Директорът на Регионалния археологически музе в Пловдив доц.д-р Костадин Кисьов разказва какво се случи в археологическо лято 2024 в Пловдив. В две последователни предавания "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" ще ви информираме по тази важна за Пловдив тема. Археологическият сезон е изпълнен с открития, важни за науката.

"След три години сме горе-долу на финалния етап. Поводът да започнем разкопките на Голямата могила беше всъщност инициативата на зам.-кмета г-н Панов, който изрази едно желание да търсим някакъв вариант за децентрализация на археологическите обекти, свързани с тяхното представяне. И единственото, което можех да предложа тогава, е тази т.нар. Голяма могила, която е в южните периферии на града и която всъщност е единствената останала, тъй като тук наоколо, в целия регион е имало някъде към 50 могили, които с течение на времето са унищожени по една или друга причина. Беше останала само тази могила, която беше с диаметър 90 метра и височина 12 метра.

На практика ние разкопките ги провеждаме вече трета година, като първата година   имахме едно много интересно откритие, което в България никъде го няма регистрирано. На върха на самата могила моят колега Любомир Мерджанов откри средновековна църква от ХII-XIII век, за съжаление, в основи, много малко запазена, с некропол и гробове, който е около самата църква, т.е. това е гробищният некропол. И ето тук, в тази част ние тази година го открихме, което е много интересно, тъй като нагоре в самия могилен насип го нямаше. Оказва се, че всъщност от тук е имало подход, имало е трасиран път с пътна настилка, който е обслужвал самата църква.

На практика това е едно от откритията за тази година, което в археологически аспект и план показва, че е имало такъв път, обслужващ църквата. Но самата могила не е издигната заради църквата. Самата могила е издигната заради този тракийски храм, ще ви разкажа за него. Имаме много интересен случай – говоря от научна гледна точка – унаследяване на култово религиозно място. Тъй като имам огромен опит в проучването на могили в цялата страна – за първи път върху могила, на върха се открива църква. Самото й разположение на върха на могилата не е случайно. Т.е. решили, видели нещо високо и да направят църквата. То по принцип църквите не ги правят върху могили, но явно тук имаме, както се оказа после, християнски храм, който е построен неслучайно върху могилата, тъй като те са знаели, че на това място има по-ранен някакъв езически храм, който е култово, свещено място за тези, които са населявали територията на Филипопол и нейните околности. И всъщност ние, когато слязохме вече надолу – виждаме, че вече могилата я няма, няма как да видите първоначалния й вид, но в основата на могилата открихме този тракийски храм", разказа доц. Кисьов.

Миналата година археолозите откриха само едното помещение, източното, като първоначално мислеха, че това може да е гробница.

"Колебаех се тогава какво е, тъй като в източното помещение – архитектурата е много интересна – нямаше останки от погребение. Даже да е била гробница, да речем, която след това е била ограбена, при всички случаи трябва да има останки от кости. Тук нямаше никакви останки нито от кремация, нито от трупополагане. Тази година вече проучихме. Самото проучване беше много тежко, тъй като целият покрив на съоръжението беше паднал вътре, смачкан от тежестта на могилния насип. Тази година продължихме с проучването на западното помещение, като в момента колегите продължават. Стигнали сме до подовото ниво.

Архитектурата е изключително интересна, разказа още Кисьов. По думите му, в  района на Филипопол имаме една единствена гробница – в квартал "Филипово“, която е по-ранна от този храм, но това е първият тракийски храм, който се открива.

"Искам да отбележа, че това е тракийски храм и по начина на изграждане и използване на строителни технологии имаме достатъчно материал да го датираме. Той се датира в III век пр. Христа. За съжаление, нямаме някакви впечатляващи находки. То и в самите храмови постройки не се откриват такива. Но като архитектура и като паметник първо е добре запазен. Ние положихме всички усилия, за да запазим максимално автентичната конструкция и абсолютно всичко, което е паднало и разрушено от строителния материал, касаещ конструкцията на храма, е запазено. И аз се надявам за в бъдеще, тъй като това си заслужава, да положим усилия за неговото възстановяване"

Доц. Кисьов смята, че може да се направи пълно възстановяване на цялата храмова постройка, защото тя е добре запазена и строителните материали са запазени на място.

"Другите са бигорни, с останки от обработване. Т.е. това са елементи, които са взимани от друга сграда. Покривът е бил двускатен, както се правят къщите в Родопите, скатовидно са подреждани плочите", дбави археологът.

Цялата постройка е дълга 10 метра, като източното помещение е 4 х 4 метра, то има квадратна форма, а западното, което тази година е проучено, е продълговато, с дължина 6 метра и широчина 2 метра. Между тях има изграден триъгълен фронтон. Като конструктивен преход вътре има една оформена само рамка на врата, като врата няма, само входна рамка. Влиза се от запад през коридор, през вратата, след което влизаш в източното помещение, което е квадратно, където са се изпълнявали основните култове и някакви обреди.

"Обредите не можем да кажем много подробно какви са, но можем да кажем всъщност какво сме открили. Откриваме на нивото на пода много останки от глинени съдове, с които са правени някакви възлияния, и много останки от животински кости, най-разнообразни. Миналата година правихме изследвания – те са от 7 вида животни, домашни, които са използвани тогава за храна. Имаше и два от елен.

По принцип тракийски храмови постройки от този период няма откривани и то по този начин изградени. Тук имаме техника, използвана в строителството, която е абсолютно характерна само за региона, който е бил населяван от племето на бесите, на одрисите и на сапеите. Т.е. няма аналог. Ние имаме храмове, които са от по-ранна епоха – V-IV век пр. Хр., но те всички са строени по елинска технология и начин на изграждане, защото такава е била модата. Тук вече сме в периода, когато Филипопол е Пулпудева, по-късния период, в края на III век пр. Хр. И това е обслужвало тук местното тракийско население като храмова постройка. Аз затова ви казвам, че това е нивото, това, което виждате долу, това е подовото ниво, т.е. това е реално истинският под на самата постройка. Той е направен от глина със счукан бигор, като замазка един вид и върху него се откриват вече тези останки от обреди. Оттук надолу имаме за проучване още около 30 см в дълбочина.

Нагоре, това е покривната конструкция, тъй като това са най-запазените, ние ги хванахме евентуално да няма разрушения. Всички други бяха счупени и пропаднали вътре", добави доц. Костадин Кисьов.

Той обясни още, че накрая е насипван големия могилен насип, за да запечатат съоръжението, защото вече не го използват. При траките е имало такъв обред – това го има и при гробниците – когато те напускат по някаква причина своите селища, където живеят, те погребват и храмовете, които функционират дотогава, погребват си и гробниците.

"В Старосел е същата история. Там половината гробници, аз съм ги проучвал – там беше същата ситуация. Т.е. имаме гробници, които са функционирали. Когато обаче те напускат съответното населено място, взимат от самата гробница останките на мъртвите заедно с гробните дарове и ги препогребват там, където отиват. И затова ние в онези гробници примерно откриваме само малки части от някакви предмети, останали, второстепенни и т.н.

Така че това като храмова постройка е уникална веднъж за нашия регион, тя е уникална и като храмова постройка за тракийската култура в цялата страна, тъй като такава няма откривана. Тя е уникална и с начина си на изграждане. Човек, като погледне всичко това е взето от стара сграда и е преизползвано като строителен материал. Начинът на изграждане показва, че местното население е използвало техники и технологии, които ги унаследяват назад във времето и неслучайно примерно по този начин са изграждани. Само тук в района имаме общо три гробници – говоря в Пловдивския регион. Едната е Филипово и други две гробници има в Брестовица. Двете гробници в Брестовица са строени абсолютно по същия, идентичен начин, със същите материали, с калова спойка, както и това строителство тук.

Ние правихме един експеримент, тъй като миналата година давахме спойките за изследване на един доцент в Минно-геоложкия университет, и тъй като трябваше в някои случаи тук да правим нови замазки, в смисъл да укрепваме замазки. Оказа се, че като използваме чиста глина, нищо не става. Всъщност това, което открихме, е, че този хоросан, тази калова спойка, както смятате, че не е стабилна – това се получи след изследване в лабораторията на Минно-геоложкия – когато е в съотношение 2 към 1, т.е. 2 части пясък към 1 част глина, става по-здраво от бетон. Това го давам просто като пример, за да ви кажа, че старите строители, 2500 години преди нас са имали познания, които са ги получавали от техните предци и са ги използвали.

Искам да завърша - всичко това може да бъде възстановено, защото е налично. Знае се къде е, тук се прави архитектурно заснемане подробно, знае и как е било, всякакви видове заснемания – архитектурни, геодезически, фото, тахиметрични и т.н., и това може да бъде възстановено във вида, в който е било, без никакви фалшификации, без никакви измишльотини и тем подобни. И според мен, ако това се възстанови, теренът е държавна собственост наоколо – за мен това е един от вариантите, ако се положат общи усилия на различни институции, да стане един обект, който наистина да се експонира и който, ако наоколо се разработи тази територия като някакъв археологически парк, това да се изложи и ние да можем да направим една експозиция от артефактите, които и без това се чудя вече къде да ги държа, от различните части на Филипопол, плюс детски атракции и тем подобни, ще стане уникално място", каза още доц. д-р Костадин Кисьов.