Какво не знаем за акведуктите на Филипопол, слушайте от интервюто в предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с археолога Калоян Даяров, от Регионален археологически музей в Пловдив.

Ще бъде интересно да разкажем за нашите слушатели малко повече за акведуктите, които красят Пловдив все още, останали от римския Филипопол досега. Какво може да се каже за тях, от археологическа гледна точка, какви са тези съоръжения?

Здравейте! Акведуктът като че ли остава винаги в периферията на туристическия поток в Пловдив, но всъщност той е доста интересно съоръжение. На първо място трябва да се каже, че Филипопол, като столица на провинция Тракия, е бил изключително богат град. Освен големите проекти като стадиона, театъра, крепостната стена, свидетелство за това е и добре организираното снабдяването на града с вода, посредством именно тези акведукти. Те са измислени от римляните, които разбират, че това е едно от най-важните неща за населението, а именно – хигиената и чистата питейна вода за предотвратяване на болести и въобще за снабдяване на града с този така важен ресурс. Всички големи центрове са били снабдени с такива акведукти. Всъщност, нашите акведукти са два. Те започват да се разкопават през 2016 г., но за съжаление дават не толкова пълна информация. Както казах, двата акведукта са разкопани по един проект за инфраструктура и е констатирано, че стоят на около 30-40 метра един от друг. Между тях е имало едно друго съоръжение – глинени тръби, но то е от по-ранно. Всъщност тогава, посредством това съоръжение се е случвало и водоснабдяването в града. Каптажът за вода, откъдето се е добивала водата, е при село Марково и Куклен. Акведуктът е дълъг някъде около 6 километра, а пилоните достигат до 4,5 метра. Западният, който е разкрит по-обстойно, преминава през Коматево и достига до подножието на Младежкия хълм. От там водата преминава по два зидани канала и продължаващите тръби. Тези тръби са засечени по северните и западни склонове на хълмовете Младежки, Бунарджика и Сахат тепе.

Акведуктът преминава и през северната страна на стадиона, или както се нарича сфендона – окръгляването на стадиона, откъдето се смята, че достига и до т.нар. кастелум аква, или водната централа, където се разпределя водата вече в града. Някои изследователи смятат, че тя се е намирала над съвременния тунел. От там всички улици кардо, или тези, които са с ориентация север-юг, са били снабдени с тръби, които следват естествения наклон. Оловни тръби са снабдявали фонтани, бани и частни сгради с вода. Отходните води пък са в големи зидани канали, които също минават под улиците, под самата настилка.

А всъщност какви са били тези тръби, по които е минавала водата от Родопите? Това керамика ли е? От какви материали са правени?

Да, точно така. Това са зидани канали, правените са от тухли. Вече самият акведукт е правен от смесена зидария. Смесена зидария – предполагам, че слушателите знаят, навсякъде са виждали римски градежи – ще рече редове тухли с редове камъни, в случая големи квадри. 

И които изглеждат прекрасно, да. 

Това си е абсолютно типичен римски градеж. Може би да кажем малко за дебита. Двата акведукта са снабдявали древния град.

Да, да, колко вода. Знаем, че значително по-малък е бил тогава градът, нали? И все пак каква вода са получавали?

Ние имаме сведения за това нещо. Амиан Марцелин, който е живял през ІV век, ни съобщава, че градът е бил около 100 000 души, което е напълно нормално за една провинциална столица. Всъщност тези два акведукта са снабдявали ежедневно града с около 43 000 кубика вода. Ако трябва да направим сравнение, днешен Пловдив се снабдява с около 170 000 кубика вода, но вече знаем, че населението е около 3-4 пъти повече, отколкото античното. Друго сравнение, което мога да дам, е, че Рим се е снабдявал с 11 акведукта, но пък и населението му е било около 1 милион.

Така че за Пловдив това количество вода не е било малко.

Абсолютно. Може да каже, че Филипопол е бил доста добре снабден с вода.

Бил е значим град, да.

Падало се е на около 50 000 души по един акведукт, така да го кажем.

Всичките ли хора са можели да се снабдяват в вода? В смисъл, до домовете им ли се е отвеждала тази вода, или не?

Доста често се е отвеждала до домовете, но всъщност повечето съоръжения са обществени – говорим за бани, говорим за външни чешми. По-рядко намираме тръби, които са водили вътре в частни помещения.

Може би само при по-богатите?

По-богатите при всички положения, да. Разбира се, и по големите "измамници“, защото доста често откриваме нелегални тръби, които са водели до самите помещения.

Така ли? Това е интересно!

Да, това го намираме при доста от разкопките на града.

А защо смятаме, че са измамници? Може би също са били богати или няма данни там да е било населявано от богато население?

Да, разбира се. Казах го и на шега. Няма как да знаем дали са били измамници или са били богати, но опитът ни казва, че и двата варианта са възможни.

Интересно, наистина! Доколкото си спомням, една ваша колежка говореше преди няколко години, че тези градежи, които са от акведуктите, са били обрани от местното население, което е започнало да строи къщи там. Има ли нещо такова?

Да, има. Всъщност доста често наблюдаваме именно тази ситуация и въобще при всички разкопки в Пловдив. По-късното население – говорим вече в V и VI век особено, започва да разрушава старите паметници, защото те вече не са рентабилни. Същото се случва и с акведукта, тъй като той вече вероятно не е функционирал, съответно много по-лесно е да взимаш строителен материал от вече издигнатите в града сгради, които не ти трябват, отколкото да го добиваш наново. Съответно и стадионът, и театърът, и акведуктът имат същата съдба – те са използвани именно за това и именно по този начин в голямата си част са разрушени.

Има ли още къщи, които имат такъв материал?

Ами да. Всъщност ние наблюдаваме доста от възрожденските къщи, които в основата си, дори по средата на стените си имат т.нар. сполии или камъни, или мрамори, които са добивани от по-ранни сгради. Тези сполии са именно в самата конструкция на тези сгради. Виждаме, че тази традиция на разрушаване на по-ранни сгради е продължила чак до Възраждането.

Акведуктът във вида си, в който сега го виждаме, кога е направен? Той е изграждан допълнително, реставриран, може би по проект?

Да, точно по проект. След 2016 г., след като се разкрива и се разкопава терена, когато е изпълнен инфраструктурният проект, започва и реставрацията на акведукта, като е показана една малка част от него. Това, което слушателите могат да видят, ако посетят Пловдив, е, че пилоните са изградени от тухли. Както казах, градежът е опус микстум, или ред тухли с квадрови блокове. Отгоре те са свързани със сводове, които пък държат вече и зидания канал на върха. Строежът е ставал посредством големи дървени машини и кранове, а продукцията на строителния материал се е случвала и на място. Относно датировката на акведукта – вероятно е построен някъде в края на II или в началото на III век, тъй като пресича крепостната стена до стадиона, която пък е построена през II век, по времето на Марк Аврелий. Също така и техниката на градеж подсказва това.

В нумизматичния фонд имаме монети с акведукти от Антонин Пий, който е царувал в средата на II век, и император Каракала от началото на III в. Вероятно тези юбилейни монети се отнасят за тези два акведукта. Друга информация, която можем да свържем с изграждането на нашия акведукт – Дион Касий във II век ни казва, че "водата е бликала от ръката на Каракала като извор“. Може да свържем две и две – цялата тази реформа най-вероятно е достигнала и до нашия Филипопол и именно по негово време е изграден този акведукт.

А има ли някъде останки от самите тръби, които слизат от Родопите? Дали се намират още, има ли сведения, че съществуват?

Да. Ние знаем трасето на акведукта. То е разкопано, разбира се, в по-малката си част, не в цялата, като всъщност каналът, който е снабдявал, е бил зидан, но разбира се, както казах, има и тръби, които са снабдявали от по-ранно време.

Това, което мога да кажа още на слушателите е, че през септември месец имахме една велообиколка по обектите на града и цялата обиколка беше свързана именно с пътя на водата във Филипопол. Там обяснихме за акведукта, за съоръженията, свързани с водата, за реката, какъв е нейният принос за изграждането на античния град и въобще на живота в този център. При всички положения тази велообиколка ще бъде подновена, като се оправи времето, така че могат да следят страницата на Археологическия музей - Пловдив и който иска, разбира се, да се запише, когато обявим официалната дата.