Проучването на археологията, изникнала под Бетонния мост в Пловдив приключи. Интервю в предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с археолога Петър Зидаров, ръководител на разкопките там.

Завършихте ли проучването под Бетонния мост, г-н Зидаров? 

Ами приключи, да.

Всичко приключи и вече не сте на обекта?

Да.

А можем ли, сега на финала, да обобщим какво последно се оказа, че разкрихте там?

Нищо повече от това, което и преди съм казвал, че имаме - сграда и гробове. За функциите на сградата още обмисляме и за хронологията съответно. Трябва да се почистят монетите, които са датиращи от гробовете, защото са горели и нищо не се разбира, трябва да се мине през реставрация.

Но каква е била, все пак, тази сграда - частна, или някаква религиозна сграда? Казвате, че тепърва ще се уточнява?

Да, има аргументи в полза и на двете възможности и ни трябва малко време да го помислим и да гледаме внимателно. Пак казвам, не са минали през консервация,  реставрация и почистване находките. Реално има какво да се очаква като изненади все още.

Защото видях, че някои вече са изписали, че било вила на богат човек.

На всеки му се иска да има последната дума и резултат, но в науката, и особено в археологията, се иска време, иска се време, за да може човек да огледа всички възможни гледни точки.

Всъщност дори датировката още не е уточнена, така ли?

Да, затова казваме в широки граници II-III век, защото ние имаме три-четири фази там на обитаване и на погребвания. Знаем, че са в рамките на тези два века, II-III век, но по-конкретни дати ще станат ясни по-нататък.

За тази пещ, за нея поне ясни ли са нещата, която намерихте? Какво е било предназначението й?

Ние намерихме горивната камера. В горната част, където е функционирала като пещ, не намираме нищо. Допускаме, според размерите й и устройството, че е пещ като тухларна, за строителна керамика, и така. Но нямаме такава абсолютно аналогия засега известна, трябва също да се консултираме със специалисти по тези пещи. И съответно, понеже нямаше никакъв датиращ материал вътре в нея, като археологически находки, евентуално ще търсим възможности за датиране чрез метода на радио-въглеродния анализ и други възможности.

А и за кладенеца сигурно по същия начин стоят нещата, или?

Кладенецъттам го демонтирахме също. В него, в най-долната му част, се откриха съдове, които още не са измити и реставрирани. Открихме и една желязна конструкция, която много прилича, на пръв поглед при все, че е много корозирала, може да бъде или седалка на колесница или сгъваемо столче, курулски стол се казва, но също е необходимо да се извърши консервация и реставрация преди да сме сигурни върху интерпретацията, защото е много корозирало парче метал, което трудно се разпознава.

Да, а сега всичко това, което може да се демонтира и да се вземе, къде ще бъде показано то, къде ще бъде експонирано?

По принцип всичките находки ще отидат в музея в Пловдив, Археологическия музей. А в всяка година, във втората седмица на февруари, по случай Деня на археолога, който е 14 февруари, също като Трифон Зарезан и Валентин, се прави една изложба в София с най впечатляващите находки от изминалата година. Така че следващата година очакваме на 14 февруари, като се открива тази изложба, да има една витринка с някои от нещата, които са от нашите разкопки, както и постери с информация се представят. А пък след това е много вероятно, когато приключи тази временна изложба, в Пловдивския музей да се направи такава изложба за обществеността. Такива са засега идеите.

Все пак да кажем, каква му е съдбата на този обект? Какво ще се случи с него?

Ние приключихме с разкопките в срок така, както ни бяха предписани, и сега в момента съдбата му се решава от една междуведомствена комисия, която все още заседава и взима решение за съдбата на обекта.

Но то няма много варианти. Няма как да бъде преместена линията, дето се казва.

Да, няма как да бъде преместена линията. Също така имаше, обсъждаха се варианти, за това да бъде по някакъв начин експонирано на място, под стъкло, или нещо подобно. Но при все, че минават постоянно влакове, пак не ми се вижда особено реалистично.

Т.е. обсъжда се и такъв вариант, така ли? Но кой ще го гледа там, откъдето минава линията?

Не е нещо, което да е утвърдено и прието, неофициално е.

Трябва да се промени цялото трасето, а то няма как да стане.

Не, няма да се променя трасето. Търсят се варианти по най-щадяща и съвременна технология да се консервира на място и да се запази за следващите поколения. А пък резултатите, които сме получили, ще се опитаме да ги покажем. Да, също така се обсъжда вариант и да направим изложба, включително с макети триизмерни във фоайето на жп гара Пловдив,  на Централна гара. Така, че една част, като публичност, като памет, да се запази информацията и да се представи на обществеността, хората да знаят кое какво е.

А иначе, вие сте се изнесли, работата на строителите на моста там си продължава. 

Вече не пречим на никого, да.

А кога се очаква да знаем окончателно какво точно е било там?

Ами да, предстои ни работа, за която не са предвидени бюджети, обикновено тези пари ги предвиждат само за теренната работа.

Т.е. и от това  сте зависими?

Така че полека-лека, в нашето свободно време ще го свършим. Имаме един срок по принцип, до началото на следващата година, когато се прави една годишна конференция, на която се отчитат всичките разкопки от тази година. Това е един срок, в който трябва да си свършим работата и да представим готови резултати.