Археологът София Христева, ръководител на разкопките на Небет тепе в Пловдив, в интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус", за новите археологически разкрития и социализацията на археологическия обект. 

Вече сме на Небет тепе – едно от тепетата на Пловдив, запазили се до наши дни, около които е построен градът. Заедно с Джамбаз тепе и Таксим тепе се формира Трихълмието, днес по-известно като Старинен Пловдив, на което е бил разположен античният град. Археологическият комплекс "Небет тепе“ е признат за паметник на културата от национално значение, а съвсем скоро този обект ще бъде експониран за посетителите така, както във всички европейски градове се експонират такива обекти. И нека сега дадем думата на археолога София Христева от Археологически музей – Пловдив, която е ръководител на разкопките на Небет тепе. Това е най-старото място, откъдето тръгва Пловдив. Нали така, г-жо Христева?  

Така е, едно от най-старите места. 

Всъщност колко епохи са минали от тук? 

От периода на халколита до съвремието – доста са, това са 7 хилядолетия. 

И имаме достатъчно доказателство за това, нали така, за всички тези, които са против това, че Пловдив е град на 8 хилядолетия да кажем? 

Да, всъщност не е град на 8 хилядолетия, много е по-млад е, но да кажем, че изключваме единствено периода на неолита, в който те просто не са живели на високи места в през този период, а в ниските участъци, близо да реки. Така че е нормално. От неолитния период има в Пловдив, но не на Небет тепе. Така че тук започва обитаваното от периода на халколита – ІV-ІІІ хилядолетие пр. Хр., да уточним, за да няма 8, 9, 10 хиляди години. 

Добре. И сега, разбира се, любопитни сме да разберем кое е най-новото, открито тук, като доказателства за тази вековна история на Пловдив. 

Нови неща като цяло няма, но изненадваща е промяната в хронологията на част от структурите. Някои са по-ранни, други станаха малко по-късни. Пример е едно голямо водохранилище, което дълго време беше смятано за средновековно. То се оказа всъщност, че е римско и е от периода ІІ-ІV век след Христа и всъщност се оказа, че има една приемственост, тъй като в момента имаме запазени три водохранилища – това, римското, едно средновековно и едно османско. Така че през цялото време на това място си е имало такива съоръжения, които да съхраняват вода, тъй като все пак при нападение това е най-важното – храната и водата. Така че през всичките периоди това е било много важно за обекта, да има вода. Другото, което е – успяхме да проучим, да разширим малко по-голям участък, който е проучван преди, но частично, в участъка на голямата кула, която е при югозападната крепостна стена. И там, по-големите изненади бяха, че всъщност хванахме един много дебел пласт от късноелинистическия период – това е ІІ-І век преди Христа, който в момента проучваме. 

И някаква маска разбрахме, че сте открили, каква е тя? 

Да, то е силно казано маска, така изглежда – с женска глава. Това са малки теракоти, горе-долу десетина сантиметра, които са се закачали на стената и са били за украса. Възможно е да е на някаква богиня, но тепърва предстои да анализираме и да намерим паралели на тази женска глава. Тя е от края на ІV – ІІІ век преди Христа, отново в елинизма и в тракийския период. 

Какво предстои оттук нататък? Знаем, че до края на годината този проект трябва да бъде завършен. Ще продължат ли археологическите дейности и проучвания тук? 

Археологическите проучвания трябва да приключат възможно най-скоро, надявам се до началото на юли, или може би ще влезем и в юли месец, заради дъждовете през изминалия месец. Но се надявам до юли да приключим, за да може да освободим тези участъци за дейностите, които се предвиждат в тях – укрепване на стени, алеи, пътеки, водоснабдяване. Също така ще бъдат поставени и трасета за поливна система и за осветление, разбира се. И може би ще останат накрая вече, на финалната права, някои участници, които ще трябва да проучим, но вероятно това ще стане наесен. 

Значи проучването на обекта продължава, независимо дали проектът ще бъде социализиран? 

Разбира се, разбира се. Строителната дейност и консервационно-реставрационната продължават. Всъщност, ние ги предхождаме по някакъв начин. На места, където вече зидовете са проучени и разкрити, реставрация в момента се прави, докато ние проучваме други участъци, които са свързани с други дейности. Така че всичко върви паралелно, няма мотаене.  

Да, точно така, чудесно, защото хората се съмняват ще успеят ли, няма ли. 

Не, разбира се. 

Вече виждаме наистина доста интересни гледки, разкрити тук, не е както беше някога. 

Радващо е. Всъщност то по-голямата изненада беше, че след като успяхме да разчистим растителността и там, където има свлечена земна маса, всъщност се оказа, че видът на обекта е много добър. И сега ще имаме много по-малко работа, за да може да го свършим до края на годината. 

Значи растителността е била виновна да не се вижда. 

Разбира се, разбира се. Това са и насипи, и висока растителност. Трудно се поддържа тук, тъй като наистина дъждове, влага, растителността избуява много мощно и затова голяма част от структурите не са се и виждали в някакъв етап. 

Добре, извън това, че сте археолог, как очаквате да се развива този туристически обект в бъдеще? 

Ами надявам се добре, защото Небет тепе до ден днешен е посещавано място. Опитваме се дори да спрем туристи, тъй като все пак сме строителна площадка и да ги предпазим от това някой да не се контузи, да не стане нещо, тъй като минават машини, все пак има строителна дейност. Но въпреки това, те имат огромното желание да го видят. Така че предполагам, че това ще се запази и след това и потокът ще е много по-голям. Все пак социализацията и слагането на табели и на повече информация, която туристите ще видят, е много важно и ще привлече повече хора. 

Вие какво мислите за загражденията, трябва ли да има такива на обекта? 

Да. В смисъл, това е не само за безопасността. Това е и моето мнение, и на директора на Археологическия музей, както и на архитект Пройкова, реставратора Кольо Стоянов. За нас това е изключително важно. Тук не става въпрос за слагане на вход, тук не става въпрос за цялостно ограничен достъп. Идеята е да бъде ограничен, примерно в някаква часова зона, в която да може вечер да не идват туристите. Тъй като те, като дойдат тук, си хвърлят чашите, пият, всички нужди се вършат и т.н., стъпва се навсякъде, продължават да се рушат зидовете. Идеята, в крайна сметка, е да се спазва едно трасе, което е направено чрез алеи, и да се върви по тези алеи, а не да се ходи по зидовете и да бъдат унищожавани. Другото, което е – имайте предвид, че в цяла Западна Европа и не само, дори парковете се затварят вечер, които нямат археология на тях. Така че имаме си нашите причини да смятаме, че е по-добре да се загражда и да е отворено само в определен часови диапазон.

Благодаря ви за това интервю!