Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с доц. Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив, за свършеното през този археологически сезон и кои са находките, които имат най-голямо значение за науката. 

Приключихте ли вече разкопките доц. Кисьов и на колко обекта работихте?

Ние на практика работим целогодишно в Пловдив, за разлика от колегите в страната. Работим – не съм ги броил, сега ще ги изброя: значи, работим Голямата могила с храма в Пловдив. Частните инвеститори, които стоят на територията на Пловдив, нали, предварително минават при нас, досега са 15 обекта, които са завършени, и имаме заявки за още 5 за ново строителство в големия централен район. Започнахме един обект, проучваме една късноантична крепост в Перущица, тъй като като регионален музей работим и с другите общини, не само с Община Пловдив. Продължаваме проучванията на тракийския селищен център, който е наистина много рядък и уникален от VI-V век преди Христа, край село Васил Левски, Карловско. Той се проучва от дълги години, там чакаме финансирането. Спечелихме проект, одобриха ни го, очакваме финансирането на Министерство на културата да вземе някой го подпише превода, но това се отнася и за всички други обекти в страната. Иначе, от страна на Община Карлово, те са напълно коректни, с г-н Кабаиванов работим дълги години. Той това, което е гласувала общината – 20 000 лева, го е осигурил. Но и сега очаквам другото финансиране от министерството, за да почнем проучвания, които ще бъдат там от периода септември до началото на ноември. Следващият обект започна в понеделник, това на Брезовско шосе, което е много тежък обект. Там нищо не може да се прогнозира, но археолозите максимално бързо работят, доколко може да се работи в една траншея 3 м широка и 10 м дълбока. Но ако не успеем до края на декември, за ставащата година ще остане може би един сектор, който ще бъде завършен за един месец. Т.е. и там му се вижда краят. Общо взето, може да се каже, че някъде към 30 археологически обекта проучваме и то с доста намален състав, в смисъл че нямам достатъчно хора.

На Скутаре също?

А да, Скутаре го забравихме. Там два обекта се проучиха от Елена Божинова, които са свързани пак с инвестиции, със строителство, и там се откриха много интересни неща,  тя беше дала интервюта в медиите. Така че да и там работихме.

Доста работа има през тоя период, но аз виждам, че всъщност строителството не намалява, а се увеличава, то е свързано и с нашата дейност.

А може ли да кажем коя беше най-важната находка през годината, важна за науката, като доказателства нови, за които не сте предполагали?

Ами от научна гледна точка, свързана с древната история на Пловдив, е тази храмова постройка, на Голямата могила, за която пак казвам, такава няма въобще открита. Това е първият тракийски храм, който е на територията на Филипопол, и то толкова ранен, от III век преди Христа. Това е за мен най-интересната, не защото ние го проучваме, или аз съм ръководител. А другото е находката на колегата ми Десислава Давидова, която работи на "Митрополит Панарет“, там в подножието на Стария град, и там се откри сектор от един от кварталите на Филипопол с голям брой монети и златни заготовки за изработка на предмети, с части от улица. То по принцип всичко е интересно, но ако говорим за нещо, което се открива извън стандартното, което ни е известно като археолози, то това е тоя храм на Голямата могила.

А тези много кладенци при Скутаре, вашите колеги казват, че също са нещо необичайно.

На Скутаре – да, там има и кладенци, те са малко. Там повечето са култови ями, голям брой култови ями, които тъй като в миналото всичко е било религия, целият им битов живот е подчинен на религиозния живот. Всъщност в тия ями те погребват ритуално най-различни предмети, които имат някаква символика за тях. И там това всъщност е интересното, че са много като брой такива откривани, но показва, че там е имало две селища, които са били сателитни на Филипопол в древността. Та общо взето тука в цялата околия сме регистрирали 24 селища, земеделски селища, които са изхранвали Филипопол, това, което става и сега – съседните селища са земеделските и те снабдяват пазара на голямата метрополия, на градския център.

Но фактът, че там има река, в близост, пък има кладенци,  не е ли загадка?

Не, не е загадка. Просто кладенците винаги съпътстват урбанизацията на едно населено място, абсолютно винаги. Дали ще има река или няма, то в някои къщи вътре има и кладенци, както и сега. Това, че има река не означава, че не може да има кладенци. Те, кладенците, обслужват конкретно някое жилище или къща.

А за Брезовско шосе имате ли някакви предположения, очаквате ли да бъде открито нещо още?

Ами вижте сега, моите колеги ми казват, че влизат вече в същността на могилата, в нейната вътрешност на тая селищна могила, и там може да се открие всичко –  там могат да се открият и останки от градежи, само че ония праисторически градежи не са такива – те са глинобитни, с дървени колове и глина. Там се откриват, ние сега сме направили изложба нарочно, за да се види какво е открито там, голям брой находки, култова керамика, фигури и така нататък.

Парите за археологически разкопки тази година не са ви в недостиг, напротив?

Парите, благодарение на общината, са осигурени. Там са около 250 000, които по наши разчети ще трябват, и общината ги е осигурила.