Археологът Мая Мартинова в интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с неразказвани факти за Античен стадион на Филипопол.

Кажете ни, г-жо Мартинова, кога е разкрито това чудно място в Пловдив и как стана това?

Стадионът на античния Филипопол е разкрит още през 1923 година, като части от амфитеатралните редове покрай източната и западната страна на пистата са съхранени в сутерените на съвременните сгради по улица "Княз Александър Батенберг“. При разкопки през 2004 година е разкрит фрагмент от западния ред седалки със стълбищна пътека и част от пистата пред мраморните ортостати на първия ред в търговската сграда "Екселсиор“, това е от западната страна редица от седалките на стадиона. А от сектор от източната страна на стадиона по-късно през 2008 година разкрихме в сегашния магазин H&M. А централният вход на стадиона, който е ситуиран пред стълбите с воден стълб, който се стича по стълбите към Сахат тепе, е разкрит още в началото на ХХ век, като централният вход е оформен от зидани стълбове, облицовани с мраморни пиластри с пластична украса. Интересното е че върху пиластрите са изобразени и херми,  поставените над тях надградни вази с палмови клончета, а до тях атрибутите на Херакъл с лъвска кожа, боздуган и колчан със стрели. Хермес и Херакъл са двете божества покровители на спортните състезания. Като всички мраморни блокове от архитектурните детайли при входа са свързвани помежду си с железни скоби, и в момента някои от тези стълбове са експонирани в експозицията на археологическия музей.

По принцип стадионът на Филипопол и ситуиран вътре в укрепления град през Античността. Той е разположен в северния край на града между двете крепостни стени в естествената гънка между западния склон на Таксим тепе и източния склон на Сахат тепе. Пистата има дължина 190 м и ширина около 30 м, като капацитетът е 30 000 души – една внушителна цифра за обществена сграда през Античността. Редовете седалки са 14, като на места са прекъснати от стълбищни пътеки, стъпалата на които стигат долу до пистата. Седалките, както забелязват гражданите и гостите на Пловдив, са изработени от монолитни мраморни блокове. Челата на някои от тях с пластично украса: стилизирани лъвски лапи, като седалките на последния ред имат и облегалки. Това е сграда, която една от малкото сгради, които се споменават от античните автори.

В 251 година Филипопол е обсаден от готите. Атинският историк Диксит описва нахлуването на готите в Тракия, обсадата и опожаряването на града. Филипопол е представен като голям, укрепен град, с крепостни стени и ров. Диксит съобщава, че император Деций Траян изпратил писмо със заповед да се съберат всички граждани на пистата на стадиона и военния комендант на града Приск да императорското писмо, в което той окуражава гражданите на Филипопол да се сражават смело и да очакват помощ от императорската войска. След смъртта на Деций в Мизия Филипопол е превзет, благодарение на предателство от страна на Приск градът е опожарен, разграден и 100 000 жители жестоко избити. По този повод се съобщава тази голяма антична сграда, в която е събрано населението. Чак до началото на 12 век, очевидно руините на стадиона са били запазени със забележителни останки, защото византийската хронистка Ана Комнина, която посещава Филипопол в началото на 12 век, го описва като хиподрум.

Знаем, че на стадиона в миналото са се провеждали гладиаторски битки, спортни състезания и игри. Може ли да ни разкажете повече за тях?

Според епиграфските и нумизматични паметници във Филипопол периодично се организирали Питийски игри по подобие на тези в град Делфи, днешна Гърция. Във връзка с посещението на император Каракала през 214 година игрите били наречени Александрийски,  защото самият император се смятал като продължител на делото на Александър Македонски. По-късно при императорската визита на Елагабал през 218 година били уредени игри, наречени Кендризийски на Аполон Кендризийски – главният бог покровител на Филипопол, в чийто храм бил учреден култа към Елагабал. В два надписа Питийските Кендрисийски игри били наречени еласиластични, което се провежда като честване с триумфално влизане. В чест на тези спортни състезания, които се провеждали на стадиона, монетарницата на Филипопол отсича специални монети с лика на властващия император и видовете спортни състезания, провеждани на стадиона. Спортната програма на Филипополските Питийски игри съвпада с тези на оригиналните игри в Делфи. Върху монетите и медальоните са изобразени спортните дисциплини: панкреатион, пентатлон, борба, бокс, бягане, т.е. нещо не е по-различно от сегашните олимпийски състезания. Александрийските Питийски игри били организирани от общото събрание на провинция Тракия, т.нар. Койнон Тракон, а градският свет (буле) бил организатор на Питийските Кендрисийски игри. Един много интересен паметник, открит при разкопките на свендоната – това е експонираната част до площад "Джумая“, свидетелстват, че Антиной, любимецът на император Адриан, също е бил почетен с състезание в стадиона на Филипопол. Атлетите при тези състезания са се състезавали в две възрастови категории: мъже и момчета, като в състезанието вземали участие и прочути атлети, чужденци от всички краища на Римската империя. Игрите се ръководили от спортни организатори и започвали със състезание за глашатаи и тръбачи. Спортните състезания били съпътствани и от редица музикални, поетични и артистични състезания, които се провеждали обаче на големия открит театър. В един метричен надгробен надпис втората половина на II век-началото на III век се споменава малоазийски поет Максим от Апамея, наречен любимец на Тракия и света, погребан заедно със статуя на Аполон Кендрисийски, който бил победител в политическите състезания в други градове на империята, но и във Филипопол, където се установил до края на живота си. Победителите в игрите били награждаване с венци, с палмови клонки, амфори със зехтин и с парични суми. Били поставяни на главите им корони, които виждаме изобразени на юбилейните медальони и монети по повод на игрите.

Последните проучвания датират изграждането на стадиона в началото на втори век след Христа, по времето на император Адриан, като е функционирал до края  на 4 век след Христа.

А колко императори са посещавали стадиона?

Със сигурност имаме данни за посещения на двамата императори Каракала в 214 година и Елагабал през 218 година, по повод на които са били устроени специални игри. Едните са Александрийски, а другите Кендрисийски.

Продължават ли проучванията на стадиона?

Проучването е приключило отдавна. Разкриват се нови сектори по повод реконструкции или ново строителство, които попадат в територията на Античния стадион. Такъв пример беше прли строителството на съвременната търговска сграда "Екселсиор“, при строителството на магазин H&M и на хранителния централен магазин до "Екселсиор“, където беше открит малък сегмент от седалките. Съвременната концепция за експониране е това, което бъде открито да се интегрира в самите сгради и да бъде достъпно за посещение от гражданите.