Интервю с политолога Атанас Радев за обзора на годината на Радио "Фокус“.

Как оценявате работата на президента Румен Радев през изминалата година?

В последните няколко години президентската институция е натоварена с много отговорности, имайки предвид нагласите в обществото, че са необходими промени по отношение на президентската институция и засилване на нейната роля. Към момента виждаме именно засилването точно на тази роля – президентската институция да участва доста по-активно и стабилно в изпълнителната власт, отколкото редовните правителства и редовния парламент. Получава се така, че редовните парламенти не изпълняват своите конституционни задължения. В този ред на мисли, президентът Радев изпраща една много интересна година, тъй като още 2021 година той започна с доста сериозни заявки по отношение на "Продължаваме Промяната“. Те бяха олицетворявани като изразители на неговата подкрепа и на нагласите в обществото. В рамките на 2022 година обаче наблюдаваме, че държавният глава успя да скъса връзки с всички партии и да ги постави леко в ъгъла.

Вече споменахте, че за по-малко от година взаимоотношенията между президента и "Продължаваме Промяната" се обърнаха на 180 градуса. На какво се дължи това?

Тук можем само да спекулираме, но президентът Румен Радев може би е очаквал, че "Продължаваме Промяната“ ще бъдат изразители на тези нагласи и ще се възползват от неговите опит, знания и контакти. Те обаче започнаха да поставят на дневен ред своите въпроси и експерти. Още в началото на редовното правителство на Кирил Петков започнаха да се махат кадри на служебния кабинет и още тогава се забеляза раздор между Румен Радев и кабинета "Петков“. Всъщност няма как да няма конфликти, защото това е един от хроничните конфликти на нашата политическа система – президентът е избран пряко от народа, има претенцията да олицетворява единството на нацията. Просто няма как да няма конфликт между министър-председателя и държавния глава, защото вторият е пряко избран, а премиерът вече с вторична легитимност от Народното събрание, макар че министър-председателят съсредоточава в себе си много власт, имайки предвид това, че той е глава на изпълнителната власт.

На още един разрив във взаимоотношенията ми се иска да обърнем внимание. Разрушени ли са мостовете между Радев и БСП?

О, това е тема за дисертация или за магистърска теза! Конфликтът между БСП и Румен Радев се изостри още по време на първия мандат. Това създаде много пречки. Сами виждаме, че левицата под една или друга форма си е ограничила електората в много малка нисша, изгубени са много привърженици. Румен Радев беше издигнат и подкрепен от БСП. Когато стана президент във втория си манта, той вече черпи легитимност не само от БСП като партия, която го е издигнала, но и от по-широк кръг от хора, които го подкрепят. Това му дава друг образ като държавен глава. Към момента отношенията между президента Радев и БСП са охладнели. В голяма степен влияние оказва и личният конфликт между Корнелия Нинова и Румен Радев. Очевидно е, че Нинова напада много сериозно президентската институция – че са кадри на ГЕРБ, че служебните правителства са реваншистки и т.н. Виждаме една постоянна риторика от страна на социалистите към президента Радев, но пък Корнелия Нинова не дава отговор на въпроса защо тогава го номинираха и го подкрепиха в рамките на кандидатурата му за втория мандат. Но това е личен проблем на БСП. Ако искат да върнат доверието към себе си, би следвало Нинова и Радев да се помирят в никакъв формат. Защото българският народ има нужда точно от това. Всъщност президентът е в лоши отношения не само с БСП. Той е в лоши отношения и с "Продължаваме Промяната“, и с ГЕРБ, и с всички парламентарно представени партии. Запазва мълчание по отношение на "Български възход“, но там знаем, че има други свързващи звена. Президентската институция е натоварена с това да се занимава с изпълнителната власт. Предвид правомощията на държавния глава да назначава служебни правителства, би следвало президентът да е доста по-балансиран и да изгражда мостове. Защото сами виждаме – по отношение на конституционната процедура по връчване на мандатите, че президентът по същество не провежда ефективни консултации, които да доведат до реален резултат. Виждаме ясно структуриране на блока "ГЕРБ“ и на блока, който се обединява около "Продължаваме Промяната“. Имаме и един самосиндикален играч в лицето на "Възраждане“.

Споменахте "Български възход". Ако се стигне до връчване на трети мандат, според Вас какъв е шансът президентът да го връчи именно на формацията на Стефан Янев?

И в общественото, и в медийното пространство доста широко се разпространи тази възможност. Всъщност президентът не е натоварен с някакви изисквания по отношение на третия мандат. Има една установена конституционна традиция третият мандат да се връчи на третата политическа сила. Но в последните няколко процедури държавният глава започна да връчва на четвъртата. Така че в този ред на мисли, президентът Радев във втория си мандат е много по-свободен да действа. Може да връчи третия мандат на когото пожелае и на когото смята, че има капацитета да го реализира. Но аз по-скоро съм скептичен – на която и

политическа сила да връчи третата папка, това няма да доведе до никакви резултати. Мисля, че връчването на третия мандат просто ще удължи за кратък период от време живота на 48-ото Народно събрание, за да могат да бъдат приети належащи законопроекти. Това е същественото по отношение на третия мандат. На коя политическа партия ще бъде връчен, просто не е от голямо значение, тъй като в момента не текат някакви преговори, няма и програма, около която да е стъпило това Народно събрание. На дневен ред се подставят въпроси, които нямат никакъв резон с проблемите на хората. Да говорим, че е възможно да се случи нещо с третия мандат, е по-скоро някакво коледно настроение, отколкото има връзка с реалността. Смятам, че президентът все пак има своя принос за политическата криза, в която се намираме, тъй като самият той нееднократно е изразявал своите партийни пристрастия. Под една или друга форма това повлия на отношенията му и с БСП, и с "Продължаваме Промяната", и с ГЕРБ.

Правим това интервю броени дни преди настъпването на новата година. Традиционно в полунощ именно президентът пръв ни казва от телевизионните екрани "Честита нова година!" и отправя пожелания. Според Вас какъв ще бъде лайтмотивът на речта му на 31 декември 2022 година?

Речта на президента за посрещането на 2022 година беше доста по-различна в сравнение с минали години, когато основно критикуваше ГЕРБ. Бих казал, че в речта си за 2023 година държавният глава ще обърне внимание на състоянието на страната и кризите. Мисля си, че малко ще смени риториката по отношение на това, че трябва да се търси някакъв вид помирение, че трябва да се търси общото, че трябва да си говорим за проблемите на хората. За да бъда точен, това е и ролята на държавния глава – да се занимава с един по-висш вид политика. Когато държавният глава е равно отдалечен от всички политически формации, с авторитета си и начина, по който говори, само тогава може да бъде мост между партиите и да създава среда за диалог. Вероятно тонът на Румен Радев тази година ще бъде по-умерен, а настроението ще бъде малко по-празнично, защото когато премиер беше Бойко Борисов, речите на Радев бяха доста песимистични. Надявам се този път да има някаква по-положителна нотка в словото му. Не бива да се пропуска и фактът, че президентската институция е единствената, която има правомощието по Конституция да упражнява обръщение към нацията. Това дава много здрав лост на президента да осъществява комуникацията с нас, българските граждани, и да дава своето мнение по всякакви въпроси.

Вие, не само като млад политолог, но като млад човек, какво бихте посъветвали президента Радев да каже на българския народ?

Бих го посъветвал първо да направи оценка на ситуацията в страна към момента и да се обърне към българските граждани, поднасяйки им извинение не само от негово, но и от името на политическия елит у нас. По този начин президентът може да изиграе един лидерски ход, повдигайки въпроса за постигане на консенсус и помирение, с поглед към бъдещето на България.

Веселка ИВАНОВА