На 17 ноември 2024 г. бе проведен местен референдум в Община Казанлък с въпрос: "Подкрепяте ли Община Казанлък да получи и ползва безвъзмездно имот – частна държавна собственост "Дом паметник" на връх Бузлуджа за 10 години?", който трябваше да реши съдбата на монумента. Референдумът бе счетен за неуспешен поради ниска активност на избирателите. Какво обаче смята арх. Дора Иванова, ръководител на инициативата за опазване на Бузлуджа, какви са перспективите за монумента, както и евентуалните ползи за региона при пълна реставрация и отговора на още ред важни въпроси ще разберете от интервюто й пред Велизара Ангелова.

Арх. Иванова, здравейте. Наскоро се проведе референдум за съдбата на Бузлуджа в Казанлък, който обаче бе определен от доста медии като "провал", но така ли е за вас? Каква е вашата равносметка?

В референдума се включиха над 12 000 човека, които излязоха и гласуваха за съдбата на един обект, на един монумент. Всъщност 93% от тях се гласували със "За", и това са около 20% от имащите право на глас в Казанлък. Така че за мен това е един успешен акт на пряка демокрация. В рамките на само две седмици общината успя да мобилизира такъв висок процент от хора, което е ясен знак, че жителите на Казанлък, хората от региона, се вълнуват и искат ново бъдеще за тази сграда. Така че да, не се достигна прага от 40%, за да може референдумът да има задължителен характер, но също така трябва да имаме предвид, че дори на парламентарните избори също не се стигат този праг от 40%. Имайки предвид, че на тези избори се отнасят до един обект, а при другите става въпрос за едни много генерални решения за цялата държава, смятам че в конкретния случай това е висока активност. Хората се вълнуват и има много потенциал да се развие този проект и ангажираност на местно ниво.

Наистина в кратък период общината успя да се мобилизира. Но защо беше толкова важно монументът да премине в ръцете на Община Казанлък? Как би се отразило това на вашата работа?

Монумент "Бузлуджа" се управлява от областния управител на Стара Загора. Той е държавна собственост, но традиционно областните управи не се занимават с експлоатацията на паметници на наследството. И всъщност е нужно да се намери начин, за да може сградата да работи, да се развива, да се опазва. Освен това, преди една година заедно с Община Казанлък кандидатствахме за проект за проектиране и осъществяване на покрива и прозорците на сградата. Това е поводът в момента да се търси конкретен начин как да се осъществи този проект, който е първият и много важен, за да се опази сградата. Така че бе логично общината да поеме управлението, за да може да изпълни проекта и развива сградата.

Разбира се има и други варианти, но това е изцяло в правомощията на държавата по какъв начин ще бъде построен този стабилен начин на управление, за да може да се развива. А пък ние сме готови да съдействаме с всичките години труд, експертиза с екипа и с цялото знание, което е събрано до момента.

Добре, един малко по-различен въпрос: брутализмът е стил, който възхвалява суровата красота и конструктивни възможности на бетона. Но какво крие Бузлуджа отвъд бетонните си стени?

Така е, виждаме една бетонна сграда, която се окачествява като брутализъм, но всъщност има изключително фини детайли. Зад бетона имаме мозайка и то около почти хиляда квадратни метра, една от най-големите в Европа от ХХ век. Това са около 2 милиона камъчета, които са редени едно по едно. Това е изключително творение на изкуството от най-добрите български художници. Освен това, имаме гранитни и мраморни плочи, изключително фина майсторска изработка, изключително качествени материали, които все още са там. Имаме техника, това малко се знае за Бузлуджа. От двете страни на желязната завеса, от Япония до Америка са събрани различни технологични решения, за да може да функционира сградата. Дори имаме касови бележки, запазени за Apple компютър, който е бил използван в Бузлуджа в 81-ва година.

Това е интересно.

Другото интересно е, че хората на терен, които са експлоатирали сградата и са я развили, са направили функциониращо шоу звук и светлина от всичката тази техника. Това за времето си е било едно много изключително постижение. Сега, съвсем друг е въпросът с какви цели е използвано това. Ясно е, че става въпрос за пропаганда, за една конкретна, за Българската комунистическа партия, но в същото време трябва да се има предвид и за наистина високите технологични и  архитектурни постижения, както и тези на изкуството. Смятаме, че трябва да се познават всички страни.

Добре, а в смислов план, вие бяхте казали в едно друго интервю и го запомних като цитат, защото много ми харесва, че Бузлуджа е построена от ръцете на над 6 000 души и разграбена от ръцете на много повече и тази, дълбока многопластовост вълнува. 

И сега също толкова много хора работят за опазването му, даже още повече.

Това е прекрасно развитие на нещата. Споменавали сте, че подкрепата към проекта е започнала първо от чужбина. Защо не е от България? Как намирате реакциите на хората, които са против опазването на паметника под каквато и да е форма?

Логично и разбираемо от една страна, защото сградата е визуално много изключителна, и от друга страна обаче, идеологически силно натоварена. Съответно хората, които не познават идеологическата част, се впечатляват много от нейните архитектурни и художествени качества и искат да я видят, искат да се опази и проявяват такъв голям интерес. Хубавото е, че през последните години с всичката работа до момента, става все по-ясно, че тук не става въпрос за запазване на идеология, а за опазване на културно наследство. Така че виждаме, че и на местно ниво вече има сериозна активност и желание да се опази сградата, което много ме радва.

Да, това е страхотно наистина. Навършват се 10 години от основаването на фондация "Проект Бузлуджа". Доволни ли сте от постигнатото? Какво свършихте за тези 10 години?

Доста се случи оттогава. Ако започнем от най-видимото, успяхме да стабилизираме всички мозайки на терен. Това беше работа, която в рамките на 3 години изпълнявахме с реставратори от 4 държави и успяхме да спасим изкуството от разруха. Другото, което беше много важно на терен, беше обезопасяването на сградата, почистването, изграждането на посетителски пътеки, за да може при първа възможност да се отвори за посещения.

Освен това, изготвихме цялостна мащабна дейност и работа по план за опазване и управление, т.е., цялостна стратегия какво и как може да се случи за тази сграда, за да може да бъде тази световна културна дестинация, която бихме искали да бъде. Тази проучвателна дейност включва сканиране на чертежи, създаване на 3D модел, проучване на конструкцията и нейното състояние, на архитектурата, бизнес план, план за туризъм, стратегия за график как да се случи това във времето и много други. Това беше също изключително важна и доста времемка дейност, в която се включиха над 100 експерти от 10 държави. И освен това пък успяхме да ангажираме и много българи, много хора с културния календар, със събитията, които организираме. Успяхме да организираме 4 фестивала горе OPEN BUZLUDZHA.

Да, аз съм чест посетител.

Много се радвам. Да, последната година се събраха около 2000 човека. Все повече хора се включват във фестивала. Организирали сме 3 форума – един онлайн, два с експерти, за да търсим решения както за Бузлуджа, така и за културното наследство по принцип в България, добри практики, как те могат да се развиват. Всъщност с всички тези проекти успяхме да съберем един изключителен екип от професионалисти и да съберем нужната експертиза и знания как да се постигне един проект, който да е устойчив във времето и да развива паметника.

Но може би за мен лично най-важното постижение е, че успяхме да вдъхновим и продължаваме да вдъхновяваме хората, че гражданската инициатива има значение, че културното наследство има значение, че можем и трябва да го пазим. И виждаме всъщност реални резултати и на фестивала – имахме социологическо проучване, в което 76% от хората казаха, че този фестивал е позитивна социална промяна, че са променили мнението си към активното гражданско поведение, към доброволчеството, към паметника. И в край на краищата всъщност проектът за Бузлуджа е не просто проект за опазване на една сграда, за нас е важен процесът и какво провокираме чрез процеса и как ангажираме хората да бъдат по-отговорни към средата.

Това наистина е доста готино. Исках да попитам и за покрива, това ми е много интересно, все още не е оправен, нали?

През 2022 г. успяхме да почистим отломките, защото той беше опасен, падаха елементи, причината за това е, че медната ламарина, с която е бил покрит е била открадната още 90-те години. В момента той е почистен, металната конструкция е проучена. Има готовност да започне да се работи по изграждането на новия покрив, което е следващото най-важно нещо. Този покрив в момента го няма, всъщност това е и причината сградата да е в риск и има нужда от спешни мерки, за да се опази.

Кога се очаква да започне работа на практика по покрива?

С община Казанлък и с областна управа Стара Загора преди 1 година кандидатствахме за европейско финансиране, което позволява именно изграждането на покрив. В момента процесът тече и се надявам, че проектът ще може да се започне съвсем скоро наистина.

Успех с това! Преди няколко дни представихте концепцията "Визия за Бузлуджа", която ориентира монумента като туристическа дестинация от световен ранг. И наистина нещата, които видях във визуализацията бяха впечатляващи. Екрани на прозорците, акустичния таван и панорамните асансьори. Далеч ли сме обаче от изпълнението на такъв амбициозен проект, какво се изисква? 

Ще има нужда от няколко години работа на терен, за да се изпълни. Но по-важното е всъщност именно да започне моделът на управление на сградата. За да се изпълнява покрив, за да се отвори сградата за посещения, за да се развива обекта е необходимо да има стабилен модел за управление. Така че това е, както споменах задача, на която трябва да се намери решение. Тя дори не е само за Бузлуджа, в България има толкова много културни обекти, които имат нужда от такъв тип планове и стабилни модели. Хубавото е, че има всички необходими проучвания, цялата стратегия и имаме готовност да изпълним проекта по начин, по който наистина да развива региона и да създава това световно място, което смятаме, че Бузлуджа заслужава да бъде.

Определено заслужава. Кога да очакваме монументът да отвори врати за посетители, защото във времето се отлагаше това нещо. През 2022 г. трябваше това да се случи? И от кого зависи това да стане всъщност?

Сградата е държавна собственост и е паметник на културата от национално значение. Управлява се от областна управа Стара Загора. Съответно, за да се отвори, това е решение на областната администрация. На терен е изпълнен цялостен проект за обезопасяване на сградата. Всъщност вътре вече има посетителски павилион за информация и билети. Изготвихме видео, което да разказва историята на сградата, макет, в който хората да я видят. Има посетителски пътеки, по които да се мине и парапети, безопасни повърхности и места, по които да се минава. Така че въпросът е доста повече административен, отколкото функционален на място. И смятам, че сградата може да отвори врати доста бързо, ние можем да съдействаме това да се случи, вече въпрос на собственика е да прецени как да действа в случая.

Да, тоест е въпрос на институциите. Какви са перспективите пред региона занапред, ако Бузлуджа се превърне в такъв туристически обект и какви биха били ползите за областта, всъщност, според вас?

Ние сме убедени, че Бузлуджа би била един изключителен магнит за развитие на туризма, и то не само в региона, а за цяла България. Смятаме, че има потенциал и капацитет да привлича хора от цял свят, и тя го прави и в момента. През летните уикенди има по над 1000 човека, зимата интересът също е висок, но понеже снегът не се почиства, посещенията са по-малко. Бузлуджа може наистина да бъде водеща дестинация, която да развива региона и това носи със себе си редица позитиви за мястото. Като започнем от това, че тези туристи биха имали интерес да посетят и много други културни обекти около сградата, би развило бизнесите наоколо - хотели, ресторанти и места за посетители. Така че има чисто реален икономически потенциал да се развие.

Сградата има потенциал да развие образованието по темите на познаване на близкото минало, един критичен прочит, за да помним това, което се е случвало и да взимаме добри решения. Смятаме, че може да бъде част от ученически посещения, за да може наистина това минало да се познава и да се изгражда критично мислене в хората.

И на трето място, идеята на сградата не е просто да бъде музей и да разказва собствената си история, а да има и активна функция. Тоест тя да бъде място за събития, концерти, театрални постановки и танцови спектакли. И целогодишна културна програма, която да дава още една възможност на хората от региона да се докосват до култура и да привлича туристи от цял свят да видят една постановка или представление на едно изключително място. Смятаме, че това би било успешно също така, заедно и с както вие споменахте посещението на мястото, качването до пилона през панорамни асансьори. Тази гледка на това място е толкова изключителна през цялата година. А самата сграда за нас е една рамка, която ни показва дори красотата на природата още по-добре.

Страхотно е наистина. И това с ресторантите и концертите, наистина ще вдъхне живот на мястото, за да не е просто "музей" на нещо отминало. А какво смятате за отношението на българите към архитектурата и към културното наследство?

В България имаме изключително много културно наследство. Доколкото знам България е на трето място в Европа по обекти на културното наследство на глава от населението, след Гърция и Италия. Това е огромно богатство, това е един ресурс, който може да се развива както за развитие на туризма, така и на идентичността, на образованието, на културата в България. Така че нашия екип гледа на Бузлуджа като един видим, разпознаваем обект, който ако бъде развит ще може да помогне на много други изоставени обекти. Има толкова изоставени сгради и културни ценности в България. Смятаме, че това би било един добър пример, извървявайки, създавайки пътя за това доста по-алтернативно, бих казала, и това всъщност страшно много ни мотивира.

Бихме искали в България да виждаме все повече опазени обекти, те са около 40 000 регистрирани обекта на културното наследство, като почти половината са в критично състояние. Бихме искали да виждаме повече граждански организации, повече граждани, които да искат да се грижат за това наследство и силно се надяваме да провокираме именно това с инициативите си, които са доста холистични - от работа на терен до провеждане на фестивали, разговори, диалог, дискусии, за да можем наистина да активизираме желанието за опазване.

Къде се намира България на световната архитектурна карта? И имаме ли какво да покажем на света?

Сидни си има опера, а пък ние си имаме Бузлуджа. Малко са обектите в целия свят, които имат такава притегателна тяга и биха накарали един човек да си купи самолетен билет и да пропътува хиляди километри, за да види едно конкретно място. Бузлуджа е такова място. И както Сидни всъщност е основен обект за един цял континент, така Бузлуджа може да бъде основен обект, който да привлича интерес към България. Разбира се, България има много повече какво да предложи освен Бузлуджа. Туристите и посетителите, любителите на архитектурата могат да се запознаят с богатото културно наследство от периода на траките та до днешно време. А конкретно на мястото Казанлък, Бузлуджа, Габрово, всъщност там виждаме как в рамките на един ден човек може да види архитектурни шедьоври, както от древността и и от траките, с тракийската Казанлъшка гробница, която е световно културно наследство, та до модернизма и Бузлуджа, което са съвременните постижения на архитектурата.

Така че има много какво да предложим и се надявам да можем да го представим така на света, че България да може да привлича все повече интерес от цял свят с архитектурата и културата си.

Интервюто е създадено за вестник "Алма Матер", учебното издание на студентите от Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет.