Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" с археолога Стоян Иванов от Регионален археологически музей в Пловдив, за могилата Яса тепе 2, на Брезовско шосе, откъдето започва историята на Пловдив още по времето на неолита.  

Здравейте, г-н Иванов! Очакваме да ни разкажете повече за тази могила, така проблемна за строителите и за някои хора в последно време. А всъщност има доста интересни неща, които нашите слушатели и читатели задължително трябва да знаят за Яса тепе.

Яса тепе, или Плоската могила, както е известна, е един много интересен археологически паметник. Той  е един от първите описани още през края на XIX век от братята Шкорпил в един от техните трудове за българските древности и е проучвана частично през 70-те години от видния пловдивски праисторик Петър Детев. Въпреки това, ние нямаме кой знае каква информация за този паметник, който представлява селищна могила, което на разбираем език са последователно съществуващи праисторически селища на едно и също място. И от тяхното съществуване са акумулирани археологически пластове с дебелина на места до над 5-6 м. Всъщност тази селищна могила, тя е една от двете в Пловдив, другата е проучена още 50-те години от Петър Детев, та тази могила е и по-голямата, доста по-голяма, и по данни от други проучвания нейното начало се отнася към средата на ранния неолит, което ще рече VI хилядолетие преди новата ера. Това определя могилата като мястото, където е било най-ранното поселение на територията на днешен Пловдив. Затова е толкова важно за пловдивчани, и за нас като археология, да установим всъщност това поселение, да локализираме неговите граници, да възстановим неговата материална култура и характера на това обитаване.

Какво е открито досега там, което доказва всъщност самата датировка?

Нашето проучване от миналата календарна година откри доста интересни структури – това са така наречените "укрепителни“, "отбранителни“ ровове. Те са четири на брой, които опасват целия периметър на могилата, който е около 600 м. Те представляват концентрични ровове с дълбочина до 4 м и ширина 10 м. Сами може да си представите какъв колосален труд е това за праисторическия човек, който се е вложил в укрепването на самото укрепление. И всяко следващо поселение на това място е възобновявало или е изграждало нов такъв ров. Това са основните ни резултати от миналия сезон. Разбира се в тези ровове откриваме много предмети на материалната култура на праисторическите хора. Най-вече това са керамични съдове и фигурки – част от тях изложени във времената изложба на Архелогическия музей – оръдия на труда от кост, камък, кремък, рог и общо взето стандартни неща, но много важни за установяване и на хронологията, и на типа на обитаване.

При Лаута има също могила с наименование Яса тепе. Кажете каква е връзката?

Точно така. Това е другата селищна могила, за която споменах и аз. Тя е проучена изцяло през 50-те години от Петър Детев. Връзката е такава, че двете селища в голямата си част са съществували взаимно, по едно и същото време. Това са били съседни селища от двете стени на реката, респективно две съседни земеделски общества най-общо казано. Може да ги сравняваме по някакъв начин с днешните села разбира се, те също са си имали собствена територии, на която са практикували земеделие, скотовъдство и са имали много близки контакти и практически една и съща материална култура.

Ако трябва да направим връзката с Небет тепе, каква е тя? Там кога са се заселили първите хора?

На Небет тепе, там са малко по-сложни нещата. Най-общо казано засега имаме данни за най-ранно заселване на Плоската могила на Брезовско шосе, което предхожда не с много заселването на другата селищна могила при Лаута.

Чак тогава имаме заселване на Небет тепе.

Доколкото разбираме хората тогава са се стремели да бъдат близо до река.

Почти винаги откриваме праисторическите поселения в близо до река, на надзаливна тераса на реката. В случая на Брезовско шосе, тогава река Пясъчник е текла в непосредствена близост до самото селище, като впоследствие, поради корекциите й през ХХ век най-вече и отводняването на заблатените терени, коритото е изместено вече на изток на няколко километра.

Искате ли още нещо да добавите, г-н Иванов? Как продължава работата ви сега на Яса тепе?

Да, за тази година може да кажем, че продължаваме проучването с пълна сила, въпреки че условията за работа са доста трудни – работим в голяма дълбочина и се налага да работим със скорост, която е в пъти над заложеното по норматив за този тип проучвания. Въпреки това се справяме мисля доста успешно. Имаме вече над 30 праисторически структури от тази година, включително и едно опожарено жилище от каменно-медната епоха,  V-то хилядолетие преди новата ера. Смятам, че тепърва ще добием интересни резултати за нас и за публиката, така че молим за малко търпение. Аз смятам, че си заслужава да разкрием заедно това невероятно наследство, което имаме.