Близо 560 монети и керамика от различни епохи откриха археолози от Регионален археологически музей - Пловдив при спасителни разкопки в подножието на Стария град. 

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Десислава Давидова, археолог, ръководител на разкопките.

Г- жо Давидова, имате да се похвалите с нови находки в Пловдив. Какви са те, да кажем?

Аз приключих разкопките миналата седмица – това са разкопки в центъра на града буквално. Повече от 530-540 са, от които над 500 са монетите. Най-вероятно след реставрацията на керамичните съдове ще станат новите находките. До момента този процес просто е по-продължителен, отколкото откриването и регистрирането на монетите. Имаме златна заготовка, която най-вероятно се използва в производството на ювелирни изделия.

Тази зона всъщност какво представлява, какви напластявания има? Очакват ли се още разкрития там?

Не, ние разкопките ги приключихме. Те винаги приключват, както е по наредбата за теренни археологически проучвания – спират, едва когато се стигне до стерилен терен или до вода. В конкретния случай ние достигнахме стерилния терен, изчерпахме обекта от гледна точка на археологическите проучвания и тепърва предстои комисия, която да приеме археологическите проучвания в тази част на Пловдив – това е много интересна част, защото там се развиват най-ранните поселения, говоря обаче за урбанизираната територия. Вече, когато говорим за селище от градски тип, с обществена, социална организация в смисъла, в който я познаваме до голяма степен и сега. Не говорим за праистория. Праисторическите обекти на територията на града са нещо съвършено различно. Най-старият е на "Брезовско шосе“ – Плоската могила, после има и "Яса тепе“ до университетския квартал и т.н. Тук говорим за времето, което е приблизително  IV в. преди Христа, до съвременната епоха. В тази част на града ние имаме една постоянна уседналост. Това ще рече, че няма прекъсване в усвояването на тази територия, в използването й, или като жилищна площ, или като някакъв тип ограничителна площ, било за селище, било за градска територия. В Римската епоха тя вече се развива конкретно в по-голямата част на града и обхваща едни зони, които все още подлежат на проучване, защото не целият квартал в тази зона е проучен. Но вие виждате част от тези обекти. Тук говорим за "Източна порта“ и за "Малка и Голяма базилика“. Тази територия и досега, както виждате, е усвоена по различен начин и продължават напластяванията. Аз в едно друго интервю казах – проблемът на Пловдив е, че е вертикален град в своето развитие и всичко остава едно върху друго. Затова идва и трудността при провеждането на строителни дейности, защото първо има археологически разкопки. Това понякога затруднява процеса по-малко, друг път – повече. Но в конкретния случай пък културните напластявания в тази част на града са с приблизителна дълбочина около 6-7 метра и това е трудно от гледна точка на проучването. Но иначе като резултати от нашия обект конкретно ние проучихме две пространства. Т.е. пространството е било разделено на две части и съответно през различните периоди е било преустройвано, препланирано, надстроявано, преизползвани са части от строителните материали. Съответно зидовете, които са поставени в Римската епоха и които в голяма степен държат съвременния терен такъв стабилен, те са с много голяма дълбочина. Човек рядко попада на такъв тип зидария – само обструкцията е около 3 метра.

Какво означават сами по себе си тези находки, тези толкова много монети? Какво е имало там?

За Пловдив не е нехарактерно да се намират много монети. В крайна сметка това е градска територия. Тези 500 монети не са съкровища, защото видях, че има публикации, които ги окрупняват като съкровище. Не, това не е съкровище. Това са над 500 монети, които са намирани в процеса на археологическите разкопки. Те датират, или поне водят до някакви анализи и решения относно датировката на това, което намираме. Те са от различни епохи, като започнете от преди Христа и стигнете до Средновековието, даже и до Османската епоха, защото имаме и две ями, които са от Османската епоха и са много типични за тях. За мен надписът, на който попаднахме съвсем в началото, и който за съжаление беше извън контекст, защото беше използван като част от строителен материал за възрожденската къща, за мен лично е една от най-цените находки, защото първо, надписите не са толкова често намирани, а те носят изключителна информация, не само със съдържанието си, но от гледна точка на шрифт, на начин на изписване, такива неща. Златната заготовка е нещо, от което също съм впечатлена, от това, на което попаднахме, защото досега не ни е известно да е намирана такава в България. Сега тепърва, като тръгнах да се задълбавам в научната литература, да търся паралели, може и да изскочи нещо, което просто към момента не ни е известно. Тепърва ще я подлагаме на различен тип анализи, да видим какво можем да извлечем още като информация от състава й, въобще от структурата, но това са вече вторични неща, те са на по-късен етап. Много разчитам, че когато реставраторите се заемат и с керамичния материал, от там също ще излязат доста находки или поне някакви фрагменти, които ще дадат още по-богат вариант за анализите и за решенията по-късно, за становището, което ще оформим. Към момента работната хипотеза клони към това, че най-вероятно става дума за място, което е използвано или за търговска площ, или за малко дюкянче, някакъв тип древна занаятчийска дейност, която в последствие е била преустройвана по различен начин, съобразно развитието на града. IV-VI век е един период, който за града е изключително бурен. Има много нашествия, много катаклизми. Той ту се свива, ту се разраства, изобщо има един такъв процес, че имаше структури, развивани по различен начин, ремонтирани, преустройвани са пространствата. И това е показателно. От гледна точка на историята на града, ние няма да правим някакви чутовни открития, но всеки един обект попълва тези данни. Постепенно те оформят някаква концепция за развитието на града. Този процес зависи от проучването на целите, не само на един обект. И аз надявам, понеже отстрани до нас има един обект, който е изоставен, проучен преди 30 години – недопроучен по-точно, защото има още нещата, доколкото разбрах от колегата, които не са проучили, оставен е така, но други колеги са работили по този склон на тепето. Небет тепе, колежката София Христева направи там своите проучвания, също ще претърпи промени, някакви доуточнявания в датировки, в становища. И съответно аз се надявам, че когато стиковаме всички тези наши общи резултати, ще имаме вече по-добра концепция. Тя ще се допълва с всеки един нов обект.

Да обясним къде точно бяха открити тези находки, къде точно е това място?

Това място се намира на ул. "Митрополит Панарет“ – тази, която свързва сегашният Понеделник пазар с Житният пазар. Тя обикаля Небет тепе от източната страна. Предполагам, че читателите и слушателите знаят, че през годините там са направени много открития от колегите, а пък Източната порта сега е един прекрасно реставриран обект. Той пък е директно свързан с нашия, защото всъщност тези помещения, за които аз говоря, в най-интензивния си период на употреба са били свързани с тази голяма улица, която всъщност е експонирана в Източната порта.

Много ви благодаря и ще се чуваме пак за този обект, ако има нещо ново.

Към този обект – не. Отивам към други обекти.

А къде ще бъдете сега?

За момента все още не съм взела решение какво ще работим, защото изчаквам да мине малко време.

Какво се случва с праисторическата могила на Брезовско шосе?

Ами това чакам да разбера. Още нищо не мога да ви кажа.