Съставените актове и фишове и неплатените глоби за нарушение на пътя от водачи на автомобили да бъдат връчвани и от работодателите им. Тази идея се появи по време на разглеждането на държавния бюджет за 2023 година и беше свързана директно с финансовия министър Асен Василев. По всичко изглежда обаче, че тя не се одобрява от професионалистите. Разговаряме в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи

Г-н Арабаджиев, вие вече определихте идеята като екзотична, която граничи с абсурда. От какво според вас са провокирани подобни хрумвания?

Според нас хрумванията са на част от Министерството на вътрешните работи, които явно не могат да се справят с вменените им задължения по закон и искат да прехвърлят тази дейност върху нечии други плещи. Мисля, че финансовият министър е бил подведен по тази линия, като му се казва, че не могат да се съберат глобите. Да, сигурно не могат да се съберат, но за това си има причина. И тази причина би следвало да се търси в органа, който отговаря за тази цел.

Какво е общото между глобите на хората и работодателите им?

Единственото общо е, че обикновено хората, които правят нарушения  и имат глоби, работят някъде. От там насетне всичко отива в друга плоскост. И държавата иска да вмени на работодателите задължения, които не са им присъщи. Освен всичко друго това означава допълнителна административна тежест за самия бизнес. В големите фирми би следвало да има определен служител, който да ходи да търси такива нарушители, да им връчва тези актове, фишове, или пък в малки фирми самият собственик трябва да го прави това нещо. Това от една страна. От следваща страна пък никъде не става ясно кога ще се счита за връчен този фиш или наказателно постановление: Когато го приеме работодателят или когато работодателят го връчи на служителя? Ами, ако не го връчи? Никъде в закона не е предвидена санкция, ако работодателят не връчи този документ на своя работник, той ще търпи ли санкция? И представете си, че не го връчи по някаква причина, не коментирам каква, отиват служители от "Пътна полиция“ да санкционират работодателя за това, че не си изпълнил задължението. Затова казваме, че това е абсурдно и няма как да е работещо, защото не би спомогнало за събираемостта на глобите.

Какви мерки са необходими да има по-голяма събираемост, къде се крие разковничето според вас?

Според нас, а и в Закона за административните нарушения и наказания е предвидено държавните и общинските служби да отговарят за тези дейности. Т.е. от една страна има държавни и общински служби, които би следвало да се ангажират с тази дейност. Но аз бих обърнал внимание и на един друг елемент: Ние от момента, в който сме били в Европейския съюз говорим за електронно правителство, електронна идентификация. За толкова години нищо не се свърши в тази посока по отношение на дигитализацията. Какъв е проблемът, когато всички системи са вързани в една система - всеки един водач на моторно превозно средство при издаването на свидетелството му за управление да има дигитален образ, да има електронен адрес, където той да бъде открит и въобще в XXI век ние да говорим за чисто физически дейности, това по-скоро ми звучи сякаш навремето е имало такава длъжност: Разсилен, който ходи и разнася на хората разни документи, да се върнем с два века назад. И в тази връзка казвам, че по-скоро трябва да се търси такъв вариант за дигитализиране на цялата тази процедура, за да е ясно, че който е нарушил Закона за движението пътищата, той съответно ще бъде информиран и ще си понесе санкцията.

Какви други проблеми съществуват във вашата сфера и какво ви тревожи на този етап?

Към този момент най-големият проблем, който има Транспортният бранш в България, е свързан с новите цени на тол таксите. Ние проведохме две срещи с министъра на транспорта и министъра на регионалното развитие. На тези срещи преди 1 юли ни беше обещано, че след влизане в сила на новите цени на тол системата ще има работна група, която в бърз порядък да реши за проблемите на тол системата, да се обсъдят нашите предложения. От самото съществуване на тол система предлагаме различни варианти. Понеже работим в цяла Европа, знаем по какъв начин са структурирани тези системи, но за съжаление досега не сме били чути и се надяваме най-накрая да бъдем чути. Защото транспортният бизнес, който работи на българския пазар, е изключително притиснат от тези високи цени, а в същото време услугата, която се предостави от Регионалното министерство и Агенция "Пътна инфраструктура“ по отношение на пътищата, е ужасна. Не само, че не се подобрява услугата "Пътна инфраструктура“, ползване на пътния инфраструктура, а на всичкото отгоре се увеличават с 50% тол таксите. Това според нас неминуемо ще доведе и до увеличаване на инфлационните процеси, тъй като голяма част от стоките, които се потребяват от български граждани, ще бъдат натоварени с тези такси. И поради тази причина имахме уверението, че нещата ще се случат бързо. Засега обаче не виждаме светлина в тунела, не на Витиня, а в транспортния тунел.

Често казвате за тол системата, че е по-разбита от прохода Витиня, сега отново я споменахте, но може би има основания.

Всеки български шофьор вижда какви са пътищата и вижда дали има някакво подобрение. Ние сме принудени да заобикаляме с часове и с 100 км заради затворения път Мездра-Ботевград.

Да, изключително важен път, който не знаем кога ще бъде готов, но и в момента текат ремонти, и да, изключително натоварено е там. Има обходи, но те са трудни.

И в целия този контекст ние всички организации в автомобилния транспорт ясно заявихме, че сме в протестна готовност, и ако не се заемат спешно с решаване на проблемите в тол системата от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ние ще бъдем принудени да протестираме по какъвто и да било начин, но и няма да е приятно през летните месеци, когато хората се стягат и отиват да почиват, да виждат протести по граници, по магистрали и по пътища. Така че ще очакваме в крайна сметка да бъдем разбрани.

Какво би показал, г-н Арабаджиев, един цял с една одит на системата, ако бъде направен, какво ще изплува на повърхността според вас?

Ние от самото съществуване на тол системата настояваме за такъв одит. Защото според нас голяма част от средствата, които се плащат от превозвачите, които ползват пътната инфраструктура, потъват в нечии джобове. Поне ние оставаме с такова впечатление. Освен това, тази система започна да функционира повече като система за глоби, отколкото като система за събиране на пътни такси. Ще ви кажа, че само за тази година, от началото на годината са издадени близо 30 000 електронни фиша за нарушение на тол системата, за миналата година са 6 000 за цялата година. Ние получаваме глоби, които са от порядъка между 750 и 2 500 лева, за недеклариран тол сегмент в рамките на 80 стотинки, 1.20 лева. Т.е. ако се е загубил сигналът от бордовото устройство или пък поради някаква причина рамка не е работила, виждаме, че ние сме принудени да плащаме глоби, които некореспондират с реалността. Така че за нас много лесно може да си реши проблема, в крайна сметка всички, които плащат, особено българските превозвачи, в НАП може да видим колко са платените суми от българските превозвачи към националните доставчици на услуги, съответно пък колко са сумите, преведени от националните доставчици на услуги към Агенция "Пътна инфраструктура“. Така че ние считаме, че тук има сериозен проблем, и този проблем трябва да бъде решен най-вече чрез одит.

А що се касае до неработещите кантари има и такъв проблем, знаем, че има доста, които са разположени по пътищата, и не функционират поради технически причини, как си обяснявате това? Не се обръща внимание на основни неща, които възпрепятстват вашия бранш.

Винаги се обръща внимание как товарните автомобили, тежкотоварните автомобили разбивали пътищата. Има 100 рамки, които са поставени и да мерят в динамичен режим претоварените превозни средства, те обаче не се сертифицирани. И след като не се сертифицирани, не може да се докаже нарушение. Т.е. тези, които администрират тол системата, не са си свършили работата, и в същото време предлагат по-висока цена на услугата, а за нас това също е абсурдно. Ние очакваме тези кантари, които мерят в динамичен режим, да работят, и всеки, който е претоварен, съответно да си плаща глобите.

Сектор "Транспорт“ е изключително чувствителен сектор, а и войната в Украйна неминуемо му се отрази. Г-н Арабаджиев, има ли някакви нови изисквания, които затрудняват работата ви?

Както знаете, миналата година влязоха в сила изискванията по отношение на Мобилния пакет. Там срещаме сериозни затруднения, тъй като голяма част от държавите не прилагат законодателство така, както Европейската комисия е дала в своите насоки. Тече и делото, което се очаква съвсем скоро да бъде решено от Европейския съд по отношение на Мобилния пакет. Войната в Украйна неминуемо се отразява, особено на тези превозвачи, които работят с Украйна, с Русия. Там имаме сериозни проблеми. Бизнес с Русия в това отношение на превозвачите вече няма. Така че срещаме огромни трудности. Не на последно място трябва да се отбележи, че и неприемането ни в Шенген е изключително негативно по отношение на Транспортния бранш. Ежедневно камионите и водачите престояват, изчаквайки да преминат през граничните пунктове, "Дунав мост“ 1 и 2 най-вече, където те генерират милионни загуби за транспортния бизнес и за превозвачите.

В същото време ние не сме конкурентноспособни, тъй като нашите стоки, нашият износ не може да стигне толкова бързо, колкото да речем една Румъния, тъй като ние имаме стоп на границата с Румъния и нашите стоки ще стигнат по-късно до западноевропейските потребители. Така че това са в основната си част проблемите, които срещаме. Надяваме се и имаме надеждата до края на годината да бъдем приети в Шенген. Това пък ще ни помогне и за един друг много важен проблем, който имаме, а именно липсата на работна ръка. Неприемането ни в Шенген не ни позволява по бърз начин да наемаме шофьори от трети държави, говоря най-вече за Украйна, Молдова, Северна Македония, Турция – тези държави, които не са в Европейския съюз. Така че там също ще има позитивно развитие, тъй като тогава, когато един водач има шенгенска виза, няма проблем да пътува в цялото Шенгенско пространство. Това са ни основните проблеми към момента. И да се върна в началото на разговора: Освен всичките проблеми, които ние имаме, да натоварим и работодателите да връчват фишове и актове, т.е. да свършат работата и на МВР.

Прехвърляне на една отговорност върху от едни на други. Но аз да ви кажа, че има потвърден призив от Европейския парламент за влизането на България и Румъния в Шенген до края на 2023 година, но знаем че решението се взима от Съвета, така че да се надяваме, че това скоро ще се случи, и вашият сектор ще бъде облекчен и не само той. Г-н Арабаджиев, каква е комуникацията към настоящия момент с Министерството на транспорта?

Към момента имаме добър диалог с министър Гвоздейков. Той ни покани на две срещи, казахме нашите проблеми, пое съответно ангажименти тези от тях, които зависят от Министерство на транспорта, да се решат в бърз порядък, макар че ние сме наясно, че не всички проблеми са решими от Министерството на транспорта и респективно от министъра на транспорта. Но очаквам в следващите месеци с министъра на транспорта браншът да седне и да изготви една Националната транспортна стратегия как ще се развива този сектор напред във времето, за да можем да знаем ние как да инвестираме в превозни средства, в бази, за да остане този сектор "златната кокошка“ на българската икономика.