Интервю за предаването "Цветовете на Пловдиив" по Радио "Фокус" с Ася Николова, директор на Национален музей "Христо Ботев" - Калофер.

Г-жо Николова, има ли нещо неказано, нещо, което не знаем за Ботев? Или пък знаем, но малко говорим за това?

След повече от 170 години от рождението на гениалния поет, четоводец, публицист Христо Ботев почти не са останали бели петна от неговата биография. Това, което може би трябва да знаем е, че трябва да четем това, което той ни е завещал като публицистика, като писма, и всичко, което е правил за народното дело. За да можем да бъдем с ясното съзнание, че тази свобода, в която живеем, я имаме заради отдаването на нашите възрожденски предци. И да бъдем отговорни към това, което те са ни завещали. 

Това, което малко се знае и малко се говори за него, е, че през целия си съзнателен живот Ботев е посветил своето израстване на учението и желанието му е било винаги това – да повиши образованието си. Това е и завещанието от неговия баща. За него самият Ботев казва, че е по-горен от баща, защото той не само го е научил на А-то и Б-то на науката, но точно това му е завещал – ламтежа към знания. Завещал му е това, че трябва да вярваш, че само образованият, знаещият човек може. Така че, младите хора трябва наистина да осмислят това, което са ни завещали и Ботев, и Раковски, и Левски, и Каравелов. Че свободата и желанието да помогнеш на собствения си народ е вътрешна потребност.

Да, така е, но знаем, че Ботев е бил от хората, които не са били послушници и са се проявявали още в училище. Сега имаме много примери с такива деца. Но за Ботев, всъщност, по-късно се оказва, че това е едно гениално момче.

Неподчинението не значи непослушание и неуважение. Ботев е това, което е, и от времето, в което живее. Освен това той е търсеща личност. Личност, която се стреми да открива нови неща. Най-важното е, че всички тези наши предци са мислели не само за собственото си добруване, а най-вече да помогнат на целокупния български народ. Или, както самият Ботев е писал, да отворят душите и очите на този народ да повярва, че той може. Но може, когато осъзнае тази необходимост да бъде свободен, сам да гради съдбата си, много отговорно към тази свобода.

И все пак той получава това признание за поезията и прозата, която пише, много, много по-късно, когато вече не е жив. Нека кажем нещо и за това?

Приживе Ботев издава една-единствена стихосбирка, и то заедно със Стефан Стамболов. Например един факт, който се подминава в общественото пространство, е, че априлските въстаници влизат в бой не с песните на Ботев, а с тези на Стамболов – "Не щеме ний богатство, не щеме ний пари“. Но приживе наистина Ботев е свидетел на издаването на една-единствена негова стихосбирка. В годините, по-късно, той се превръща в най-издавания български поет. Неговите стихове са преведени на всички говорими и мъртви езици. Има много издания, много преводи, но красотата на българския език може да се усети само в неговите автентични стихове. Така че, ако по-често си припомняме някои от неговите стихове или блестящата му публицистика, която е толкова актуална, все едно я е написал току-що, ще бъдем може би много, много по-мотивирани да работим за общественото благо. Защото, нашите възрожденски предшественици са получавали високо за времето си образование в различни европейски страни, но с една-едничка мисъл – да се върнат подготвени, образовани в своята България и да работят за нейното издигане.

Има нещо, което се питаме и като че ли не получаваме еднозначен отговор – дали са се познавали Ботев и Левски?

Да. За съжаление е запазвано само писмото на Ботев до Киро Тулешков, което е издирено и публикувано от първия биограф на Ботев Захари Стоянов. В него самият Ботев пише на приятеля си, за нечутия характер на дякона, за това как му помагат да не загуби честното си слово и да не изменя на бунтовното си перо. В джобния бележник на Левски пък е запазен препис на Ботево стихотворение. Така че двамата са се срещали, макар и за кратко. Преживяват заедно една гладна, студена зима, но и двамата получават по нещо един от друг. Ботев е и човекът, който продължава след смъртта на Левски неговото дело, като основната цел е освобождението, политическо и социално, на България. За това през целия си живот ратува Ботев и работи за тази кауза – за да види своята България свободна и достойно наредена сред европейските народи.

А кога всъщност Ботев се превръща наистина в национален символ? Можем ли така да кажем като период от време кога е станало това?

Аз не обичам много тези класации, защото всеки един от тях е допринесъл за това днес България да я има на този ветровит кръстопът. За съжаление в нашата история името на Ботев остава повече свързано с неговата героична гибел, отколкото с мястото, рожденото му място. Дълги години се водят и спорове за това къде точно се е родил, макар че и до ден-днешен разни "изкушени“ от историята хора отново търсят несъществуващи връзки между литературен герой и самия Ботев. Така че това, което прави Ботев с навлизането на четата в България по време на Априлското въстание, това всъщност е мигът, в който той става един от символите на освободена България. Денят, в който честваме Ботев и неговата гибел, и подвига на всички загинали за свободата на България, е близко до смъртта на Ботев, защото той е прострелян на 1 юни по нов календарен стил. Денят на Ботев се организира в противовес на празнуването на рождения ден на султана. Това става по време на Съединисткото движение в Пловдив и отново Захари Стоянов е инициатор за тези първи чествания. Именно тогава Ботев се превръща в този символ на всички отдали живота си за свободата на България след нейното освобождение, и тогава може би Ботев се превръща в този символ на отдадеността в името на една идея, която постига своята реализация в създаването на Третото българско царство.

Но всички тези наши национални герои не могат един без друг. Не можем да отделим кой е по-велик. Това не е състезание. Те самите не са се разделили на по-значими и по-незначими. Всеки е работил, както самият Ботев казва, на своята нива, за да бъдат полезни. 

И един последен въпрос: Как виждате малките калоферчета, чувстват ли се горди те, че са наследници на такъв велик човек чрез постъпките си, с цялото си поведение?

Надявам се повече да се чувстват. Днес отново музеят се пълни с поклонници на Ботев от цяла България, включително от Калофер. Младите калоферци не само трябва да са горди, че са наследници на този велик син на България, но трябва с постъпките си да правят така, че неговото име достойно да бъде не само в мислите им, но и в дела им. Защото, както е писано в Библията, по делата ще ги познаете. Така че патриотизмът не се изразява само в това на 6 януари да поднесеш цвете пред Паметника на Ботев, но и през съзнателните си 365 дни от всяка една година по мъничко да привнасяш за добруването на собственото си населено място и на целокупна България.