Антон Станков, министър на правосъдието на Република България от 2001 до 2005 г. и председател на Висшия съдебен съвет за същия период, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

"Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ внесоха предложения за промени в няколко закона, свързани с прокуратурата, Националната служба за охрана, ДАНС и МВР. Как биха се отразили въпросните промени на функционалната структура на държавата? Казвам добро утро на г-н Антон Станков – министър на правосъдието на Република България от 2001 до 2005 г. и председател на Висшия съдебен съвет за същия период. Г-н Станков, едно от предложенията на двете партии е свързано с промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Вносителите настояват разследващите органи, а не само прокуратурата, да могат да искат от съда използването на СРС-та, а също и да искат пряко от съда, без да минават през прокурор, разрешение за освидетелстване и претърсване и изземване. Според тях това ще доведе до по-голяма бързина и намаляване на формализма на процеса. Вие сте съвсем наясно с тази материя, г-н Станков – какво ще кажете за това предложение? 

И двата законопроекта имат както юридически аспект, така и политически. Аз предлагам първо юридическите да коментираме. Този законопроект противоречи на основната концепция на Наказателно-процесуалния кодекс – че прокуратурата е органът, който е т.нар. "господар на досъдебното производство“. Това е един термин, въведен доста отдавна в правната теория. Няма как прокуратурата да бъде заобиколена, да бъде оставена в незнание, защото тя е органът, който представлява държавното обвинение пред съда. Така че и в сферата на събиране на доказателства няма как това да се случи според мен. 

Да разбираме, че "Демократична България“ и "Продължаваме промяната“ искат да сменят "господаря“? 

Ами така изглежда, да. Ако искате да говорим за политическия аспект.  

Разбира се, това щях да ви попитам. Казахме за юридическия, а политическият аспект? 

И другият законопроект е интересен. От правна гледна точка той влиза в противоречие с някои от правомощията на президента, разписани в Конституцията. Той е върховен главнокомандващ, той има определена функция във външната политика и това неотменно предполага той да има и участие в назначаването на ръководствата на тези органи – ДАНС, ДАР, НСО и "Военна информация“. 

Да, нека да коментираме малко по-подробно

По-скоро се прави опит политически да се консолидира едно мнозинство срещу президента. Това е по-интересната част от това, което се случва в момента. Според мен ще е интересно и показателно какво мнозинство ще събере. В момента имаме парламент със ситуационни мнозинства по определени теми. Интересно е тая тема дали ще обедини партиите. Като гледам настоящата ситуация, по-скоро съм настроен да мисля, че такъв законопроект ще мине. 

Ще мине? 

Нищо, че той си има своята степен на противоконституционност.  

Г-н Станков, също така се предвижда разследващите полицаи да могат да провеждат действия по разследването срещу магистратите. Това в момента е запазена територия за следствието, което е част от прокуратурата.  

Така е. 

Според вносителите тяхното предложение ще помогне за разделението на властите. 

Знаете ли, тази тема е много дълга и много сложна. През 2005 г., когато приключвахме преговорите по присъединяване, представяхме концепцията за нов Наказателно-процесуален кодекс пред Брюксел и съответно това доведе до затварянето на главата. България започва сама да си противоречи на това, което дълги години е обяснявано и т.н. Просто трябва малко повече последователност в политиката, независимо от това кой какви политически интереси изразява. В крайна сметка става дума за националния интерес.  

А според вас редно ли е разследващите от МВР да имат правото да образуват досъдебни производства, не само в условията на неотложност, както е сега? 

Аз го обясних, че няма как това да се случи без знанието на прокурор. Това е разписано в Конституцията. МВР и полиция никъде не са упоменати в Конституцията, докато в Конституцията ясно са разписани правомощията на прокуратурата в главата "Съдебна власт“. Така че… 

Вносителите обаче смятат, че по този начин прокуратурата щяла да се разтовари, без да бъдат застрашени правата на гражданите.  

Вижте, това е част от оная битка срещу главния прокурор, независимо как се казва той. Вместо да седнат, политически да се консолидират, да се обединят около няколко идеи за промени, те просто се опитват да заобиколят разпоредбите на Конституцията в момента.  

Г-н Станков, какви промени според вас са належащи да се случат? Щом според вас това е противоконституционно, какво според вас трябва да се направи? 

Темата "Разследване в полицията“ е много важна и там трябва да се вземат чисто организационни мерки, защото разследващите полицаи по задължение са хора с висше юридическо образование. В същото време подчинеността им не съответства на статута им на разследващи. Т.е. в момента те са малко в зависимо положение представени. Така че има какво да се промени в МВР. Надявам се колегите да го виждат, но за мен това, което е предложено, е по-скоро част от битката срещу главния прокурор. 

Както казвате, и срещу президента, като искат да му отнемат някои правомощия 

Да, другият законопроект конкретно е срещу президента, да. 

Г-н Станков, как коментирате среднощните дебати и нещата, които приеха в държавата ни – отново да гласуваме и с машини, и на хартия? Вашето мнение? 



Ами среднощните дебати са стара социалистическа практика, доколкото знам, и никога не са водили до нещо добро. Така че такива решения по-добре да се вземат на бистър ум, на трезва глава и т.н. Хартия или машина, акцентът в тоя дебат е един и същ: че се фалшифицират изборите, дали на хартия, дали на машина. Никой не се фокусира върху това как да не се фалшифицират изборите. Никой не коментира, доколкото съм запознат, проблема за избирателните списъци. Защо примерно тая година на 3 октомври беше обявен резултата от преброяването, когато на 2 октомври имахме избори. Акцентът е ясен, въпросът е, че не се предлага решение.