Антон Велков, бивш треньор на ПФК Локомотив София, настоящ бизнесмен, в интервю за предаването "Спортът на Фокус" по Национална радиоверига "Фокус". 



Добре дошъл при нас, Тони Велков!

Добре заварил!

Тони, как се чувстваш?

Чудесно. Днес правя дебют в радио и се чувствам малко точно като на дебют. Ти знаеш, от доста години се познаваме, но в едно студио с теб не сме били никога. Чувствам се добре.

Наскоро ти взе едно важно за себе си решение да напуснеш Локомотив София. Добре ли постъпи, логично ли постъпи? Въведи ни в своя начин на мислене и ни кажи кое те доведе до раздялата с клуба.

Аз знам, че за много хора това беше изненадващо, но смятам, че има един много тесен кръг от хора, които не трябваше да бъдат и мисля, че не бяха изненадвани. Това са хората от моя щаб, както и хората от ръководството на Локомотив, които не са чак толкова много. Това мое решение, аз го бях взел още преди Нова година, след мача със Септември, когато ръководството успя да ме разубеди, защото аз смятам, че нашият отбор трябваше да мине през мачове, в които задължително трябва да победи. И ако не победи в тези мачове, някой трябва да поеме своята отговорност. Аз не съм от хората, които чакам някой да ме подканя. Аз съм най-големият си критик. Едва ли бих допуснал някой повече да ме критикува от това, което усещам аз. Но тогава, след загубата от Септември в края на есенния полусезн, имах разговор с ръководството и казах, че искам да напусна, след като ние не можем да победим в такъв възлов мач. Естествено тогава и те имаха своите доводи да не прибързвам с това своя решение, защото ни очакваше паузата за подготовката за зимата. Някак си стоварих абсолютно цялата вина върху себе си. Не исках да търся вина в играчите. Откакто бях назначен, до този мач, постоянно някой ми казваше, че тези футболисти са слаби, че не стават и трябва да има много промени в отбора. Но аз за себе си лично казах, че няма да се оправдавам с играчите, които заварвам, защото не е справедливо. И в крайна сметка смятам, че ако приемеш една работа, особено във футбола, трябва да я приемеш с това, което ти се оставя като наследство. С плюсовете и минусите и да се опиташ да свършиш работата, за която си отишъл там. В този мач, това, което ме оставя, действително са едни чудесни 70 минути, изиграни от нашия отбор, но негативният резултат естествено ме върна много назад и ме накара да се размисля дали аз съм човекът. Между другото, няма какво да крия, казах и на президента, и на ръководството, да преценят дали съм точният човек, сега е моментът да се направи една промяна, в която да дадем на следващия треньор време в подготвителния период, в периода за трансфери, да се вземат точните футболисти, за да не се изпадне в хипотезата, да дойде нов треньор и да каже, че тези футболисти не съм ги  е взел той и тази подготовка не я е съм направил той.

Само че след това, след подготовката, която ти проведе с Локомотив София през януари, отборът беше като прероден, победа след победа, страхотен футбол, мачове като гости, разгромни резултати. Как го постига, какво се случи?

Преди да влезем в първенството, аз събрах моят екип и им казах: "Момчета, нашия рубикон е февруари месец, когато започва първенството. Ако ние до края на февруари не сме взели 6 или повече точки, повярвайте ми, няма сила, която да ни задържи в елита, да ме задържи и мене. Имайте предвид, когато се подготвяме за тези мачове, какво ни очаква и как трябва да влезем в първенството". И слава богу ние взехме много повече точки и това, което действително ме обнадежди много, бяха силните игрови минути в отделни периоди. Защото аз не бих казал, че всичките ни мачове бяха през цялото време толкова доминиращи. Мачът в Бистрица беше най-върховното нещо. Мисля че тотално се бяхме адаптирали и много добре бяхме разузнали отбора на ЦСКА 1948. Да, те се опитват да играят модерно, но знаеш, че в България когато искаш да играеш модерно, винаги може да ти сложи прът в колелата. Ние им объркахме статистиката, защото те залагат много на нея. За разлика от Локомотив. Ние сме малкоретро. Ние не гледаме тези неща, макар че честно казано в един клуб в днешно време трябва всичките тези неща да се гледат, но те не трябва да бъдат определящи за оценката на който и да е футболист, защото сухата цифра на една статистика не може да ти покаже влиянието на един играч в един отбор.

Аз винаги давам пример едно изказване на Шави: Не всичко, което върши работа, може да се измери. И не всичко, което може да се измери, върши работа.

След този блестящ старт, 7 мача без загуба се стигна до  фиаското в Пазарджик и твоето решение да напуснеш.Защо?

Истината е, че ние  не победихме в мачовете, които засягам аз, срещу Септември и в Пазарджик, които бяха абсолютно задължителни мачове за печелене, заради целта, която преследваме. Така или иначе предишните кръгове, които изиграхме преди тези съперници, ни нанесоха страхотни поражения. И тогава, ако си спомняш, срещу Хебър беше наказана почти цялата защита. При нас е проблем, когато трябва да заместим някой от основните футболисти. Не искам да го казвам така, но правиш тотални реорганизации, променяш постове на футболисти. За мен балансът в нашия Локомотив е прекалено крехък, когато се наруши. Въпреки всичко, аз реших да напусна заради тази загуба, защото колкото и да си нарушил баланса срещу Хебър Пазарджик, ти трябва да победиш с абсолютно всичко налично, което имаш. Аз съм си отправил критиките към този, към когото трябва. Няма да споменавам имена, защото тези имена едва ли някой ще ги запомни с нещо. Ние, в нашия отбор обаче имаме имена, които ми е мъчно за тях, че не можахме така да продължим още малко да работим и да изкараме нашия отбор на повърхността. Надявам се това да се случи с новия треньор и с новия импулс. Защото ако трябва да бъда честен лично пред себе си, аз смятам, че следващия мач със Спартак Варна е от изключително важно значение, на нашия стадион, на който напоследък не ни върви. Ние трябва да го вземе този мач на всяка цена. И тогава може би трябва да проработи новият импулс с новия треньор. Мисля, че хората достатъчно са оценили мен, моето отношение към Локомотив и към работата ми, но някой път трябва да правим тези жертви само и само да накараме отбора да получи този импулс, да прескочи тази психологическа бариера, появяваща се в нашия дом, стадион "Локомотив“, и да можем да победим там, защото действително ни е адски важно да победим в следващия мач.

Каза Локомотив, каза стадион. Школата на Локомотив е известна от години като много школа, която ражда таланти. Сега обаче някак си нещо не се получава. Изобщо да заострим темата за нашите таланти, за битката между българи и чужденци. Тя се разгоря напоследък със страшна сила. Какво мислиш? Колко чужденци да играят? Имаме колосални антипримери за мен, като Хебър – 11 чужденци, Берое – 11 чужденци. Къде е истината, Тони?

Ами, като човек току-що излязъл от една съблекалня, в която също имат чужденци, ще ти кажа, че не е добре да се формират тези враждебни настроения между българи и чужденци, при всички положения всеки носи неговата вина за това нещо. Но аз ще кажа нещо, което е изключително важно. Аз съм бил също чужденец в съблекалня, когато играех в Германия, и то държава, която не приема чужденец, ако той не се интегрира и адаптира към начин на живот във всяка една сфера. И ще ти кажа, че тук тези конфликти идват от това, че пристигат доста чужденци с много ниско качество, с ниски възможности, с аматьорски навици, както обаче има и чужденци, които идват достатъчно добре подготвени, достатъчно можещи. И тези можещите винаги се адаптират, и към тях никога няма недоволство.

И Лудогорец е пример.

Лудогорец е пример, въпреки че не бих казал, че Лудогорец след толкова много години хегемония, трябваше да имат малко по-твърдо ядро български футболисти. Казвам малко по-твърдо ядро български футболисти, които да са произвели за цялото това време, за да можем да превключим сега и темата за школите.

Добре, само да завършим. Защо президентите на българските клубове взимат тези нискоразредни чужденци? По-евтино ли им излизат в сравнение с нашите?

Ами виж, никога не съм плащал сметката или заплатата на някои от тези чужденци. Със сигурност има дефицит на български играчи, и със сигурност има липса на търпение от ръководства, президенти и треньори за това този футболист да бъде изграден. Друг е  въпросът колко подготвен идва и какво време всъщност ти трябва, за да можеш да го вкараш в истинския футбол.

Ти каза за школите. Димитър Димитров-Херо каза, че повечето от треньорите в школите не са треньори, а са аниматори. Какво иска да каже той? Твоето мнение по темата? Защо се вторачваме в децата от школите и ги разглеждаме като парични месечни такси, а не като бъдещи футболисти?

Това нещо го има. Аз приемам аниматорството, честно казвам го приемам във футбола в най-ранната възраст.

Детски градини, първи и втори клас.

Детски градини, първи и втори клас. Дотам с аниматорството. Но трябва да отчитаме, че днешното поколение много трудно се фокусира и запазва интерес към каквото и да било за дълго време. И мисля, че аниматорството е една важна част от това да запалиш интереса на едно дете и да осъществиш плавното му преминаване от аниматорство към аматьорство, оттам  и към професионализъм. Всичките тези стъпки трябва да се изграждат и някъде по пътя доста от тези деца се отказват по различни причини. Нямат повече интерес или имат  интерес към други сфери и т.н. Но истина е, че трябва да има аниматори за много кратко време и след това трябва да има много подготвени кадри, които да знаят как да подходят към  всяко едно дете във възрастта, в която е, защото децата в различните възрасти развиват различни качества. И тук ти трябва да си супер подготвен, за да знаеш във всяка една възраст кое качество трябва да развиеш на детето.

Добре, Тони, даваме шанс на българите. Обаче ти докато беше треньор на Локомотив София огледа ли школата? Не може да не си го направил. Не си ли хареса някое момче, който да дръпнеш от последния набор?

Аз, ето ще ти кажа положителен и отрицателен пример, аз всъщност заварих момчета, които играха в старшата възраст и също време тренираха с първия отбор. Имаме едно момче, Кристиан Чачев. Това е момче, който му дадох шанс да играе известно време, минути в Първа лига. Огледах се за други. Но ще ти кажа отрицателния пример: имаше  и друго момче, централен защитник, който също тренираше с нас. И постоянно задаваше въпроси дали има перспектива  за него и така нататък. Така се случи, че не можахме да го вземем на лагера в Турция. Какво  стана с това момче според тебе? Отказа се от футбола.

Отказа се от футбола на 18 години?

На 18 години. Много е трудно. Аз съм може би огромен щастливец, защото едно време дойде Апостол Чачевски, взе ме от сгурията, постави ме в първия отбор на 17 години и на мен не ми се е налагало да се боря по различен начин за мястото си, освен единствено и само в моя Локомотив. Но е имало мои съотборници, имало е момчета, с които сме израснали заедно, които е  трябвало да минат през тази мелачка В група, А окръжна, Б група, за да стигнат до някакво ниво. Но когато перспективата на един млад футболист в момента  е да мине оттам, да натрупа опит, да натупа самочувствие, да прескочи на друго ниво, за да може да бъде забелязан, именно тогава те се отказват и не им се занимава. Забелязвам, че българските футболисти узряват прекалено, прекалено късно. Това съм го говорил и с моя син. Те някъде идват във футбола вече подготвени на 25-26 години, а им липсват едни 5-6 години. И аз съм задал винаги тоя въпрос: "Къде беше тези 5-6 години, моето момче"? Това ти е една голяма част от кариерата. Но за съжаление е така.

Тони, ти си играл в Германия, живял си в Германия. Каква е разликата между нас и  тях? Какво правят германците в 3-4 стъпки по-разумно от нас, за да имат тези успехи в юношеството, детството и т.н.?

Първо трябва да кажем, че ако процентно погледнем времето, в което аз живях и играх в Германия, с днешното време, сигурно и при тях процентно създават все по-малко футболисти. Това е поради причината, която досега говорихме – около самия интерес. Но в Германия като цяло начинът на живот е подчинен на едни закони,които  изключително дисциплиниращи. Те  съпътстват младите  навсякъде, независимо какъв спорт практикуват. Другото нещо там – фокусът не е върху това дали плащаш таксите. Не знам в момента как е, но аз съм сигурен, че в момента вече и в Германия има частни школи, в които се плаща. Но тези частни школи дават възможност на всички кадърни деца, почти всяка седмица да участват в турнири, всеки месец да участват в турнири, да участват в кампове, където обаче на тези събития присъстват скаути на абсолютно всички големи клубове. И те докато навършат 13-14 години, вече имат списък с хора, които канят вече в техните пансиони, там, където трябва да бъдат обучавани, там, където все още виждат, че имат време да го формират този футболист. Цялото това нещо го казвам с пълното съзнание и големия опит от това, че имах късмета да проследя растежа на нашето момче Илия Груев от детските му години до Бундеслигата до първия състав на Вердер Бремен. И още тогава видях разликата в това какво е да си подрастващ, да си юноша, какво е да отидеш на ниво, да дебютираш в Бундеслигата, как тези хора формират своите отбори по начин, по който физическата подготовка е нещо, което е голямо препятствие за нашите млади футболисти. Как тази физическа подготовка върви паралелно с една изключително тактическа грамотност. Как тя се натрупва в годините, защото физическата подготовка не е една подготовка, зимна или лятна, тя е съобразена с възрастта, с начина, по който тя трябва да бъде натрупана, за да дойде в момента, в който на този футболист му е необходимо да покаже себе си на най-високо ниво. Така че там никой не говори за аниматори, никой не говори за месечни такси, никой не говори за връзки, никой не говори за бутане на определени футболисти. Там единственото нещо, което се говори, е кой на какво ниво е, кой докъде би могъл да стигне, кой нивото му е Първа или Втора Бундеслига или Трета.

Ти каза бутане, връзки. Обществената тайна е, че в школите родителите се месят и по някакъв начин влияят на треньорите. Как става това? Как би се борил с това?

Аз ли? Това е най-простото нещо, с което можеш да се пребориш. Най-простото нещо е, ако си уважаващ себе си клуб с голяма история, никога да не взимаш пари от родителите, за да обучаваш децата, защото ти инвестираш, ти си голям инвеститор. Ти от всеки един набор трябва да изкараш един футболист, за да може тази инвестиция да бъде оправдана. А не можеш да караш във времето тези месечни такси да се покачват дотолкова, че родителите да се чувстват, че изплащат малък кредит и накрая е съвсем нормално да се замислят тези хора защо  плащат целият този масраф. В крайна сметка не получават нищо. Аз смятам, че ако всеки клуб може да инвестира средства в това да гради играчи, без да взима пари от родителите, това е най-доброто нещо. Но колко са клубовете, които могат да го направят в България? Смятам, че са прекалено малко.

Дали не е само един в Разград?

Може би е така. Но тука има едно паралелно нещо, което трябва да се каже. Когато един футболист бъде школуван в даден отбор и този отбор не подпише професионален договор с него, този отбор започва да търси финансови компенсации.

Прословутата бележка за освобождаване от клубът-майка!

Бележката, за която се искат баснословни суми или да кажем "дребните" от 5 до 50 хиляди лева, които се искат от родителите, които до този момент са си плащали таксите. И това е толкова парадоксално, че дори е тъжно  и смешно. Когато ти не искаш да вземеш един футболист, но искаш да вземеш парите на родителите му с ясната идея, че този футболист в този момент няма кой да го купи и да ти върне средствата, смятам, че е адски порочно. За да не се стига до това, един клуб трябва да инвестира в своята школа, в своите треньори, в това, което изгражда, самият клуб да има интерес да вади по един или двама юноши, дай боже, да попадне на талантливо поколение, да извади 3-4 футболисти – нещо, на което сме били свидетели и в нашия клуб Локомотив в недалечното време назад.

Какво ти направи впечатление около националите?

Ами, аз не бих казал нещо по-различно от това, което чух от националния селекционер. Просто малко ни липсва тази креативност. От много време ми липсва тази балканската арогантност, с която стигнахме толкова далече във футбола и въобще в спорта. Ние без тази си черта вече не сме ние. Не знам защо толкова трябва да гледаме европейския футбол колко се е развил при положение, че ние сме с друг характер. Просто трябва да бъдем по-арогантни. Сигурен съм в това нещо. И да бъдем твърди и хората да харесат нашата борба и това, че ни виждат, че дори да губим, ние не се предавам.

Защо сами си причиняваме скандалите? Май приказката за дявола и казана е вярна.

Абсолютно е вярно. Обаче, тука вече мисля, че футболът ни заприличва на парламента.

Той е отражение.

Всеки ден в централните новини слушаме само за корупция, само за оставки. Аз мисля, че това ни стана като начин на живота. Вече сме на години, на които трябва да размишляваме над тези неща, които гледаме, слушаме и които ни формират съзнанието. Защото изпадаме в абсурдни ситуации да си искаме оставки в момент, в който трябва да се изправим и да защитаваме националния герб. Мисля, че е абсолютно самоубийство.

Какво предстои оттук нататък за Тони Велков? Ти имаш бизнес, който се развива успешно. Ще останеш ли по някакъв начин близо до футбола?

Ами не знам. Аз честно казано никога не съм смятал, че съм се отделил толкова от футбола, макар че ми беше много смешно, когато седнах на първата си пресконференция като старши треньор на Локомотив и ми казаха статистиката, че 10 години не съм бил треньор. Сториха ми се адски много, честно казано. Смятам да си продължи живота така, както е бил до момента: честен с хората, отворен за всякакви неща, които трябва да се изграждат. Аз съм човек, който обича да гради. Естествено, имам голямо семейство. Всеки има нужда от мене и аз имам нужда от тях. С удоволствие ходя на нашия стадион "Локомотив" да гледам мачове. Няма от какво да се срамувам, няма от какво да се притеснявам. Познават ме хората. Така че животът продължава.

Харесва ли ти това, което виждаш в България днес?

Честно казано, не ми харесва. Смятам, че една такава хубава страна, като нашата, по политически причини или по не знам какви причини, направи хората доста различни и озлобени. Не бяхме такъв народ. Твърдя го. Бяхме по-дружелюбни, бяхме по-гостоприемни, бяхме по-работливи. Не знам как се случи това нещо с промяната.

Може би материалното ни разделя.

Със сигурност, може би е това. В крайна сметка аз обичам да намирам баланса. Много обичам да говоря за балансите във футбола, защото това ми е много важно.

Обаче обичам да търся умереното и в себе си, защото аз съм човек, роден оптимист и не мога да бъде черноглед. Това ме натъжава и ми разваля настроението. Пък аз обичам да съм човек с настроение. Като стана сутрин, каквото имам да работя, да го свърша както трябва.

Твоя апел и обръщение към българите в началото на пролетта, идва лятото, да погледнем някак си по-ведро нещата?Какво би им казал ей така, от сърце?

Хора, бъдете честни и изразявайте мнението си. Защото ние сме нация, която в последните години ми дава впечатление, че дори да излезем и да протестираме за нещо, трябва да е платено. Недейте да чакате материална отплата за морални неща. Защото аз смятам, че ние сме хората, ние сме обществото, което може да сложи дори политиците на мястото им. Тези, които ни заливат всеки ден с чудовищни неща, които ние не заслужаваме като народ, който изхранва същите тези хора.

Бойко СЕРАФИМОВ