Арх. Костадин Сандев, един от "съвременните строители на Благоевград“ в интервю за Радио "Фокус“ – Пирин във връзка с устойчивостта на сградите при земетресения.

Фокус: Земетресенията в Турция и Сирия, а след това и трусовете в Румъния, поставиха на дневен ред въпроса за здравината и устойчивостта на сградите у нас при евентуални подобни бедствия. Да започнем с това какви са били изискванията в миналото по отношение устойчивостта на сградите при земетресения?

Арх. Костадин Сандев: С моя опит, който имам вече повече от 50 години, мога да ви кажа, че всички сгради, които са предназначени за живеене, трябва да отговарят на изискванията за сеизмична устойчивост. Преди години имаше наредба за подсигуряване на сградите. Още в проектирането се вземаше в предвид зоните, в които са градовете, близо ли са до сеизмични зони. На всеки 10 години тази наредба се актуализираше, като изискванията ставаха все по – големи. Разбира се, тогава се строеше повече едропанелно. В много градове има цели едропанелни комплекси. Към днешна дата повечето от тези комплекси са на 60 и повече години. Тогава, когато ги строихме, това беше гаранционният им срок. Разбира се, те имат по – голяма здравина и по – дълъг срок просто, защото са строени по такава схема, че да са здрави. Проблеми са само заварките, които трябва да са направени и са били правени добре и добре закрити, за да не са обект на корозия. Така, че масовото строителство от едно време е относително здраво. Не бива да забравяме, че силата на природата не може да се равнява с човешките възможности. В един момент, когато тези две неща се сблъскват, по – малко са случаите, когато човек побеждава. Повечето пъти победите е природата.

Фокус: От 2008 година насам са приети нови норми във връзка със строителството на жилищните сгради, които са съобразени с европейските изисквания. В тях по – високи ли са изискванията по отношение устойчивост при земетресения?

Арх. Костадин Сандев: Както Ви казах и по – рано наредбата се актуализира през 10 години. Изискванията се повишават. И това, което е съобразено с нормите на европейския съюз изисква сградите да са с по – голяма устойчивост. Бих казал, че съвременното строителство е интересно за обитаване. Проблем според мен е, че се правят много високи жилищни сгради. Считам за недопустимо да имаш жилищна сграда на 10 – 12 – 14 етажа. Това даже е ненормално обитаване за хората, които живеят на 12 етаж например. Какви са възможности за евакуация от последните етажи? Така, че успоредно с промените в нормите за сеизмична устойчивост, трябва да има и градоустройствени изменения, които да не позволяват да се строят жилищни сгради на повече от 4 – 5 етажа. Това трябва да е максимума. Високите сгради много по – трудно издържат на земетресения. Ето и такива фактори влияят много.

Фокус: А отстоянието между сградите има ли значение? В Благоевград напоследък виждаме бум на жилищното строителство, но това, което прави впечатление е, че кооперациите се правят много близко една до друга. При евентуално земетресение това ще даде ли някакво отражение и има ли опасност две сгради да се захлупят една с друга ако са много близко?

Арх. Костадин Сандев: Отстоянията между сградите са по Закона за териториалното и селищно устройство и нарушения в тази насока, тоест намаляване на отстоянията между сградите е много опасно. При срутването на едната сграда, тя може да захлупи другата или да се получат т.нар "сенки“ на сградите, в които хората няма да могат да се евакуират. При земетресение хората трябва да се отдалечат на определени разстояния от сградите, за да не бъдат застигнати, контузени, убивани. В контекста на това отстоянията между сградите трябва да бъдат много точно спазвани и да са по закон. Всяко намаление на отстоянието е пагубно.

Фокус: В началото на нашия разговор споменахте, че качеството на строителството в миналото е било на много високо ниво, поради което старите сгради са здрави дори и днес. Можем ли в тази връзка да кажем, че някога майсторите са били по – добри от сегашните?

Арх. Костадин Сандев: Какво да Ви кажа, извадено от контекста, ако все пак трябва да направим някакво сравнение, то в миналото майсторите бяха по – добри. Не, че и сега няма добри майстори, но повечето от тях напуснаха България и работят в други държави. От тази гледна точка има разлика.

Фокус: Предполагам и качеството на строителните материали се е променило?

Арх. Костадин Сандев: Да, определено. Ще Ви дам един пример – след 90-та година се появи един бум, когато в съвременното строителство започна да се използва евтин вносен цимент. От други държави се внасяше строителна стомана за конструкции, некалибрована. Това също буди някакви съмнения, че не е по правилата.