Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Арх. Румяна Пройкова - автор на проекта за реставрация и консервация на Небет тепе.

Как се чувствате сега, когато се видя финала на проекта "Небет тепе"? Доволна ли сте?

Това е един огромен, огромен обект, огромен. И много труден. Не знам дали ви е известно. От много време се върти, така да се каже, на диска.

И освен това – най-древната история на Пловдив. Знаете, че това са най-ранните градежи. И поради тази причина е много, много отговорен. Аз никога не съм доволна от своята работа. И лично моята, и въобще от изпълнение, и т.н. Никога не мога да кажа "прекрасно е“, "вълшебно е“ и т.н., но като цяло трябва да призная, че се превърна в един много приятен археологически парк.

Аз самата неколкократно, при моите непрекъснати възможни посещения на място, разходки – просто исках да гледам нещата като гражданин, като посетител. И виждах огромни групи от хора, които се наслаждаваха, говореха, четяха, разказваха и им беше интересно. Друга група от хора бяха налягали по зелените поляни и се радваха на всичко. На мен ми стана много приятно, трябва да ви призная.

Колкото и да съм по принцип все недоволна, все искам много, все "това можеше“ – много работи можеха още повече, но трябва да призная, че сега е едно много приятно за посещение място.

Наистина е така, прекрасно е мястото и ето, че настъпи моментът да се отвори. Имаше страшно много критики, разбира се, обаче това е нормално за българина – когато нещо хубаво се прави, все търсим някакви кусури.

Ами вижте, то в началото трябва да признаем, че работата започна много късно. Започна с едни темпове, с голямо бързане, с форсиране, в което отделните операции се объркваха, застъпваха. Не искам да ви запознавам с подробности.

Да, да, ние сме наясно. Като журналисти следяхме нещата отблизо.

Вие сте следели, да. И така, не беше много лесно да доведа нещата и дотук.

Но стана все пак.

Мисля, че ще се превърне – то вече е станало, в любимо място за пловдивчани. Една събота или неделя, миналата ли, не мога да си спомня, нямате представа какъв поток от хората имаше. А то е естествено – от там се откриват страхотни панорами. Много приятно, много. И хората го използват хем за наблюдение, хем опознавателно, хем пък и за почивка.

Наскоро имаше пак някакви проблеми с табелите. Факт е, че обектът ще си бъде отворен, нали така? Тези табели, пак нещо не се беше разбрало - ще е затворен ли, ще е отворен ли обекта? Имаше проблем за хората, а всъщност това работно време касаело беседите.

А на табелите при входа, една голяма табела – вместо там да се започне първо с цялостно запознаване с обекта и да речем една схема на самия обект, а то с едни административни описания кое е позволено, кое разрешено, доколко е така.

И вие сте против това. И хората бяха се възмутили от това. Но както и да е.

Много глупаво, да. 

А доволна ли сте, че Археологическият музей ще стопанисва обекта?

Абсолютно съм доволна. Кое не е добре? Обектът е преди всичко археологически и при това положение аз съм сигурна, че през деня може да е отворен, но вечер ще се затваря. И правилно, трябва да се затваря. Защото знаете, че нашего братя прави зулумлуци, меко казано. А не бива да се случва. 

Прекрасно е, мястото е разкошно наистина и се получи един уникален археологически парк. И наистина трябва да се гордеем, пловдивчани, че имаме това място.

Вижте, хем е много богато. Особено този участък, ако отидете там, към кулата, там аз проведох една пътека и се отива на самата кула за площадка за наблюдение. От тази пътека, от площадката, не в самата кула, а отвън, се вижда много добре цялата археология. Въпреки че първоначално бях прокарала метални пътеки, като мостчета да се минава, но реших, че това силно ще затормози автентичната скулптурна красота на каменната археология. И затова премахнах това. Отвсякъде може да се наблюдава отвисоко, а пък разбира се, младите хора се промъкват, влизат и т.н. Но да не го направим с мостове, с метални конструкции. Реших, че е много хубаво да остане така, както е автентично. И така се получи към момента и се надявам така и да остане.

Има местенца за отдих, да поседне човек, изобщо приятно е.

Какво да ви кажа, младите хора по зелените скатове лежат, при слънчево време се наслаждават, гледат насреща и тепетата. Стана добре. А също и по скалите. 

Моята идея беше колкото се може по-малко скали да оставя, и то в онази вече по-ниска част на запад, която не се възприема. Да не остане първото впечатление - да влезете и да е една скална история. А напротив – влизате и пред вас е една зелена, спокойна панорама, по която се катерите, и вече започва разглеждането.

Аз искам още нещо да ви питам – имаше една идея още по времето на Иван Тотев, ние писахме на няколко пъти, да се направи лифт между тепетата, от Небет тепе и между всички останали. Вие как гледате на тази идея? Това как ви се вижда?

А, това беше преди доста години. Имаше международен конкурс, в който един от архитектите – в момента не си спомням, италиански архитект, известен, не знам дали е жив – неговият проект беше точно от Трихълмието мостове, висяща въжена конструкция да минава над Главната улица към Сахат тепе.

Да. А как ви се вижда това? Това би било добре, нали? Би било интересно.

Ще привлече туристи, но трябва воля на управляващите.

Но представяте ли си каква интервенция е това? Направи ли се такова нещо, обезателно трябва да има и някакво качване, въжена или желязна линия. Или асансьор. Това отново са интервенции. За Стария град, за Трихълмието мисля, че е много, прекалено силна, тази идея, за да се вмести в сега спокойно съществуващия силует. За други места, за други от хълмовете, които нямат това силно археологическо присъствие, може, защото тук, както знаем, тук е започнал животът.

Така е, да. Казват, че това е паспортът на Пловдив. 

Тук е най-древното археологическо наследство, да.

А смятате ли, че е достатъчно добре обезопасен обектът?

Ами, вижте, ако си представим навсякъде с парапети – доста ужасяващо е. Има няколко пункта, в които би трябвало родителите да внимават с много малките деца. Но като цяло, напълно да ги затворим – аз поне не се реших, защото са панорамни.

То без това имаше спорове за оградата.

Ако имате предвид мястото, където е дървото. На което аз предложих и го изпълнихме с пейки наоколо, за да седнеш, да се наслаждаваш. Но там парапет не се осмелих да сложа. Единственото, за което съм мислела, но не можах да го прокарам, е да речем някакви кашпи на метър и половина от краката, да предпазят. Но там по-хубаво е да остане така. А пък родителите малко да внимават.

Вижте, северната крепостна стена, тя е 2 метра широка, много ниска е спрямо нивото на изгледната площадка – там всеки може да се качва, и деца, и родители, и да ходи. Може да падне на север, ако не внимава. Но не може да се сложи парапет върху тази крепостна стена. Не бива, най-малкото не бива.

Има много места за почивка, за сядане. Даже на две места на запад съм направила в по-ниските части и съвременни бетонови пейки, където да седне човек, да се наслаждава на тази скулптура от каменна зидария. Това е абсолютно скулптурна композиция и е достойна за наблюдение и за наслада.

На няколко места има такава възможност и навсякъде може да се намери място за сядане. Горе, на най-високото има една площадка, на която има пейки, парапет, оттам пък наблюдение. Според мен, ако бяхме претрупали Небет тепе с много пътеки, с много парапети, с много пейки, веднага се загубва очарованието на автентично присъствие. Това реших за себе си – дано не греша. И виждам, че хората сядат по скалите, сядат по тревата, а има и пейки, на който му се иска, може да седне, ще се намери място да седне.

Страхотно и поздравления! Заслужава си вече да се успокоите и да се поздравите всички за положения труд.

Не знам, винаги ще има много недоволни. Аз, ако реша да започна да говоря, колко недостатъци ще намеря. Дето се вика - и на себе си, и на всичко, но истината е, че аз винаги съм недоволна и си знам това качество. Дано хората да го харесат. 

Важното е, че си имаме вече хубав археологически парк, и то на важно място.

Да, така е. И дано вечер да се затваря все пак, защото нощем има хора безобразни, които в специално състояние, неадекватни – правят такива увреждания, че. Засега се опазва.