Антон Станков, бивш министър на правосъдието, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".

Как изглежда кампанията сега, през идеята за съдебна реформа? Наш гост е бившият министър на правосъдието Антон Станков. Необходимост от съдебна реформа има, но целите й трябва да са в интерес на обществото, гласи азбучната истина. Обаче тя се интерпретира по различен начин сред партиите. Какви могат да бъдат целите и къде се разминават позициите?

Съдебната реформа, ако някой ми даде дефиниция кое е "съдебна реформа“, ще бъда безкрайно благодарен, защото тя придобива различни измерения в очите на различните партии. И е една много променлива величина, от която много хора печелят много пари. Тя е обърната в бизнес.

Бихте ли пояснили този бизнес процес?

Тя е предмет, основно занимание на куп неправителствени организации, които по един или друг начин участват после в политически партии, в изборите и т.н. От повече от 20 години се наливат едни големи пари, за да се говори за съдебната реформа, което на практика никой не знае, какво е. Това е едно имагинерно понятие – да употребя математическия термин, никой не дефинира, какво е това. Ако някой може да ми каже къде свършва безкрайността, сигурно той ще ми каже къде свършва съдебната реформа.

Казахте за многото пари, които стоят, но няма ли необходимост от промени в правосъдието, в правосъдната система? Нека така да погледнем към тази съдебна реформа.

Промени безспорно са необходими. Те стават все по-очевидни. Все по-очевидно е, че настоящият конституционен модел е тясна дреха, която вече трябва да бъде прекроена най-малкото или да бъде приета нова Конституция. Но това е въпрос на много, много, много сериозен дебат и в никакъв случай в момента това не е на дневния ред. На нас ни предстои тежка зима, имаме тежко политическо разединение, а темата за съдебна реформа предполага консенсус, съединение, да го кажем, както пише на сградата на Народното събрание.

При това положение как ви изглежда поредния сблъсък между поредния правосъден министър и главния прокурор?

Вашият въпрос в момента предпоставя серия от други въпроси. Имаме втори служебен министър, който прави заявка за питане до Конституционния съд. Първият беше проф. Янаки Стоилов. Той реализира едно питане, което беше според мен с позитивен резултат, беше добре дефинирана възможността да се търси отговорност на главния прокурор от Висшия съдебен съвет. Това е втора заявка. Доколкото съм запознат от медиите, темата е надзорът за законност, която по Конституция главният прокурор упражнява спрямо другите прокурори. Това е т.нар. пирамидална структура на прокуратурата. И въпросът е интересен дотолкова, доколкото казах ви, предпоставят се серия други въпроси.

Кои?

За правомощията на служебното правителство е първият въпрос. За действащия състав на Конституционния съд – втори въпрос. Съставът на Конституционния съд не е попълнен с парламентарната си квота, а той е представителен орган на три власти – има квота на президента, квота на съдебната власт и квота на парламента. Парламентарната квота не е попълнена, двама конституционни съдии не са избрани. Доколко са пълноценни решенията на такъв Конституционен съд – много важен въпрос. После – едно служебно правителство, един служебен министър доколко може да пита такива важни неща, като по принцип правомощията на служебното правителство са очертани в смисъл да се обезпечат изборите. Не виждам това как обезпечава изборите. Т.е. главният прокурор може да "върне жеста“ на правителството и да попита, какви са правомощията на служебното правителство. Изключително много и тежки юридически въпроси стоят на разглеждане в момента.

Правосъдният министър съобщи също, че неговият екип разработва проект за КПКОНПИ за Антикорупционната комисия – проект, който той смята да предостави още в началото на следващия 48-ми парламент. Доколко и как този проект ще помогне на изборния процес? Ето, вие ме подсетихте за въпроса – доколко и как ходовете на един или друг служебен министър имат отношение към изборния процес?

Изключително важен въпрос, казвам много баналното клише – благодаря ви за въпроса. Много е важно. Служебното правителство по принцип има правомощия дълбоко сходни с един нормален кабинет, но депозирането на законопроекти и ако пък Народното събрание приеме да ги разглежда, вече за мен е много сериозно престъпване на ръба на Конституцията. Всяка неправителствена организация може да си пише законопроекти и може да ги оставя, да ги сложи на публично разглеждане и т.н. За мен служебният кабинет не би могъл да внася законопроекти в парламента. Отварям сериозна тема на дискусия, знам, че има колеги, които няма да се съгласят с мен, но въпросът е важен. Виждаме, че имаме в последните две години серия от служебни правителства. Все по-важно става да се дефинират правомощията на служебните правителства.

Сега в подкрепа, в някаква степен в помощ най-малкото на министъра на правосъдието Крум Зарков трябва да кажем, че и други министри са изкушени екипите им да разработват законопроекти.

Моите симпатии към г-н Зарков, аз го харесвам – млад, енергичен, разбирам ентусиазма. И въпросът въобще не е персонален, той, въпросът е конституционен. Аз чета, че и други министерства разработват законопроекти, но в крайна сметка ние сме парламентарна република и законите ги приема парламентът. А като нямаме парламент?

Е добре, а защо министрите се упражняват в законотворчество?

Ами, защо се упражняват – не знам, защо се упражняват. Сигурно трупат политически опит. Част от политическите процеси, упреците, че служебното правителство е играч в изборите – имат и тоя ракурс.

А какъв друг ракурс имат?

Е, какъв друг – обезпечаването на спокойно, нормално провеждане на избори.

Ясно, но по-скоро от гледна точка на това клише на колегите, че служебното правителство вече се превърна в реален играч за тези избори. То играч ли е?

Ами, нека да не забравяме…

И тук нито колеги, нито политолози смятат, г-н Станков, че всъщност служебното правителство си гледа само работата за изборите. Те влагат съвсем друг смисъл в това и той е за намеса в кампанията.

Ще се съглася с вас, макар че не е редно. Аз обичам по-неутралния тон, но тук съм съгласен с такава оценка. И да не забравяме, че всъщност пряка отговорност за служебното правителство носи президентът. И се лансира темата за президентска република. Ако това е едно разрохкване на почвата за такава ситуация, просто трябва да сме пределно ясни: не може да стане без общественото съгласие. Това е въпрос, който не може да бъде решен силово, въпреки някого и срещу него. Великото народно събрание и т.н., има решения на Конституционния съд, няма нужда да ги повтаряме, нашите слушатели са интелигентни и знаят.

Дали от толкова парламенти, които не могат или да формират правителство, или да го задържат за нормално за действие време, няма да се стигне до идеята за Велико народно събрание и до промени в Конституцията? Дали тази идея няма изведнъж да се роди след тези избори, ако и в този парламент не се постигне кабинет?

Искрено се надявам тези избори да доведат до някакво парламентарно мнозинство, което да излъчи правителство, което да преведе нашата държава в тая тежка зима, през тая тежка отговорност, която предстои. Великото народно събрание чука на вратата и на мен този въпрос ми беше ясен още от 2003 г., когато излезе решението на Конституционния съд, че промените в съдебната власт засягат формата на държавно управление и това е част от правомощията на Великото народно събрание. Така че аз лично с тоя въпрос съм наясно от 20 години. Чука на вратата тоя въпрос, но не е моментът, не е сега. Всеки може да яхне тази политическа идея. Имали сме, моля ви се, списъкът е дълъг на хората, които са говорили по тая тема, но реално това е един много трудно управляем политически процес, много сериозни хора трябва да се заемат с него. Но така или иначе това ще се случи, прогнозирам, две-три години по-напред може би. Ще го бъде, не ще се случи, ще го бъде.

Трябва да се вслушаме в думите ви, особено от позицията, която сте заемали. Как оценявате едно от събитията, което се промота през няколко парламента, но в крайна сметка успя да се извърши сега в 47-я – закриването на специализираните инстанции?

Моята оценка е негативна. Аз не съм привърженик на закриването на съдилища. Тази специализирана компетентност можеше да бъде запазена, тя си има своята стойност в борбата с организираната престъпност и в тероризма, подчертавам. Ако там са били назначени грешните хора, ако те са били хора на други хора, подходът трябваше да е друг. Но като структура нито мога да критикувам колегите, които са работили там, защото аз лично нямам упреци. С гордост мога да кажа, че като адвокат имам една оправдателна присъда там. Не знам, за мен е грешка.

Може би като погледнем и към това, че със закриването настъпи хаос в прехвърлянето на делата, в Софийския градски съд започнаха да се задъхват.

Ами, да ви кажа, първо, втората ми дума беше очакван ефект, но може би беше и целен ефект.

Целен защо, какво се печели с него?

Ами точно хаосът. Можем ли да сме сигурни, че някоя папка някъде не е изчезнала от по-важните? Уж не се мести архива, уж не знам какво… нямам представа. Съчувствам искрено на председателя на Градския съд, на когото прехвърлиха тази отговорност и на колегите, които са в ръководството.

Г-н Станков, а как ще завърши тази многострадална друга сага, която не успя в 47-я и със сигурност ще продължи в 48-я, за налагане на намордник на главния прокурор, ако не и за неговото отстраняване? Ето, започнахме с действията на правосъдния министър, сега служебен, но в следващия парламент те ще продължат с нова сила.

Аз не виждам причина от намордник, ако става дума за правомощията на главния прокурор относно надзора за законност върху дейността на всички други прокурори. Ще си позволя – може би някои колеги да се засегнат: когато покойният Иван Татарчев беше главен прокурор, имахме пет много силни апелативни прокурора. Те бяха много силни по местата си. И на практика работеше моделът те да са самостоятелни. Ако се борим за тоя модел – нека да го обсъдим, нека да видим. Но намордник на главния прокурор не виждам как може да бъде сложен, в момента особено. И ви казвам пак – главният прокурор "може да върне жеста“ и да направи едно питане до Конституционния съд какви са правомощия на служебното правителство.

Няма да ви се зарадват в служебния кабинет, особено че вашата идея може да изкуши главния прокурор и той да вземе да пита.

За мен той е балансиран мъж, взима си решенията самостоятелно. Бегло го познавам, не мога да ви кажа. Но когато правиш някакви ходове, трябва да ги премисляш, трябва да очакваш последиците, даже няколко хода напред. Да не забравяме все пак, че този главен прокурор беше наредил едно влизане в президентството.

Е то от там не тръгнаха ли всички бели?

Много персонално стоят нещата, май. Не говорим за съдебна реформа, ами за други работи.

При това положение, г-н Станков, не мога да не ви попитам – какви са фигурите в правосъдната система? Какво ни липсва – силни фигури или силни закони, силен регламент?

Вижте, категорично нашето законодателство е на прилично, хайде да не казвам на отлично ниво. Ние сме една от страните със сравнително бързо правораздаване. Нашият проблем е кадрови и той започва от юридическото образование, минава през Националния институт по правосъдие – НИП, където се обучават магистратите. Трябва да има оценка на пригодността на тези хора, които влизат в системата, в смисъл, които влизат в съдебната власт. Някои хора са решителни, трезви, мислещи и т.н. Други хора са колебливи, нерешителни и т.н. Просто липсва тая субективна оценка в момента. Конкурсите в момента, които вървят в съдебната система, са дълбоко безсмислени и са корупционна среда. И тая система трябва да бъде преосмислена също.

Откъде трябва да се започне, г-н Станков?

От образованието, от образованието. Приветствам предходния министър на правосъдието г-жа Надежда Йорданова, тя там въведе пак – мисля, че и ние го правехме по наше време, но явно нещо е поостаряло – актуализира стандартите за юридическото образование. От образованието трябва да се тръгне. И втората сериозна стъпка е подборът на кадрите, подбор на хората. И знам, че ще прозвучи много антифеминистки, но около 80-90% от работещите в съдебната власт са жени.

То така е и в журналистиката, да не ви стряскам.

Не, аз не казвам, че жените не са работни и че не се справят, просто има някакви там едни други критерии такива, дето трябва да се премислят.

Какви критерии?

Е, как какви? Казвам ви за пригодност към професията. Вие ще бъдете ли съгласна, ако се развеждате, да отидете в районния съд и там да ви гледа делото човек, който примерно не е женен и хал хабер си няма от брак? Опитът и социалната среда, и куп други фактори се определят от социалната пригодност, професионалната пригодност за участие в професията.  

Странно ми е, странно ми е, адвокат Станков…

Кое ви е странно?

Че говорим с вас по тези въпроси, а никой не говори за тях – ни през кампания, ни преди кампания, ни след кампания. Те сякаш бягат от публичност. Ако не ви бях потърсила, може би така щяхме да ги оставим, прашасали някъде.

Ами, дайте да видим сега "овациите“ след интервюто – убеден съм, че ще съберем доста негативни оценки, поне аз. Но това е моето мнение. 

Вие сте бил в политическия живот. Какво е впечатлението ви сега, как ви изглеждат политиците, запътили се към избора, към нашия вот?

Какво да ви кажа, аз имах щастието да бъда в политиката в други времена. Там нещата бяха по-чисти. Сега тази медийна… абе, пиарът, т.нар. пиар, който на български се казва връзка с обществеността, ама някак си се губи същината на това понятие, много е показно всичко.

Пиарът уби политиката – можем ли да кажем така?

Ами да, съгласен съм, да, да, да, да, до голяма степен. Не, не уби политиката, а уби политиците. Политиците е друго.

Което е още по-страшно.

Да, персоните уби. Те се насилват да бъдат такива, каквито не са, и не показват това, което са.

Цоня Събчева