Ангел Найденов, бивш военен министър, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

Предоставянето на основните бойни танкове на Украйна от западните държави ще помогне на страната да води механизирана война, за да победи руските военни и да освободи територията си, многократно е заявявано от официален Киев. Украйна се нуждае от 300 основни бойни танка наред с другите оръжейни системи, за да даде възможност на украинските контранастъпления, особено в очакваната сега втора офанзива от войната. Съюзниците се договориха да изпратят стотици танкове "Леопард“ 1 на Украйна. Решението на германското правителство най-накрая да изпрати и своите основни бойни танкове "Леопард“ 2, както и да разреши реекспорта им, беше посрещнато с облекчение и ентусиазъм в Киев, но Русия отговори до страните от НАТО с предупреждение в нота, че това вече е война със Запада. Как ще се развият събитията? Наш гост е бившия военен министър Ангел Найденов, а сега – директор на Центъра за изследване на отбраната и сигурността. Изпращането на "Леопардите“ магическа формула ли е за решението на военния конфликт в Украйна или ескалация на военните действия?

Ще отговоря на въпроса ви, но тъй като чух анонса ви за днешното посещение и съответно реч на украинския президент в Европейския парламент, ми се ще да хвърлим и един макар и кратък поглед върху тази серия от посещения, тази европейска обиколка на президента Зеленски. Какъв би могъл да бъде прочитът и целта на тези посещения? Да припомним: посещение в Лондон, посещение в Париж, преди това посещение във Вашингтон и сега в Брюксел. Според мен на първо място една от целите е да се поддържа единството и решимостта на основните западни партньори, предоставящи не само военнотехническа помощ, но и съответно политическа и икономическа, финансова и хуманитарна. Второ – пряко да се убеди украинския президент и да получи уверенията, че западните страни ще помагат толкова дълго, колкото е необходимо и с каквото е необходимо. Трето – да се сондира един вид казано мнение за предоставяне на оръжия с по-голям обхват, както и предоставянето, както вие споменахте, на бойни самолети. И четвърто – да се предостави обещаната военна техника преди началото на очакваната и съответно готвената от страна на Русия голяма пролетна офанзива. И сега по отношение на решението за танковете. Решенията за предоставяне на танкове западни образци, но не само, според мен илюстрират еволюция във вижданията на западните държави за необходимите на Украйна оръжейни системи. Тази еволюция следва хода на войната и на военните действия. Казах не само предоставяне на бойни танкове, защото от началото на тази година видяхме съответно и решенията за предоставяне на бронирани бойни машини, на системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, включително системи "Пейтриът“, и всичко това очертава образно казано нова динамика, нови способности на Украинската армия. Тези решения имат значение в поне две посоки. На първо място, това е, че чрез качество на предоставяните оръжейни системи въоръжените сили на Украйна могат да компенсират руското превъзходство в количествено отношение. И второ, означават обаче, че стратегическите, аналитичните центрове не очакват скорошно спиране на военните действия. Отговарям по този начин и на вашия въпрос за ескалацията. Напротив, очевидно очакванията са за ескалация на войната. Всъщност тези решения означават ново ниво на военната помощ, която се оказва от Запада на Украйна. Какво обаче още наблюдаваме при предоставянето на тази военна помощ? Наблюдаваме едно много високо ниво на координация. Вие споменахте решението на германския канцлер, съответно на Германия да предостави танковете "Леопард“. Това решение обаче дойде тогава, когато беше постигнато в координация с решението на САЩ да предоставят техните танкове "Ейбрамс“. Наблюдаваме общи действия на западните страни при предоставянето на тази техника и съответно наблюдаваме решения, които са съобразени с хода на бойните действия и разбира се, с нуждите на въоръжените сили на Украйна.

Г-н Ангелов, тази координация на западните държави, за която вие говорите при предоставянето на оръжия за новите способности на Украинската армия, на какво се дължи? Може би на рейда, който извърши президентът Володимир Зеленски, обикаляйки световните столици, или Западът има други мотиви с друга аргументация?

Тази координация датира не от седмица или две, а още по-малко пък от посещението сега на украинския президент, от неговата европейска обиколка. Тази координация фигурира почти от самото начало на бойните действия, на войната на Русия в Украйна със създаването на т.нар. група "Рамщайн“, която включва повече от 40 държави, които оказват такава военна и военнотехническа помощ. Иска ми се да цитирам едно много симптоматично предупреждение на германския канцлер, което прозвуча при решението за предоставянето на германските танкове. Той предупреди, че не трябва да се допуска конкуренция между западните партньори при предоставянето на тежка техника, не трябва да се допуска своеобразна надпревара в количеството и в образците на оръжейните системи, които се предоставят на Украйна. Неслучайно подчертавам, че това е една своеобразна еволюция в решенията, която следва хода на бойните действия и има съответно своя макар и зловеща логика.

"Леопард“ 1 – това са по-стари натовски танкове, британските "Челинджър“ ще бъдат съвместими с "Леопард“ 2 – това е новото поколение модернизирани германски танкове, и американските "Ейбрамс“. Но виждаме, че само четири държави сякаш са ангажирани пряко, плюс Полша, която реекспортира. Защо не чуваме, какво предприемат останалите държави?

Вижте, ориентирането към предоставянето на танковете "Леопард“ е преди всичко от гледна точка на техния брой, който е на въоръжение в повече от 10 държави в Европа. Това са около 3000 бойни танка, които са на въоръжение – сега да бъда по-точен, в 13 държави. Много от тези държави до този момент, не са само три или четири, заявиха своята готовност да предоставят част от притежаваните от тях танкове на украинска страна. Аз успях да изброя близо 320 бройки, които бяха заявени в намерения от различните държави. Към този момент със сигурност има между 120 и 140 потвърдени като доставка за Украинските въоръжени сили. Освен това, при наличието на такъв голям брой танкове, които са на въоръжение в различни армии, много по-лесна е логистиката, снабдяването с резервни части, съответно с боеприпаси. Те са и по-лесни за усвояване от страна на украинските военнослужещи, чието обучение вече е започнало.

Най-вероятно, твърдят ваши колеги експерти, "Леопардите“ ще дойдат след началото на втората инвазия на Русия, т.е. очакването Кремъл да форсира и да премине в настъпление е за не повече от след две седмици. При това положение Украйна няма да може да разполага с тях, макар и за кратък период от време, и вероятно ще се опре на старата съветска техника, на бойните стари танкове?

Права сте и вероятно това е една от целите – споменах вече – на посещението на украинския президент – да се ускори доставката на тежката техника, съответно на тежките оръжейни системи, включително на ракети с по-голям обсег на действие от досега предоставяните ракети, които са с максимален обхват до 80 км. Очакванията са някъде в рамките на месеците април и май да бъде доставена тази техника, съответно подготовката на Руските въоръжени сили за офанзивата е очевидно свързана с време преди доставката на тази техника. Още повече, че според данни на Украинското военно разузнаване има съответно подготовка и издадена заповед за овладяване на целия Донбас от страна на руските окупационни войски до края на месец март. Но вижте, очевидно е, че и двете страни се готвят за своя офанзива. Отдавна, да кажем от края на миналата година, освен действията, които са предприети от страна на Руската армия в полосата около Бахмут, Соледар, съответно с направление на усилията, свързани към овладяването на славянски Краматорск, няма, няма други активни действия по фронтовата линия. Съответно това дава възможност на всички анализатори да мислят, че и двете страни използват да кажем това своеобразно затишие в останалата част на фронтовата линия, за да попълват своите части със свежи сили, съответно да постигат някакво ново ниво на реорганизация, на координация, на снабдяване с боеприпаси и съответно с техника. Всичко това се разчита като подготовка за пролетната офанзива. Още повече че самото решение за предоставянето на бойни танкове на Украинската армия се разглежда като решение от ключово значение не само за хода на бойните действия, но съответно и за реализиране на настъпателна операция. Всъщност основното предназначение на танковете е за участие в настъпателна операция. Те притежават необходимата и огнева мощ, съответно защита, която осигуряват и на войските, имат висока маневреност и съответно осигуряват внезапност с оглед на пробив на фронтовата линия. Разбира се, за успех на една настъпателна операция са необходими и артилерия, съответно с необходимата огнева подготовка и пехота за овладяване на територията. Танковете обаче са ефективни не само при нападение, те са ефективни и при отбрана. Основно предимство на западните образци – нека да отворя една скоба и да кажа – от типа на танковете "Леопард“ и съответно "Ейбрамс“ е способността да водят нощни боеве. С притежаваните от тях прибори за нощно виждане, плюс термографски камери те са част от техните стандартни комплекти. Подобно оборудване руските войски имат само на танковете Т-90.

Като контрапункт на рейда на Зеленски, днес чухме изявление на Дмитрий Медведев, който е заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, бивш президент, та, според него Русия трябва да увеличи производството на танкове в отговор на западните доставки на оръжие за Украйна. Докъде ще доведе тази надпревара? Какво може да очакваме от нея?

Давате ми възможност още веднъж да се върна към изявленията на различни западни лидери, които категорично при вземане на решение за предоставяне на оръжие и на техника на украинската страна заявяват, че това не трябва да се използва за удари по руска територия. И второ, отново да кажа, освен изявленията на генералния секретар на НАТО или съответно на американския президент, имаме изявленията и на френския президент и на германския канцлер, че НАТО не трябва да бъде част от руско-украинския конфликт, т.е. че не трябва да има пряк сблъсък съответно между Алианса и между руската страна. Това обаче, че се предоставят нови оръжейни системи – и пак ще се върна към думите си за еволюцията на тези решения, – при всички случаи означава, че се очаква ескалация на бойните действия. Аз не бих отделял особено внимание не само на намеренията за увеличаване на производството на танкове. От руска страна има различни заявления, в това число и за използването на нови оръжейни системи. Има различни заплахи, които съпровождат решенията за предоставяне на западна техника и на западно въоръжение на Украйна. Според мен те отдавна са се превърнали в една обичайна част както от руската пропаганда, така и от вербалните декларации на руския политически елит. Тяхната цел е ясна и ми се струва, че не е необходимо да им отделяме особено внимание. При всички случаи те целят да подкопаят решимостта на западните държави и да търсят ограничаване на оръжейните доставки, принуждавайки и западните правителства, и украинското държавно ръководство към преговори, но преговори при признаване на сегашните реалности. По думите на руските представители това са реалности, които според тях трябва да признаят окупирането и анексирането на територия от Украйна. Всъщност това означава признаване на анексирането и на Крим, и на четирите украински области като субекти на Руската федерация. Вижте, ако трябва да направя някакво заключение на базата на анализите, аз бих казал следното: ако нещо не се промени много сериозно, ако не се промени драматично, ще имаме война на изтощение, която може да се проточи във времето, защото и двете страни, и Украйна, и Руската федерация вярват, че времето е на тяхна страна. Руският президент вероятно вярва, че или Украйна, или западните страни ще се уморят и ще търсят някакво примирие. Минимумът, който си мисля, че Москва би приела, е временно примирие, което оставя обаче на Русия контрола върху окупираните територии. Но това вероятно ще бъде период, за да се печели време и да се възстановят руските части по фронтовата линия. Плановете на двете страни за настъпление вещаят нова кръвопролитна ескалация на войната. Споменахме вече, Киев готви своя офанзива и отказва съответно каквото и да е примирие, каквито и да са разговори, което би оставило украинска територия под контрола на Москва. Сега вече към тези намерения и решимост от страна на Киев трябва да се прибави и обещаната тежка бойна техника, което би означавало нова динамика и съответно нови възможности и способности на Украинската армия.

Г-н Найденов, говорихме за помощта на тежко въоръжение, което Западният свят оказва на Украйна, но днес от Брюксел българският президент Румен Радев призова нашето правителство да не допуска за в бъдеще  предоставяне на военна помощ за Украйна. Как разчитате този призив?

То има решение на Народното събрание, което българското правителство трябва да изпълни и което вероятно изпълнява, с оглед на доставката на въоръжение и на боеприпаси. Така че към този момент имаме решение, което се изпълнява. Не знам как другояче да тълкувам думите на българския президент.

А това  – да не се предоставя в бъдеще?

Нека да подчертая, че всъщност има две посоки, по които върви помощта от българска страна. Едната посока е това, което България дарява съобразно политическите решения и решенията на Народното събрание, съответно на правителството. Втората посока е съответно износът на българско оръжие и на боеприпаси чрез трети страни. Публикациите всъщност и в "Ди Велт“, и в "Блумбърг“ ясно очертават количествата и съответно времето, в което се осъществява и се е осъществявала тази военна и военнотехническа помощ от страна на България, защото тя, освен че е сделка, е съответно и помощ и така беше интерпретирана както в медиите, така и от украинска страна – помощ в един от критичните за войната моменти и всъщност това е самото начало от инвазията на руските войски в Украйна. Още повече че в случая става дума не само за оръжие и за боеприпаси, а става дума и за огромни количества от гориво, което е било необходимо на украинската техника.

При това положение не беше ли по-чист вариантът България открито да предостави помощ, а не да върви в тези две направления? Като второто май че се оказва по-сериозно от първото, защото съдържанието на военната помощ, гласувано от парламента, не е публично и не се знае колко е, нито какво е.

Така е, нито се знае какво точно включва, ако изключим думите на представители от предишното служебно правителство, които всъщност са членове и на сегашното правителство, че помощта включва, да кажем така: позиции, които са в топ 3 на украинските искания и на украинските очаквания.

Но те казаха, че и кабинетът ще възприеме консервативен подход. Вие като бивш министър как оценявате такъв подход?

Да, става дума за консервативен подход от гледна точка на това да не се накърняват и без това, да кажем така, големите дефицити, които имаме по отношение на отбранителните способности и на притежаваните от нас военна техника и съответно въоръжение. Права сте, че фактически износът на оръжие и на боеприпаси, които минават през трети страни, е на една огромна стойност, на стойност, която България отдавна не помни. Само в рамките на месеците от януари до август месец на миналата година, т.е. по време на редовното правителство, износът надхвърля 2 милиарда евро – 2,3 милиарда евро. А в последствие, за времето на служебното правителство е 1,4 милиарда евро. Като например само за Полша, когато се споменава като страна, през която е изнасяно най-голямо количество въоръжение и техника, или за която е била предназначена огромна част от българския износ, има фактически износ и обем за повече от 1,3 милиарда евро. Така че можем да си представим мащабите на този български износ. Но разбира се, става дума за един отрасъл, който обхваща повече от 70 000 човека и който е един от трите отрасъла, благодарение на които имаме съответно и някакъв ръст и икономическо оживление за миналата година. Да отворя една скоба и да кажа, че освен оръжейния бизнес, другите отрасли са енергетиката и обърнете внимание – горивата, производството и износът на горива. Но затварям скобата да кажа, че всъщност това, за което писаха и "Ди Велт“, и изданието "Политико“, и съответно "Блумбърг“ и холандският сайт, който често беше цитиран за информация в областта на отбраната и въоръжените сили, дават един прочит на българските решения по следния начин: че България предпочита да продава вместо да дарява. А вие иначе сте права, че много по-чисто и честно, още повече че това има и не само символично, има знаково значение за позицията на България, щеше да бъде откровено решението за предоставяне на военна и военнотехническа помощ от страна на България, без това разбира се, да спира или съответно да ограничава сделките с българско оръжие и боеприпаси.

Да, защото в този вариант малко изглежда като мародерско. Дали съм права?

Не бих използвал подобен израз за мародерство, защото в случая имате един законен бизнес, какъвто е съответно производството и износът на оръжие и на боеприпаси. Още повече че очевидно е имало някаква стратегия, някакъв план, който макар и таен, е бил реализиран от страна на българския премиер и съответно на част от българското правителство. Това, което прави България, вероятно го правят и други страни. Фондовете, които са на Европейския съюз и които надхвърлят 3,5 милиарда евро, Фондът за подпомагане на мира е предназначен тъкмо с оглед съответно на плащания за купуване на въоръжение и на боеприпаси, които се предоставят на украинската страна.

Нека да ви попитам така: като военен министър вие добре сте запознат и със състоянието на Българската армия и от техническа гледна точка. Съществува ли възможност сега в танковите доставки да се включим и ние със стара съветска техника?

Аз многократно съм отговарял на въпроса или по-скоро на въпросите: има ли какво да даде България. И моят отговор е: да, България има какво да предостави на Украйна като тежка оръжейни системи. Може ли България да го предостави – да, може. Ключовият въпрос е: може ли България да го доставя по начина, който да не увеличава дефицита от отбранителни способности. И тук особена роля играе активността на правителството да води разговори със западните партньори за предоставяне на заместваща техника или за компенсиране на въоръжението и на боеприпасите, които предоставяме на украинската страна.

Това не е ли начин да се модернизира Българската армия?

Това е една от опциите за превъоръжаване и за модернизиране. Но ето тук липсва достатъчно информация за хода на тези разговори и съответно очаква ли се да постигнем някакъв резултат по начин, който да ни доведе до предоставянето на тази техника на Българската армия.

И на финала не мога да не ви попитам, с молба за кратък отговор – съществува ли риск да се стигне до ситуация, в която Русия да се опитва да наложи изпълнението на декларацията си от 14 декември по-миналата година, в навечерието на войната, за оттегляне на НАТО до границите от 1997 г.?

Не знам какво имате предвид, когато казвате "да наложи“. Гаранциите за сигурност в руския прочит са част от условията, които звучат от руска страна за… да кажем така – постигане на някакво примирие или на мирно решение. Всъщност карате ме да кажа, че ако гледаме условията, които звучат от двете страни, от украинска и от руска страна, всъщност едва ли може да се стигне до мирно решение. Те са взаимноизключващи се, те не просто са противоречиви, те са взаимноизключващи се. От украинска страна например звучи съответно позицията, че трябва да бъде призната териториалната цялост и границите на Украйна от 1991 г., че руските окупационни войски трябва да се изтеглят изцяло от украинска територия и трябва да бъде възстановен украинския контрол по тези граници, съответно че трябва да бъде създаден международен съд за руските военни престъпления и че Русия трябва да плати репарации, включващи всички щети в резултат на войната и разбира се, допълнителните искания, свързани с подписване на споразумение, гарантиращо сигурността на Украйна, и то международно споразумение, което да включва гаранции и от страни, включително страни членки на Съвета за сигурност. От руска страна – споменах вече, звучи условието за признаване според тях на сегашните реалности, т.е. на окупацията и съответно на включването на определени украински територии като субекти на Руската федерация. Те изключват каквото и да е изтегляне на руските войски и постигане на примирие като предварително условие за водене на разговорите. При всички случаи техните искания включват спиране на западната военна помощ. И споменахте искането за гаранции за сигурността – на практика това означава освен отказ от приемането на Украйна и на Грузия като членове на НАТО, изтегляне на всички западни войскови части от територията на новоприетите държави и връщане на НАТО в границите от 1997 г. Така че и вие, и слушателите ни сами разбирате, че това са позиции, които не се срещат и по отношение на които трудно може да се очаква постигане на каквото и да е съгласие.

Цоня Събчева