Архитект Деляна Панайотова в интервю за дневния информационен блок на Радио "Фокус“  относно качеството на строителството в България 

Сега ще си поговорим на качеството на строителството в България и следи ли се стриктно строенето. Мой гост е началникът на ДНСК арх. Деляна Панайотова. Здравейте. Радвам се, че сте при нас днес.   

Здравейте. Благодаря за поканата. Добър ден на вас и на вашите слушатели.   

През последните седмици голямата трагедия в Турция и ужасните разрушения там, които взеха огромен брой жертви, повишиха обществената чувствителност към темата за качеството на строителството. Да започнем оттам: България държава ли е, която следи стриктно стандартите при строежа на новите сгради, и що за стандарти следва нашата държава?   

Да, определено смятам, че България е държава, която стриктно спазва нормите за сигурност в строителството. Последната промяна е била 1987 година в тези норми, с която е решена степента на 10-та степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник, с която са завишени изискванията за безопасност, и съответно последната наредба, с която инженер-конструкторите са задължени да спазват изискванията за безопасност, са от 2012 година, която е сравнително нова и действаща към момента.   

Но в България в момента се строи много. Примерно ние в момента сме в София, където постоянно изникват буквално като гъби нови сгради. Как се осъществява контролът и констатират ли се всъщност много нарушения? Защото навсякъде в социалните мрежи има много изказвания, че хората нямат доверие на новото строителство.   

С две думи бих искала да запозная вашите слушатели с началото и развитието на инвестиционния процес, където крие и отговорът на вашия въпрос.   

Да.   

Най-напред с възникване на инвестиционната инициатива за изграждане на един обект възложителят сключва договор с проектант инженер-конструктор  с пълна проектантска правоспособност, която се удостоверява с удостоверение, издадено от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Съответно проектантът започва проектирането, спазвайки действащата нормативна уредба в Република България. И той е първият човек, който гарантира за правилността на изчисленията. След като той завърши проекта, правилността на неговата работа се оценя от независим проектант инженер-конструктор  също с пълна проектантска правоспособност, който притежава удостоверение за осъществяване на технически контрол на конструкциите. В последствие се изготвя графична част и текстова част за пълнота на работата. Тук идва моментът, в който се появява най-важният участник в строителния процес и в контрола му, това са консултантите, които следят, първо правят оценка на инвестиционния проект, следят за неговата правилност, и след започване съответно на строителството, те следят за правилното изпълнение на обекта в съответствие с вече одобрените строителни книжа.   

До този момент имате ли констатирани нарушения?   

Не, нямаме до този момент.   

Добре. А, както знае Украйна дълго време беше един основен източник на стомана и други строителни материали за нашите строителни фирми. Войната обаче промени това и мнозина потърсиха алтернативни източници. Откъде сега се добиват материалите?   

Това няма как да ви кажа. Нямам такава информация.   

Добре. Да поговорим сега и отстоянието между сградите, тъй като пак споменавам с проучвания репортерски, с оплаквания хиляди в социалните мрежи се оказа, че и това е проблем – масово нарушаване на това изискване. Защо това е така? Вие изброихте хората, които всъщност наблюдават целия процес. Защо не констатират и такова нарушение?   

Така, до момента говорихме за участниците в строителството, които отговарят предимно за съответствието на издадените строителни книжа с нормативната уредба и съответно спазването по време на строителство на съответствието на изградения строеж и на процеса на строителство с вече одобрени инвестиционни проекти. Сега вашият въпрос касае нормативната уредба, която предхожда издаването на строителни книжа. Там основни участници са общината. Тук говорим за устройствено планиране. Отстоянието между сградите се определя с подробни и общи устройствени планове. Конкретните отстояния между сградите се задават с подробните устройствени планове и съответно визите, които се издават от главните архитектите на общините и районите.   

Да, но отстояние няма или е прекалено малко. Как можем да се справим с това?   

Така са зададени съгласно действащите подробни устройствани планове и те съответстват на действащата нормативна уредба.   

Т.е. не са проблем, така ли?   

Не. Към настоящия момент съгласно действащия Закон за устройство на територията и Наредба 7, които са двата основни нормативни акта, които определят минималните отстояния, нямаме несъответствия. Т.е. участникът, който следи за спазването на тези два нормативни акта, са общините – главните архитекти, които издават визи и съответно редът, по който се одобряват подробни устройствани планове.  

Добре. Нека сега да поговорим в края на нашия разговор и за панелните блокове. Надеждни ли са те или не?   

Към момента на изграждането си панелното строителство е абсолютно надеждно. Това не касае само панелните сгради, говоря и за съвременното строителство. Към момента на въвеждане в експлоатация всеки един обект е надежден. Оттам нататък след въвеждане на експлоатация или получаване на разрешение на ползване възложителят е този, който отговаря за поддържане на сградата в добро техническо състояние.   

Добре. И да обобщим: новото строителство, старото строителство, няма разлика в двата вида?   

Да, не мисля, че е коректно да се делят сградите по вид на конструкция или време на построяване. Във всеки един момент от изграждането на дадена сграда тя е длъжна да съответства, и съответно хората, които контролират процеса, на действащата нормативна уредба.   

Много благодаря за този разговор.