Иво Иванов, автор, журналист, треньор в интервю пред Александър Антонов за предаването "Сториборд“ по радио "Фокус".

Срещу мен е човек с главно "ч“, който е както далеч от нас, отвъд Океана, през голяма част от годината, така и също толкова близо, благодарение на творчеството и речта си. Благодарен съм, че имам възможността да разговарям с българския автор, журналист, треньор и вдъхновител Иво Иванов, дошъл от далечна Америка. Здравей, Иво, и добре дошъл!

Добре заварил! Зашеметяваща интродукция, много ти благодаря.

Нека тръгнем от най-актуалната тема, която тресе Холивуд от първите дни на май. Тя е свързана със стачката от гилдията на сценаристите. Заради нея са спрени продукциите на всички сериали и филми, които са в препродукция. Този месец "Дисни" обяви нови дати за някои от предстоящите си филми, които се изместват във времето. Защо сега, Иво? Ако не се лъжа, миналата година също имаше подобни действия, но за тях почти не се писа и говори, особено в България. Какво сега е различното и защо студията отказват да удовлетворят исканията на служителите си, при положение че животът след пандемията и по време на войната поскъпна заради кризата?

Да. Има няколко причини за стачката. Една от тях е, че, всъщност, има само една шепа сценаристи, които са адекватно обезпечени. По-голямата армия от сценаристи в Холивуд получава много, много малко пари и им се налага да работят две-три работи. Трябва да работят като сервитьори, трябва да се занимават с други неща и е много трудно за тях да просъществуват в създалата се ситуация в момента. Какво имам предвид под създалата се ситуация - инфлацията повиши цените на всичко. След февруари миналата година започна да скача много цената на бензина, на петрола в САЩ и от там всички продукти поскъпнаха много и наемите поскъпнаха много. Много е трудно да просъществуваш в Лос Анджелис със заплатата, която получават повечето от сценаристите. В същото време ти знаеш какво се случи през миналата година. На 30 ноември компанията OpenAI пусна на пазара ChatGPT. Аз не съм виждал през живота си продукт, който да експлодира по този начин. За две седмици имаше вече десетки милиони консуматори на този продукт. За два месеца той напълно започна да променя самата тъкан на американското общество. Учениците спряха да пишат домашните си, програмисти започнаха да губят работата си, дори психотерапевти започнаха да губят работата си, висококвалифицирани кадри започнаха да остават без работа. Малко по малко стана ясно, че тази технология е в състояние да пише и сценарии, и истории, които следват общо взето една формула. И това предизвика също много напрежение в сценаристките среди и според мен акселерира неизбежната стачка. В същото време големите продуцентски компании осъзнаха, че имат ново оръжие в амуницията си, в преговорите със сценаристите и като че ли казаха: "Ние няма да ви повишим цените, защото ние имаме безплатен сценарист, който може да използваме на ваше място. Вашите сценарии следват общо взето един шаблон и този същият шаблон не е толкова трудно да бъде емулиран от ChatGPT."

Такава е ситуацията. Тя е уникална, никога преди това не сме имали такава динамика във взаимоотношенията между продуцентски компании и сценаристи. И аз, честно, не знам какъв ще бъде изходът от това.

Едва ли не човешкото е застрашено да бъде изместено от изкуствения интелект и сякаш можем да стигнем до подобен развой на "Терминатор“.

Да, да, да. И най-интересното, и най-парадоксалното е, че сценарият за следващия "Терминатор“ по всяка вероятно ще бъде написан от ChatGPT.

Между другото, следвам някои достоверни източници в "Туитър“, според които почти са се разбрали двете страни, но Netflix са тези, които създават в момента проблемите.

Да, това пропуснах да отбележа, че това е може би най-важното нещо. В продължение на десетилетия сценаристите получаваха малки приходи, но постоянни приходи от своята работа, която беше излъчвана в различни големи телевизионни компании. И всеки път, когато да кажем NBC, CBS или TNT излъчваха даден сериал, сценаристът на този сериал получаваше малки доходи. Това обаче не съществува при стрийминга. Те не са спонсори, предполагам, и не трябва да ги споменаваме, затова няма да споменавам тези компании, но има едно 6-7 компании, които произвеждат стрийминг сериали и всеки път, когато има стрийм, сценаристите не получават никакви доходи от това. Това промени целия модел, финансов модел за тях и ги остави в много, много тежко положение, финансово положение.

Докъде тогава ще се стигне, каква ще е развръзката?

Ще се разберат, ще намерят някакъв компромис, но никога според мен повече няма да бъде ситуацията благосклонна към самите сценаристи, към авторите на тези сериали. Знаеш ли, аз, като автор, когато гледам даден филм или даден телевизионен сериал, аз го гледам от писателска гледна точка. За мен е интересна фабулата, траекторията, която следва фабулата, протагонисти, антагонисти, как е написано всичко. И за мен най-важното нещо в един такъв продукт е историята. Няма по-важно нещо за мен от историята. Може да няма кой знае какви качества като продукция, може да няма някакви страхотни специални ефекти, дори и актьорската игра може да не е кой знае какво, но ако има добра история, аз ще го гледам и ще го гледам с удоволствие. Затова ми е болно, че отношението към авторите на тези истории е толкова пренебрежително, и че големите компании се опитват да не им платят.

Да, Силвестър Сталоун през 70-те години е бил никой по онова време, но сам е написал сценария за първия "Роки“ и впоследствие го е продал трудно.

Да, както казах - историята. Няма по-важно нещо от историята за мен и сериалите, които аз обичам, всички са свързани с много добра писателска дейност.

Вероятно си чул за повдигнатите обвинения срещу Джонатан Мейджърс за предполагаемо насилие срещу бившата му приятелка на 25 март. Впоследствие екипът му излезе с доказателства, че той не я е докоснал, докато са се возили на такси в Ню Йорк, а самият той е набрал 911 поради нервен срив у половинката си. Сега обаче най-новият злодеи на "Марвел“ и от "Крийд“ 3 изгуби няколко спонсори и договори покрай скандала. Защо в Америка, когато те набедят за бияч на жени, автоматично се оказваш виновен? Къде остана максимата "невинен да доказване на противното“, Иво? Случаят с Джони Деп и Амбър Хърт не показа ли на хората, че понякога и мъжете са жертви на обстоятелствата?

Да, тази презумпция за невинност, ти знаеш, тя е изконна, тя би трябвало да е в основата на всичко, на всеки един такъв съмнителен конфликт и докато не си доказан за виновен, ти трябва да бъдеш невинен. И това е така. И наистина започна да се променя, мисля, че преди около 15 години тази презумпция за невинност и малко по-малко се превърна в презумпция за виновност, което е много притеснително.

Грозно.

Притеснително и грозно. Да, съгласен съм с теб, абсолютно.

Какво се случва около Уил Смит, след като бе отлъчен от филмовата гилдия? Оставяме настрана за момент моралния аспект дали по правилен начин защити честта на съпругата си по време на миналогодишните "Оскари“. Той е личност, която е много позната не само във филмовата индустрия, но и в спорта, защото се е превъплъщавал в ролята на Мохамед Али, срещал се с него, получавал е съвети как да се държи като Али. Миналата година изигра и Ричард Уилямс - бащата на легендарните американски тенисистки във филма "Методът Уилямс“. Толкова лесно ли Холивуд забрави за Уил Смит, който посегна на мъж, а не на жена, както набедените Деп и Мейджърс, за да защити любовта на живота си?

Да, да. Ами, проблемът е, че всеки път, когато американската публика види Уил Смит на екрана, моментално условният рефлекс ги връща към този инцидент. Ще трябва да мине време, според мен, ще трябва да мине известно време. Той е невероятно талантлив актьор. Имаше филм с него след този инцидент, който се провали в боксофиса и причината беше, въпреки че филмът бе много добре направен, той игра добре и т.н., но причината беше, че публиката все още поддържа много пресен този спомен от наградите "Оскар“ и ще им трябва време, за да преодолеят този условен рефлекс. Но аз смятам, че актьор като него, с неговото майсторство, с неговото наследство ще намери време и след време ще намери начин да се върне на голямата сцена.

Той де факто много скоро след това потърси извинение.

Да.

И прошка, но не я получи.

Това беше драстично и много необмислено действие и да, то, извинението му, някак си има известна доза лицемерие в това извинение. Защото той непосредствено след инцидента - ти помниш, той спечели наградата "Оскар“.

Точно така, за главна мъжка роля.

Да, и не се извини. Не се извини и на следващата седмица, и на следващата, и на следващия месец. Извинението му закъсня много и пристигна едва тогава, когато той осъзна, че тази негова акция има много драстични последствия върху собствената му кариера и имидж. И Крис Рок някак си като че ли не прие неговото извинение, не го прие като искрено. Просто ще трябва да мине известно време.

Ти каза за тези няколко седмици повече, които са минали. През това време къде е неговият екип, мениджъри, PR-и, които уж трябва да го съветват? Или дори те са били хванати неподготвени в тази ситуация?

Да, и целият свят беше неподготвен. Това бе наистина шокиращо. Никой не знаеше какво да направи. Самата академия не знаеше как да реагира. Те трябваше да направят нещо по-драстично. Вместо това, той получи овация, след като спечели наградата, дръпна една странна реч, несвързана реч и неговият PR екип явно също не знаеше как да реагира. Понякога дори и най-опитните експерти в тази област са неподготвени, защото просто е ситуация, която никога не се е случвала. И какво да ти кажа, според мен рано или късно той ще се върне на голямата сцена, но може би никога няма да бъде това, което беше. Защото знаеш ли, неговият образ, образът на Уил Смит, защото той малко или повече играе една и съща роля във филмите си, е на чаровник, ролята на чаровник. Е, да, има някои роли, които са по-драматични, които са дори и депресиращи, но като цяло той е герой, той е чаровен, той е симпатичен, той има излъчване. И изведнъж се показа в една неочаквана светлина - като агресор и като импулсивен човек, и като човек, който всъщност не е чаровник, а честно казано, има в него нещо някаква тъмнина, някакъв мрак. И този имидж, след като беше нарушен, той трябва да търси начин да го реставрира по някакъв начин. И това няма да се случи веднага, ще бъде малко по малко, малко по малко. Ще има много интервюта, ще има много посещения в токшоута, но те ще се случват постепенно и ще си поправи имиджа.

Той действа като човек. Доказа, че е човек, защото действията му бяха емоционални, първосигнални. И може би голяма част от аудиторията, която гледаше тогава "Оскарите“ и тази на живо, дори са си помислили, че това всичко е постановка, че са толкова добри двамата актьори, че е постановка.

Да, да, така изглеждаше в началото. Крис Рок направи…Сега Крис Рок - за слушателите, които не знаят, е комик, американски комик, който изгради цялата си кариера на базата на т.нар. Insult comedy, обидна комедия, която е жанр в комедията. Дон Рикълс е бащата на този жанр и той е наистина базиран на обиди, които са обаче майтап. И Крис Рок всички го знаят, че това е неговият номер, той това прави, той затова бе поканен. Не му е за пръв път да бъде водещ на такова събитие и всеки път това е неговият подход. И в случая той направи малко тромава шега, свързана с филма на Ридли Скот "G.I. Jane“, която всъщност не беше кой знае колко обидна шега. Бе свързана с това, че Деми Мур в "G.I. Jane“ беше с обръсната коса, тя играеше G.I. Jane. И той каза за Джада Пинкет-Смит – "Джада Пинкет-Смит, радвам се, че ще има втора серия на "G.I. Jane“, защото тя страда от заболяване, заради което няма коса. В началото Уил Смит се засмя, ако си гледал повторение на този инцидент. Той се засмя, след това погледна към жена си, видя, че тя не е доволна, и реши тогава да направи този драстичен акт. И според мен беше грешка, бе демонстрация. Реши, че демонстративно ще защити честта на съпругата си, но според мен беше тотална грешка това и не трябваше да се случва, да.

Нека да преминем към нещо по-позитивно. Миналото лято излезе най-новият шедьовър от люпилнята на съкровищното ти съзнание "Хроника на болката“. Разкажи кое те вдъхнови да започнеш разказването на умопомрачителните си истории в хрониката, "Отвъд играта“ и "Кривата на щастието“, защото както разплакваш множество хора с тези страници, така ни и вдъхновяваш да бъдем по-добри един към друг, по-благодарни за това, което имаме, и че се будим всеки ден.

Знаеш ли, аз общо взето трябваше да взема решение в един момент какво искам да правя, какво искам да правя с думите. Всеки човек знае малко или повече в какво го бива, нали? Аз мога да правя много неща - мога да играя баскетбол, мога да играя футбол, мога да свиря на хармоника, мога да правя филмчета, да бъда монтажист и т.н., но има едно нещо, едно нещо, което аз знам, че правя малко по-добре. Всички тези неща ги правя на посредствено ниво, но има едно нещо, което знам, че го правя малко над средното ниво, и това е да пиша и да разказвам истории. И моят избор бе свързан с това как искам да използвам тази малка дарба, която имам, как да променя с нещо по-добро този свят. И това решение, което взех, е да събирам истории, от които би имал смисъл, които може би биха помогнали на някой в тежък за него момент. И аз, когато се натъкна на история, която дърпа в мен една такава струна и ми помага на мен самия, и ме кара да се вдъхновя и да стана малко по-силен, си казвам: "Ето, тази история ще я изпратя по един мост през океана към далечна България, където вярвам, че има хора, които биха я разбрали, биха я получили, биха я взели със себе си, биха я превърнали в част от своя манталитет, за да може в даден момент, когато са паднали, тя да им помогне да се изправят. Това се превърна малко по малко в моята мисия, малка мисия в живота. Това се опитвам да направя - ровя се във всички джобчета на дигиталното пространство, пътувам много и когато се натъкна на съдба, на някаква такава история, аз я взимам и я пращам като пощальон тук. За щастие, оказа се, че има хора, които оценяват това усилие. Знаеш ли, аз много често страдам, когато ги пиша тези истории, защото те ме изстискват емоционално. Също така много от тези истории имат и личен характер. В някои от тях участвам и аз, и обикновено е свързана със загуба, загуба на близък човек, загуба на нещо, което обичам или на някой, когото обичам, и аз дори нямам сили да ги прочета тези истории. Аз ги пиша един-единствен път, изпращам ги на моята редакторка във Велико Търново Мариана и не искам повече да ги чета, не мога, нямам сили. Но когато историите стигнат до някой човек и той ми каже, както се случи преди няколко дни на улицата: "Знаеш ли, аз бях в жестока дупка, бях в отчаяно състояние и прочетох тази история. И тя ми помогна да оцелея, буквално ми помогна да оцелея“, и аз тогава разбирам, че от това е имало смисъл. Тези думи ме осмислят и всички тези безсънни нощи и пролени сълзи и емоции, от тях е имало смисъл и не са били напразно. Та така реших да ги пиша и да ги разказвам тези истории. А за "Хроника на болката“ - на пръв поглед звучи като точно обратното на "Кривата на щастието“, но тези истории, които съм събрал в "Хроника на болката“, те са свързани със страдание. Това е истина. Но почти всички истории са свързани не само със самото страдание, но и с неговото преодоляване, преодоляването на страдание. Героите на тези истории са намерили начин да превърнат хрониката на болката в хроника на силата. Това е посланието на тази книга - от теб зависи, от читателя зависи да видиш болката, да видиш силата в живота на тези хора и може би в собствения си живот, и да я трансформираш тази болка в сила.

В крайна сметка, това е завет, това е едно наследство, което ще оставиш след себе си, което ще бъде помнено с много години.

Мислиш ли?

Със сигурност. Няма да повлияе само на сегашните поколения.

Ех, надявам се да е така, надявам се да е така.

В този ред на мисли, смяташ ли вече за следваща книга, започнал ли си да събираш нови причудливи разкази, които да ни обърнат представете за всичко, което сме усвоили в училище и университета?

Еее, "причудливи разкази“ - добре го каза. Да, има много истории, които са в мен и които съм започнал да пиша. Най-после започнах да пиша и малко художествена литература, и работя върху един роман, работя върху една пиеса. Но имам и 3-4 истории, които пиша в момента, и които се надявам да станат първите истории в една четвърта книга. Те отново са за силни хора. Героите им могат да ни научат на много неща и те са герои от реалния живот, които малко или повече сме забравили, а не трябва да ги забравяме. Смятам, че от тях наистина ще има полза, от тези истории. Какво ти кажа, надявам се да е догодина, догодина да може да съм събрал достатъчно, за да има и следваща книга.

Колкото и да искам да те "захапя" да разкриеш малко от тях, няма да те моля за това. Ще преминем към последния въпрос. Ако можеш да опишеш с една дума човека от 2023 година, минал през всичко, което ни сполетя в последните години и на база миналото, от което трябва да се учим, коя ще е думата и защо?

Една дума е "надежда“. И защо, защо използвам тази дума? Човекът в момента ми дава надежда. Знам, ние сме поляризирани, разделени, има инфлация, има разруха, има война в задния двор на Европа - безумие, имахме пандемия и т.н. Но ако направим крачка назад и се отдалечим във времето, и погледнем на сегашното време, ще установим, че имаме много, много, много поводи за надежда. Аз съм роден през ХХ век и знаеш ли, ХХ век, векът, в който аз съм роден, в началото на това столетие, на 20-то столетие, продължителността на живота е била 46 години. Умирали сме от гнойна ангина, войната, бедността са били навсякъде, по целия свят. ХХ век ни даде двете най-разрушителни войни в историята на човечеството и сме пътували два месеца през Атлантически океан в началото на ХХ век. Само за 100 години погледни къде се намираме сега. Никога не е имало време в историята на човечеството, в което да има толкова малко войни и кръвопролития, колкото има сега, точно в този момент. Имаме много поводи и за тревога, но имаме и много поводи за надежда. Новите технологии, стремежът на човека към звездите, според мен, ще надделеят над нашите болести от миналото. За мен човекът на бъдещето е светъл човек и хуманизмът ще надделее.

Благодаря ти за отделеното време, Иво. Пожелавам ти да си все така здрав, деен, вдъхновяващ хората да сме по топли един към друг и да си светлината за тези, които са изгубили пътя си сред мрака.

Много ти благодаря. Трогнат съм, трогнат! Ех, че хубаво!