Главният държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев в интервю за Радио "Фокус".

Трета година в България сме под знака на КОВИД-19. Как се промени КОВИД от първия регистриран случай през март 2020 г. досега?  

О, драматично се промени и самият вирус, и нашите възможности да му влияем, а и цялостната обстановка, като ни най-малко не подценявам това, което се случи, нещо повече. Тези две години може да се каже, че така разтърсиха света, икономиката, всички сфери на обществен живот, както не го е правило почти никое друго събитие, може ми само сравнимо със световните войни и като жертви, и като влияние върху ежедневния ни живот.  

Да. А научихме ли се да живеем с КОВИД-19?  

Труден въпрос. Значително повече се научихме от самото начало, когато и информацията беше малко, страхът беше по-голям. Сега знаем много повече, знаем и как бихме могли да му се противопоставим. Само че никое общество не е създадено да живее в извънредна обстановка, и то толкова дълъг период – повече от две години, така че пълно привикване няма. По-скоро има взаимно нагласяне. Той тръгна по път, който можеше да се очаква – да се предава бързо, да се предава лесно, но да не е толкова тежък, което ще му позволи да циркулира в обществото. Ние пък – да му влияем и с различни мерки, с дезинфекция, с ваксинация, с маски, така, че да не му позволим прекалено много и прекалено лесно да се разпространява. И стигнахме до този момент, когато започва да прилича все повече на своите събратя – други респираторни вируси, с които се срещаме всяка година, особено есенно-зимния сезон, които са неприятни, но не са толкова страшни, не водят до такива тежки ограничителни мерки, и постепенно свикваме да живеем с тях.  

А как се разви КОВИД-19 през 2022 г.?  

Всъщност 2022 г. беше началото на края. Всъщност ако някой очаква, че този вирус вече ще изчезне и вече няма да го засичаме никъде, няма да имаме срещи с него, не е така. Той ще си остане един от групата, от многобройната група, между другото – десетки са респираторните вируси, те и сега циркулират в нашето общество. Днес получих последната информация от Центъра по заразни и паразитни болести. Интересна е ситуацията – от 250 проби, изследвани за седмицата, имаме 25 положителни, като почти наравно са представени и H3N2 грипът, и H1N1 – познатият ни като "свински грип“, и КОВИД. А освен тях, има и други респираторни вируси. Между другото, преди седмица-две имаше пик на респираторно-синцитиален вирус, преди това, той и сега е доста широко разпространен. Така че 2022 г. може да се каже, че започна да слага края на пандемията като пандемия, като толкова значимо, страшно събитие, и постепенно преминаването й към една нормална сезонна заболяемост.   

А каква е ситуацията с КОВИД-19 в световен мащаб?  

Подобна е. Тази масова циркулация на респираторни вируси всъщност започна преди месец, месец и половина. Колегите от Франция първи сигнализираха всички останали в Европа, че нещо се случва, че за пръв път са свидетели на циркулация едновременна и на грипни, и на други вируси, и на КОВИД, което поставя страните пак пред изпитание, защото за отделни възрастови групи, като по-малките деца, по-възрастните пациенти пак се понапълниха болниците, но в никакъв случай ситуацията не е толкова драматична, каквато беше през 2020 и 2021 г.   

Нека да поговорим сега за ваксините. Какво е важно да знаем за ваксините срещу КОВИД-19 и успяхме ли вече да се доверим ние като общество на тези ваксини?  

Да започна отзад напред – ние не успяхме. Фактът, че сме на последно място не в Европейския съюз, ами в Европа – с около 30% обхват на населението, показва, че недоверието аз  бих казал към ваксините, ама то може да се генерализира – недоверието към всичко в България е на изключително високо ниво, като започнете от авторитети, през партии, парламент, през всякакви държавни институции, в това число и здравеопазване, и обществено здраве. Тази висока степен на натрупани съмнения, на страх, на недоверие влияе на всяка една сфера, особено много пък при нас. Жалко е, че страни около нас като Македония, като Албания, Босна ако щете, Сърбия, които доста по-късно – два-три месеца след нас достигнаха до ваксини, вече имат обхват над 45-50%, а при нас той надали ще се повиши кой знае колко през сегашните месеци.   

Да. Може ли да опровергаем един слух: могат ли ваксините срещу КОВИД-19 да предизвикат поява на нови варианти на вируса?  

О, не, в никакъв случай, няма такава връзка. Новите варианти по принцип при респираторните вируси, включително и КОВИД, си се появяват непрекъснато, защото това им е характерната черта на тези вируси – че са много пластични, много бързо се нагласят, непрекъснато вадят нови и нови комбинации така, че да достигнат до някоя, която да им дава голямо предимство. Това се отнася и за грипа, и за много други респираторни вируси. Така че ваксинацията, ако прави нещо, то е да прави ваксинирания в голяма степен, ако не изобщо от заболяване, то поне от тежко заболяване и смърт – нещо, което е особено важно. И така се случи и при КОВИД. Не бих казал, никой няма претенции, че едва ли не като се ваксинираш, и забравяш за този проблем, и никога повече няма да възникне заболяване. Не е така, за съжаление. Някои от новите щамове, особено Омикрон, заобикалят имунитета, но въпреки това, ако видите процентите на хората, които се разболяват, които влизат в болница, влизат в интензивно отделение и особено на починалите, ще видите, че все още много, много преобладаващ е процентът на неимунизираните.   

В тази връзка, намаляха ли смъртните случаи?  

Да, значително намаляха. То, разбира се, няма да спре изведнъж. Имаме дни като днешния например, в който няма регистриран нито един случай, но обикновено това се случва в почивните дни, събота, неделя, по чисто статистически причини, организационни, иначе все още даваме по три-четири, до пет-шест случая дневно, което не е разбира се, много е далече от тези десетки жертви, които се даваха в зимния период на 2020-2021 г., но не можем да кажем, че нещата са тотално отминали и че няма никаква опасност от КОВИД.  

Добре, пандемията не е приключила. А какви прогнози давате вие за хода й на развитие?  

Аз мисля, че прогнозите са оптимистични, освен ако не ни изненада някакъв съвсем нов щам, с коренно различни характеристики, да кажем с много тежко протичане, изключително бързо предаване, издръжливо във външна среда. То ще продължи този процес на взаимно привикване. Той дава еволюционни предимства на самия вирус. За да живее, за да съществува, той трябва да се предава от човек на човек. Ако предизвиква много тежки заболявания, ние пък ще реагираме много остро и ще ограничим много полето му на действие. Така че и за него е предимство да стане по-лек, да стане част от голямата група на респираторните вируси, така, че да не заплашва толкова много здравето, но същевременно да заразява и да циркулира и обществото.