Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с директора на Регионален етнографски музей (РЕМ)- Пловдив доц. д-р Ангел Янков. Той се занимава с управление и научна дейност повече от 25 години. Директор е на Регионален етнографски музей – Пловдив от 1998 г. Освен директор доц. Янков е и редактор и съставител на научни сборници, куратор на етнографски изложби, автор и консултант на етноложки карти и документални филми, разбира се и един интересен разказвач. С негова помощ научаваме историята на създаването на Регионален етнографски музей в Пловдив.

Намираме се в двора на Етнографския музей в Пловдив, разговаряме с директора на музея Ангел Янков. Здравейте!

Здравейте.

Г-н Янков, любопитно би било да чуят нашите слушатели за това каква е историята на възникването на този музей на това красиво място?

Да, има действително една дълга история и ние сме горди наследници на миналото, защото нашият музей е един от малкото, които вече са във второто си столетие. Тъй като музеят е създаден през 1917 г. като окръжен етнографски музей в Пловдив, и неговия инициатор, създател, двигател е големият родоповед Стою Шишков, който е и фолклорист, етнограф, географ, историк. Един от първите, които пишат история на Пловдив, но се води за родоповед, човек, който с начално образование е стигнал висините на науката. Не случайно негов приятел е бил и проф. Иван Шишманов, с който имат дълготрайно сътрудничество, самият факт, че Стою Шишков пише за Руската академия на науките и издава трудове, които са издадени в Москва за българо-мохамеданите, за помаците, то е цяла вселена, тъй като е засегнал цялата материална и нематериална култура и на Родопите, и на Пловдив, Тракия от Беломорието до Стара планина, Един изключителен ерудит за времето си, аз даже казвам, че той е един от последните български енциклопедисти. Та Стою Шишков е първопричината за създаването на музея и музеят се е помещавал първоначално на ул. “Гурко" 4, сегашната Община, на последния етаж, там първо в една, после в две големи стаи. Стою Шишков обаче не доживява, умира си разочарован, тъй като 1931 г. световната икономическа криза достига до България и окръжните съветници решават музея да бъде закрит, въпреки че той е предлагал музеят да остане да функционира и той ще отваря при нужда музея без заплата, без никакви възнаграждения. Пише едно много прочувствено писмо до общинския съвет, но те не обръщат внимание на този негов призив и с цялото си имущество музеят е предаден към Народната библиотека и музей и доста от ценните експонати тогава се изгубват. Музеят е възстановен 1938 г., но за жалост Стою Шишков умира предната година, той не дочаква второто, така да се каже раждане на музея, като този път причината е големият пловдивски кмет Божидар Здравков. Божидар Здравков разбира нуждата на Пловдив да има собствен музей на народната култура и даже, още по-широкото разбиране, тъй като създадените в последствие, тук в близост до Етнографския музей Музей на възраждането, Музей на революционното движение, първоначално са били отдели към нашия музей. Чак 50-те години, когато се образува Историческия музей, те минават към новосъздаденият окръжен исторически музей. Иначе, 1938 г. Божидар Здравков успява да намери сграда за новата музейна институция, като на пръв поглед, едно странно стечение на обстоятелствата, той прочита във вестника, че ще има търг за отдаване на къщата на Аргир Куюмджиоглу, тя е била доста западнала. Второто начало на музея е поставено през 1938 г., когато се взема решение къщата на Аргир Куюмджиоглу, бившата къща на Аргир Куюмджиоглу, до тогава собственост на русенеца Антонио Коларо, използвана като тютюнев склад, да бъде отредена за музей. Като сградата е обявена на търг, и благодарение намесата на пловдивския кмет, който предния ден разбира за това, той успява да спре търга, като на предприемачите, които участвали, той прошепнал нещо кратко, а то паролата била “Общината иска сградата за музей" и тримата, които наддавали се отказали на момента от това да превърнат сградата в производствен цех за собствените си нужди, отказали се, и така фактически къщата 1939 г., съдията ударил по масата с чука, защото не разбрал какво става и казал, “следващия търг след шест месеца". Но още на другия ден пловдивският кмет, заедно със своите сътрудници отишъл в София, в Министерството на земеделието и държавните имоти и успява тази къща да бъде предадена на общината за общинска къща-музей. 1939 г. започва ремонта на къщата, тогава излиза и Правилника на новия музей общинска къща -музей. 1943 г. е открита първата експозиция на това място, вече в обновената къща. И тук има една интересна подробност, че началото на музея, поставено 1917 г. по време на война, пак по време на война и тук в Стария град е възстановена къщата на Аргир Куюмджиоглу и пак 1943 г. България участва във Втората световна война, отново имаме хора, които милеят за културата. Така че сградата, според пресата, според журналистите е представлявала къща-експонат, тъй като е била полупразна, тия огромни пространства, сграда на 4 етажа, горните два етажа естествено са били експозиции, но стаите са били полупразни, затова така остава в историята като къща-експонат. 1949 г. общинската къща-музей е преобразувана, отново е върнато старото име и тя става Народен етнографски музей. Има много интересни случки, свързани с историята на музея, много преустройства, но ние сме горди, че съхраняваме това безценно богатство, защото архитектурата на сградата на Аргир Куюмджиоглу е най-разкошната, най-внушителната, най-впечатляващата и тук думичката уникалност, е точно на мястото, защото тя действително е уникална, че няма друга къща не само в Стария град, на Балканите. Защото това е възрожденски тип къща, но тя не е само българска, тя я има и в съседните страни на Балканите, но няма друга къща, строена в кобилищна форма, няма друга къща, стъпила на Римската стена, която е над 2000 години, няма друга сграда с такова внушително пространство. Основата й е 570 кв. м, а във височина има два приземни етажа, това е денивилацията с долната улица 8 метра, и след това има още два жилищни етажа, Куюмджиоглу е бил богат търговец-абаджия, той е искал да демонстрира своето богатство, своя ранг в обществото. И къщата е огромна, тя не е пригодена за живеене на семейството, самият Куюмджиоглу не дочаква Освобождението, той се е гърчеел, както пише Константин Моравиев, както пише пловдивският летописец и година по-късно след Освобождението неговото семейство се изселва във Виена, къщата попада в най-различни собственици, тя е била първата шапкарска фабрика в Пловдив на Гарабед Карагюзян, била е склад за брашно, оцетна фабрика. На границата на двете столетия 1889-1901 е девически пансион, накрая става тютюнев склад, като в края на 20-те години Антонио Коларо я купува от наследниците на Куюмджиоглу и тя се води къща Коларо, но поради, както казахме, световната икономическа криза, тютюните също изпадат в криза, този тютюнев склад не може да просъществува, Коларо не може да си плати данъците и къщата се продава на търг, заради това, че собственикът й е обявен в несъстоятелност. Така, благодарение на този факт, благодарение на икономическата криза, къщата се превръща в музей и от тогава, вече близо 90 години, тази сграда изпълнява функцията музей. От 30-те години на миналия век, музеят се помещава на това място.

Наистина внушителна е сградата, една от най-красивите тук в Стария град. И сега е ред да кажем какъв е фонда на музея и стига ли тази сграда?

Тук, може би, беше мястото да кажем няколко думи за твореца, който е построил тази къща.

Да и годината, мисля, че не казахме.

Годината на построяването на къщата е 1847 г., а майсторът, който я е построил е хаджи Георги Станчовски от с. Косово, родопското село Косово. И това установява още през 60-те години тогавашният директор на музея Иван Станев. Той прави интервю с наследниците на хаджи Георги, те му разказват кои къщи е строил, кои църкви са построени, това са 7-8 църкви в Родопите, административни и религиозни сгради, джамии в Одрин и Цариград. И изобщо, той е един от майсторите, които принадлежат на Юговската строителна школа, защото той от малък още чиракува там и впоследствие се издига като първо майстор. Специалисти, които се занимават с тази тема го наричат южно българският Колю Фичето. Той е нямал тази известност като Колю Фичето, защото не е строил държавни сгради и строежи, като моста на река Бяла или други сгради, които построява, пък и Колю Фичето и след Освобождението дълго време работи. Докато майстор хаджи Георги, учудващо е това, и днес съвременниците не могат да го разберат, даже нашите екскурзоводи, като казват на групите, че той е едновременно и майстор, и архитект, и инженер, и зидар, и дърводелец. Те цъкат и се чудят как е възможно всичко това, той е имал опита, образованието, в смисъл опита нешколувано образование, а възможностите, които дълго време е трупал, той е градил да надгради тази къща, и според преданието, той е построил тази къща за 10 месеца, а Куюмджиоглу му дал една тава със златни махмудии и това е била наградата. Разбира се, това са предания, които се разказват впоследствие, но самият факт, че сградата е построена още в годините преди Кримската война, че тя е образец, и то образец не на пловдивската симетрична къща, както преди се смяташе само, а на българския Барок. Защото това е Барок, ама Барок закъснял 150- 200 години спрямо Западна Европа, не от камък, а от дърво, но то впечатлява с новите елементи, които виждаме тук, арки, фронтони. И архитект Матей Матеев смята ,че хаджи Георги е ходил във Виена, в двореца Белведере и той е видял там тези елементи и ги е пренесъл тук. Но това не е просто подражателство, защото той е успял в едно единно цяло да съчетае местното, ето вижте еркерите, които са от източната фасада. Тези чупки, тези наддавания над улицата, това е родопската архитектура, чувства се и източното влияние, вътре миндерите, кьошковете говорят точно за това. Така че той съчетава източното, западното и местното влияние, за да построи тази уникална къща, която е разположена на 570 кв.м основите, а нагоре вече по етажите, тя вече има полезна площ над 2 декара. Само покрива е близо 1,980 кв.м, т.е. тук говорим действително за нещо, което за времето си е било непонятно за обикновения човек, който живее в едно, дву или най-много триделно жилище с три помещения, а тук има цели два големи хайета салона, интересно е досега, тесните специалисти казват, как е възможно да бъде построен такъв голям приемен салон без нито една колона. Леките материали, с които е строил, са причина за това. Покривът, решението на втория етаж с /.../ но той е покрив, който е много грамаден и тази дъга, този холкел, който е вписания кръг в салона, той издържа на тези стари турски керемиди, които са много по-тежки отколкото съвременните.

Интересно е как удържа на времето тази сграда? Трудно ли се поддържа?

Това е все едно един жилищен блок, в който непрекъснато има какво да се прави. Къщата придобива сегашния си вид или може да се каже “оригинал", чак през 60-те години, защото от тогава проектът за изписването, за цвета на къщата и те правят един комплекс с църквата, която е камбанарията тук, ето вижте, същият цвят е направен, затова я оприличават като голяма птица, кацнала, разперила криле върху Хисар капия, наричат я още Царската къща, над 130 прозореца има, 4 етажа, помещенията действително, ние не можем да си представим как са се отоплявали на времето, но те вероятно не са ходили като нас по къс ръкав, а със забунчета, аби.

Кажете сега, какъв е фондът на музея, какво съхранява музеят?

В тези над 100 години, в които музеят събира своите експонати, фондът на музея е от хиляди, десетки хиляди експонати. Само като бройка цифрата е много по-голяма, но инвентарните номера вече, защото в един инвентарен номер може да има десетина, ако е сервиз, ако е носия, те имат отделни експонати. Бройката е над 60 000, тук говорим за шест фонда: фонд “Селско стопанство", “Занаяти", “Тъкани и облекло", “Музикални инструменти и обреден реквизит", фонд “Интериор и обреден реквизит", фонд “Фонотека". Музеят събира както традиционната селска, така и модерната градска култура, защото започвайки от XVII-XVIII век, стигаме до епохата на Възраждането, когато вече навлиза модернизацията. Пловдив е един от градовете, заедно с Русе, които са първи вестители на новото, на европеизацията, както казваме. В музея са отразени точно тези новости, с които навлиза на времето, това е известно като стила алафранга, т.е. ще рече по френски образец, макар, че повечето неща при нас са идвали от столицата на империята от Цариград, както българите наричат Истанбул.

Има ли интересни дарения, има ли интересни експонати, които са уникални, единствени?

Уникални експонати има на известни исторически лица, експонати, които са датирани във времето и са написани, те имат особена ценност. Като емблема на музея е един барутник, който е от 1757 г. от костен рог, и често го има на нашите проспекти. Отделно можем да говорим за богати колекции от керамика, от дребно и едроформатни тъкани, от накити. Дамските накити изобилстват, независимо дали в традиционната култура или после в модерната, но при нас са съхранени много редки, ценни образци, музикални инструменти, тъй като при нас през 60-те години са прехвърлени експонатите от къщата-музей Ангел Букурешлиев, те идват заедно с уредника Любчо Петров още в началото на 60-те години, когато на капитан Райчо е съборена къщата на Ангел Букурешлиев. Изобщо, последната голяма придобивка, разбирайте последната от XXI век е от несъществуващия музей на пощите и съобщенията, при нас дойде една колекция, събирана от цяла България, така, че нашата изложба “Бързо, точно, срочно" пощи и съобщения обикаля из България. Имаме много дарения, които, ето през последните вече 2-3 години, използвахме това по време на пандемията, при нас постъпи едно дарение от над 400 престилки и тъкани дребно форматни на проф. Юлия Дилова, дарението, което ми даде пловдивският художник Димитър Добрев за 1200 ютии, вече близо говорим.

Да, и за това ще питам, да.

Те предстои да влязат в новия музей, в новата сграда на музея на ул. "Съборна". Дарението, което ни даде художника Петър Дочев, свързано не само с картини, но и с вещи от бита. Изключително ценно за нас. Изобщо имаме големи дарители, и се надяваме именно те да продължат, защото това са цели колекции, които са събирани десетилетия, а музеят е мястото, където те намират своя прием. Не всичко, много хора искат да дарят и да влезе на постоянна експозиция, това не става със щракване на пръстите, защото тези неща най-напред се фотографират, сега се дигитализират, прави се описание, научен паспорт.

Сложен процес.

И едва тогава, вече то може да бъде показано на публика. Временните изложби също са средство за показване. Тук много помогна през последните години Община Пловдив, в два проекта за дигитализация, в които участваме активно. И това е втора гаранция, сигурна гаранция, освен, че са под ключ, те вече са публично известни, след като са дигитализирани и показани по този начин.

И се оказва, че това пространство, колкото и да е голямо, е тясно и ви е необходима нова сграда. Как върви ремонтът на “Съборна"20?

Изключително, изключително тясно, музеят от години се задъхваше от липса на пространство, от липса на работни помещения за служителите, тъй като цялата сграда, голямата сграда е пренаситена, а пък административната сграда има 4 малки стаички и не достига. А тук, освен уредници, работят и други специалисти, администрация има, щандисти, музеен педагог, екскурзовод, фондовик, пиар и какви ли още хора.

Доста хора.

Които са необходими на музея и намират своето място вътре в сградата, така, че това, което успяхме да договорим с Общината преди 2 години, ни е от изключително голяма полза, защото къщата на “Съборна" 20 се намира само на минутка път от старата сграда на музея, ние я наричаме База 2, и в момента тече обществената поръчка там, защото имаме смяна на предназначението и функциите. От един хостел, ние трябва да направим музейна сграда. Чакахме да се произнесе, тъй като е паметник на културата, и Националния институт паметници на културата, задействахме и се надяваме до края на годината там да можем вече да мислим постепенно за нова експозиция, за художествено оформление и за пространствено решение, вече на пощите. Голяма част от нашия фонд беше по други сгради, сега се надяваме там да съберем всички наши хранилища, тъй като на приземието и на последния етаж, ще има тази възможност да съберем част от пръснатите досега експонати из целия град.

И там ще видим и музея на ютията, нали така?

Там ще видим историята на ютията, по-точно, от нейната поява до наши дни. Тъй като парната ютия е късно, но преди това има ютия на въглища, вътре, първите ютии са се нагрявали, те затова са били и с дълги дръжки. И в зората на XVII-XVIII век се появяват тези ютии, те са ги ползвали абаджиите, след това терзиите, накрая модните шивачи и сега ги има във всеки дом.

Не е български патент това, нали?

Не е български патент, тъй като колекцията на бай Димитър е събирана от цял свят и фактически, това също е интересно да се покаже, тъй като има както ютии от цяла Европа, така и ютии от различните континенти.

Чудесно. Значи до края на годината База 2 ще бъде вече готова за посещения?

Не, до края на годината трябва да завърши ремонта, а след това вече да се мисли вече за пространственото оформление, за експозицията, тъй като там също се работи планово и не може да се нахвърли набързо.

И сега за посещенията да кажем, по приходи сте добре, може би на крачка след Природонаучния музей?

Ами вижте, нашият музей винаги е отворен за новото. Портата на музея е отворена сутринта от 9 ч. и вечер до 18 ч., без прекъсване. Нашите гости са добре дошли, посрещани са с усмивка, стараем се, те да бъдат изненадани от мястото, от хората, които работят в музея и винаги, на туриста, когато му се поднесе нещо ново, интересно, любопитно, стараем се да вървим и в крак с техническите новости, но без да прекаляваме, да стигаме до крайности, тъй като експонатите са в основата на всеки един музей, но техническите новости трябва да помагат на туристите те да видят всички страни на един експонат. Другото, което е, че нашият музей е център и на различни културни прояви - концерти, представяне на книги и театрални постановки малки, какво ли още не, да не изброявам всичко. Активно работим с децата в учебната година и сега през лятото, тъй като идват много групи, които нашия музеен педагог развежда, наскоро даже по проект издадохме и детската книжка “Приключенията на Аргир". Смятам, че това е една добра практика и в последните години се заговори за нея, доста музеи се ориентират вече и към, аз го наричам екскурзовод за деца, защото той води и другите забавления, работилничките. В новата сграда ще имаме и специален учебен корпус за музейно образователен център.

Всъщност, това ли е, което привлича децата, тези работилнички, защото старите експонати едва ли чак толкова?

Те трябва да пипнат, трябва да усетят как се правят мартенички, как се боядисват яйцата по Великден, как се правят сурвачки, как се тъче на малко станче, как се работи на грънчарско колело, ако щете, което е малко по-трудно и по-мръсно. Но във всички положения, децата трябва да опитат, да пипнат, да разберат, не само да гледат. В музея основно се гледа, но когато те отидат на компютъра, виждате, че те още с раждането си са вътре в играта. На по-възрастните им трябва време да разберат кое копче да натиснат, при децата не е така.

Да, така е, за приходите не се оплаквате, справяте се, в смисъл използвате ги и ги връщате обратно в музея?

Приходите, това, което беше 2019 г., когато Пловдив беше Европейска столица на културата, ние се приближаваме вече към това, и сме доволни, защото музеят е посетен изключително много през лятото и имаме какво да предложим, казах винаги имаме временни изложби, които съпътстват постоянната експозиция и различни други прояви. Вече, надявам се, да сме минали 2020 - 2021 г., когато музеят беше затварян няколко пъти, както в цяла България, всичко друго, да.

Какво интересно предстои, да поканим, така да се каже, слушателите?

При нас сега предстои, през септември месец имаме “Европейски дни на наследството", нови изложби, нови представяния. Имаме поредното биенале на карикатурата, тази година в музея минава под знака на магията и магичното, тъй като нашата научна конференция беше посветена на тази тема. В момента временната изложба, която може да се види, също е на тази тема. Магията е темата и на карикатурите, които Музеят зададе за вече 14-ти път, музеят е домакин на тази проява “Майстор на карикатурата", където пристигат карикатури от цял свят и после ние издаваме каталог, който се радва на голям интерес.

И за да завършим интервюто, с 2-3 думички да кажете каква е магията на този музей? Вие и досега говорихте за това, разбира се, но все пак, ако може с 2-3 думи да го кажем.

Магията е мястото, магията са хората, магията е духът на Стария град.

Благодаря ви много!