Андрей Демирев, журналист, съдия по водна топка и делегат на футболни мачове в Испания, в интервю за предаването "Спортът на фокус" по Национална радиоверига "Фокус



Добър ден, Андрей. Често пъти те включваме от Испания, от Билбао за най-различни теми, свързани с футбола. Сега обаче ти си в България, защото имаш покана от Евроспорт да коментираш турнира по водна топка. Нека обаче да запознаем нашите слушатели и читатели с твоя житейски път.

Аз играех футбол в “Левски", юноша младша възраст, дори станахме шампиони през 1967 г., наскоро отбелязахме 50-годишнина от тази титла с момчетата. Успоредно с това тренирах плуване и след това водна топка. След това станах студент, практикувах този спорт и станах международен съдия по водна топка. И след това, по волята на съдбата, запознах се с едно испанско момиче, от Страната на баските, и решихме да се оженим. Тъй като тя е инженер и трудно можеше да си намери работа в България, а пък аз знаех испански, решихме да отидем в Билбао. Първата година тренирах два отбора едновременно в Баската лига.

Това става след промените, след комунизма?

Да, през 1991 г. И първата година, докато си търсех работа, тренирах два отбора по водна топка, които играеха  в Баската лига. Тогава се позволяваше и като играеха двата отбора, аз се качвах на трибуните и оставях момчетата да играят сами. Сега в момента е невъзможно това нещо. И след това станах съдия, бях национален рефер в продължение на 15 години в испанската Примера дивисион. Ръководих мачове на всички олимпийски шампиони начело с Мануел Естиарте, легендата във водната топка, Хесус Роян и много други. По-късно станах и делегат към Испанската федерация по водна топка и вече съм 17 години изпълнявам тази длъжност. Събота и неделя обслужвах главно двубоите в Билбао и Памплона, а иначе пътувах из цяла Испания. И сега, в последните 2-3 години, имам ново амплоа. В него ме въведе Урисар Аспитарте, футболният съдия, когото Христо Стоичков настъпи по крака в началото на своята кариера в Барселона. Те станаха  големи приятели след онзи случай. Той ме вкара като съдийски наблюдател, започнах от пета категория в Испания, това е ниво трета лига. И когато имам водна топка, не ходя на футбол и обратно. Участвам и в едно седмично обзорно предаване по радио "Онда Баска" в Билбао, говорим главно за футбол. Тук виждам вашето чудесно студио във “Фокус", много приятно съм изненадан. Докато в “Онда Баска" ни събират 1 час преди предаването, обядваме, с вино, с всичко, след това сядаме в студио, което е разположено в един огромен универсален магазин до щанд за спортни стоки.

МОЛ?

Да, около нас хората се разхождат, пазаруват, а ние, 5-6 журналисти, водим разговор и обсъждаме актуалните теми, основно  за Атлетик Билбао, в продължение на един час.

Цялата твоя трудова кариера в Испания преминава в една автомобилна фирма, а спортът и журналистиката са периферни занимания, които са ти на сърце, така ли?

Да, естествено, съдийството ми беше като хоби, като треньор първите 2-3 години  взимах някакви хонорари, след това останах наставник само на един отбор. Там ми вървеше една част от т.н. социално осигуряване. Но междувременно намерих работа в една фирма, в която правехме метални части по каросерията на автомобилите и работехме с всички заводи на “Рено" и “Фолксваген". Те искаха да излязат на руския пазар и ме наеха,защото знаех езика, та през 90-те години пътувах много до всички автомобилни заводи в Русия. Обходих доста места - Уляновск, Нижни Новгород и останалите.

Как се живееше тогава в страната на баските, през 90-те и началото на новия век, когато терористичната организация ЕТА имаше много сериозни действия там, в негативен план за съжаление.

Съществуват такива клишета за това, че баските са терористи. Винаги като стане въпрос за баските и идва изречението за Баската терористична организация ЕТА. Всъщност само 10% от баското население подкрепят тази организация, те бяха в едни малки градчета и селца, докато 90% от местните са мирни хора, които дори и не искат да се отделят като отделна страна, тъй като се знае, че Испания е най-големият пазар за страната на баските. Но по света, името на баските се свързваше винаги с тероризма. За съжаление, имаше много жертви. Една политическа организация се извини, други не искат да го сторят. В крайна сметка остана едно петно върху баските, но в момента всичко това се изчисти,  Баската терористична организация официално сдаде оръжието, вече този проблем отпадна, но да кажем има някои политически партии, които винаги използват това, за да печелят дивиденти. Плашат просто народа с баските и т.н. Там имаше и много безотчетни пари, за борбата с тероризма много пари се раздадоха на ръка, на черно и много хора всъщност забогатяха от това. Това беше, така да се каже, един бизнес и за едната, и  за другата страна.

Това, което много хора не знаят, Андрей, че ти си работил 14 години в БНТ. Какво си спомняш от онзи период, края на 80-те, началото на 90-те години?

Аз работех в направление “Телевизионен фонд", това е аудио визуалния архив, тогава създадохме  “Златният фонд" на Българската телевизия. В онези години там имаше много добри професионалисти в спортната редакция. Коко Ексеров, Николай Колев-Мичмана, Вера Маринова и други. Страхотни професионалисти. Аз имах невероятния шанс да коментирам с Коко Ексеров водна топка в края на 70-те години, тогава имаше един турнир “Варненско лято" с много силни отбори, идваха от Унгария, Съветския съюз, Куба, под егидата на Българската национална телевизия, тогава коментирахме с Коко Ексеров и с Людмил Хаджисотиров-Бонзо, бащата на днешния треньор по баскетбол. Така че, сега, след 45 години отново ще коментирам водна топка.

Кръговратът на живота. Разкажи ни как живееш в Билбао, , как живеят хората там, какво ви прави щастливи, как е устроена спортната система там?

Да, вече съм 33 години там, горе-долу половината от пълноценния ми живот. В страната на баските се живее добре. Това е може би най-високият стандарт в Испания. Това е една зона с голям излаз на Бискайския залив, с много вкусна храна, риба и с пасбища. Защото от там започва една планинска зона с много пасбища, много животновъдство, така че в това отношение Страната на баските е с най-добрата кухня в Испания, може да се каже, без да преувеличавам, с най-добрите готвачи. Тъй като близостта на Франция също дава възможност за обмяна на опит. Имаме най-много тризвездни ресторанти Мишлен в Испания - именно в Страната на баските. Естествено тук е и футболния отбор Атлетик Билбао, това е нашата гордост.  Атлетик не е един чисто футболен клуб, това е едно чувство, хората раждат с Атлетик в сърцата си. навсякъде има дечица с фланелки на Атлетик, възрастни хора с фланелки на Атлетик. Видяхме 1 милион души, почти цялото население в областта Биская се струпа при Габарата, старата баржа, една много голяма лодка, когато Атлетик спечели Купата на Краля. Действително Атлетик Билбао представлява една идентичност, налице е общност, трудно е да се обясни с думи, но трябва човек да отиде там и да живее на място, за да усети нещата отвътре, това е едно особено чувство в Страната на баските.

Как е устроен клубът, с акционери ли е или има  мажоритарен собственик. Как се провеждат президентските избори, каква е трансферната политика при положение , че в отбора могат да играят само футболисти с баски произход?

Това е един от четирите клуба в Испания, които не са акционерни дружества - Барселона, Реал Мадрид, Осасуна и Атлетик Билбао. Това е клуб на членовете на клуба, няма собственици. Атлетик всъщност си избира демократично президента. Предишният беше един от най-добрите готвачи. Все пак готвач-шеф е чест. Сега в момента президент е един млад активист, Йон Уриарте, на 42 години, неговият баща участва активно в това придобиването на правото на Страната на баските да си събират данъците и да остават в самата Страна на баските. Не тези, които са примерно за военни цели, те отиват в Мадрид. Но Страната на баските има тази икономическа независимост и затова стандартът е много висок. Това именно искат каталонците. Но през 1992 г., преди Олимпиадата в Испания, Мадрид им предлагаше и те да излязат от данъчната система, както е в Страната на баските, да имат икономическа независимост. Но те се страхуваха, че няма да могат да си построят стадионите и инфраструктурата и затова отказаха. Сега отново искат, обаче им казаха “Вече изпуснахте своя шанс". Така че фактът, че Страната на баските си събира данъците и те остават при нас, дава възможност за този висок стандарт, за който говорих.

Как е изградена пирамидата на спорта в Страната на баските, защото аз в София поне, забелязвам, че малчуганите,  малките деца вече не играят пред блоковете, не играят в дворовете на училищата. В България трябва да запишеш детето си на частна школа, ако искаш то да практикува футбол. Как е разрешен този въпрос в Испания?

Ела, няколко пъти те каня, ела в Билбао и ще видиш, ще се разходим навсякъде.

Идвам другото лято.

Още от 09.00 ч. абсолютно всички площадки са пълни с деца, които играят футбол, баскетбол, хандбал, но преди всичко футбол. Страхотно мачове стават - училищни отбори, деца, юноши, има много клубове. До нас има 5 терена, които сега ги обновяват.

Кой плаща за тези терени? Кой ги изградил, кой събира наемите или са свободна зона?

Терените ги плаща кметството. Общините в самите селища, те плащат. Но сега в момента до нас има 4-5 терена, които ги обновяват, слагат нова изкуствена настилка, последна генерация , всичко това го плаща кметството. Отборите идват и играят.

Тоест, родителите не плащат такса за своите деца в клуба?

Не, не плащат.

Това е разликата.

Да кажем в спорт като водната топка, най-добрият клуб в Билбао е Аскарча. Това е един колеж, тук родителите плащат само пътуванията, да кажем, когато имат участие в национално първенство, тогава се плаща от родителите. Иначе, за тренировки семейството не плаща.

Как и къде бяха открити братята Уилямс - Иняки и Нико, двамата най-силни футболисти на Атлетик Билбао? Нико направи фурор на Европейското първенство, всички го искат. В момента, Барселона се опитва да ви го открадне, плащайки клаузата във Федерацията, а вие не го давате. Каква е истината към днешна дата?

Ситуацията е такава, че скараха Атлетик с Барселона, а винаги сме били в много добри отношения. Но Барса много надменно иска Нико Уилямс, едва ли не, че всичко вече е окей. Първо, нещата не стоят така. Барселона няма налични 58 милиона, за да плати откупната клауза за освобождаване на Нико Уилиямс. След това самият играч трябва да е съгласен, това също не е толкова сигурно, той не говори и не казва нито “да", нито “не", защото е във ваканция и иска да си почине. Сега са в Марбея двамата с Ламин Ямал и си прекарват чудесно. До 12 август Нико няма да говори дали ще остава в Атлетик или в Барселона, така че нищо не е сигурно.

Той се пази, не смее да говори, защото има действащ контракт . Докога му е договорът между другото?

До 30 юни 2027 г. Той го удължи преди година, като не постави висока откупна клауза нарочно, а 58 милиона евро, за да е по-свободен. Атлетик искаше да му постави 100 милиона, но пък трябваше  да му вдигне много заплащането и решиха да не го правят.

Всички знаем, че Атлетик Билбао продават само срещу плащане на клаузата, така беше при  Аймерик Лапорт в Манчестър сити, Хави Мартинес  в Байерн-Мюнхен. Атлетик не продават, плащаш клаузата и го взимаш?

Атлетик не продава, не преговаря, ако някой иска и ако футболистът е съгласен, се депозира сумата във федерацията  в случая 58 милиона евро.

Добре, при вас какво се говори, самият Нико казал ли е някъде нещо, какво се чува в Страната на баските?

Не, за съжаление никой не казва официално, че той иска да остане в Атлетик, за да може да се сложи край на тези спекулации. Но той не казва нищо, което дава да се разбере, че все пак има някаква малка вероятност той да отиде в Барселона. Защото естествено каталунците играят в Шампионска лига. А и инерцията от това партньорство на терена с Ламин Ямал, е все още много силна. Те са модерен, тотален хит са не само като футболисти, а и като млади хора, един вид футболни инфлуенсъри, които диктуват модата. Да, естествено е това, те направиха фурор на Европейското първенство . Нико видя големият интерес, тъй като Атлетик Билбао въпреки, че е уникален клуб, все пак няма влиянието и отзвука на Барселона в целия свят. На Нико естествено му се иска да получава три пъти повече отколкото взима в момента. Ако той отиде в Барселона заплатата му ще  се увеличава постепенно, естествено. Но семейството на Нико Уилямс и най-вече неговият брат Иняки, искат той да остане, тъй като финалът за Лига Европа е на техния стадион "Сан Мамес Бария", за да може евентуално Атлетик да играе на своя стадион подобен финал, ако се класира, разбира се.

Би ли обяснил откъде идва това правило, че в Атлетик Билбао играят само футболисти, родени в Страната на баските? И как обясняваме по-различния цвят на кожата на Нико и Иняки, за да могат да спазват това правило?

Нико и Иняки са родени в Памплона, тоест един град, който се смята като част от Страната на баските и затова имат право да играят в Атлетик. Това е единият начин, другият е играчът да е формиран като футболист в школата на Атлетик. И сега в момента има две момчета - Аду Арес и Алваро Джало, който идва от Спортинг Брага. Двамата са родени и израснали в Билбао, цветнокожи, така че те могат и имат право да играят в Атлетик. А на въпросът ви откъде идват Нико и Иняки Уилиямс....Техните родители минават през пустинята Сахара. В течение на няколко месеца много хора умират край тях, а майката има фобия от горещи пясъци. Едва оцеляват.

От Гана идват, нали?

От Гана, да. След това се прехвърлят в Испания, като прескачат граничната стена в Мелия, арестува ги испанската полиция и там един отец, пастор Иняки, ги съветва да си скъсат документите от Гана и да кажат, че идват от войната в Либерия. Затова кръщават на негово име първият им син Иняки. Така властите им дават убежище. И оттам те отиват в Билбао, а след това в Памплона. Намират си работа, в първите няколко години бащата е общ работник в едно селско стопанство, отглежда животни. Нико се ражда в Памплона и е израснал с животните. След това бащата отива да работи в Лондон, а Иняки остава сам с малкия си брат Нико, той му е като баща. И след това, когато Иняки намира място в отбора на Атлетик като 16-годишен и подписва първият си професионален договор, тогава цялото семейство отива да живее в Билбао и двамата започват в Атлетик. Това е пътят, затова именно се смята, че тъй като цялото семейство е доста настоятелно и клубът е дал тази възможност на двамата да се развият като футболисти, като личности, именно това да повлияе на Нико да остане още един сезон.

Как ти се струва трансферното лято в Испания или то е подчинено на европейското първенство и олимпийските игри?

Да, в момента меркатото е в разгара, сега последната новина е преминаването на Робен Льо Норман, който беше привлечен от  Атлетико Мадрид за 30 милиона евро плюс 5 милиона бонуси. Барселона, освен Нико Уилямс, иска и Дани дел Олмо. Първата оферта на Барселона към Лайпциг е на стойност 40 милиона,  Лайпциг изобщо не е реагираха, отказаха от раз. Естествено 40 милиона за Дани дел Олмо са просто като обида. То и за Нико 58 милиона са много малко, сега в момента той спокойно може да бъде продаден за 100 милиона Нико, но такава му е откупната клауза. Също така се говори за Артьом Довбик, иска го Атлетико Мадрид, след като Мората отиде в Милан, тъй като жената на Мората е италианка и естествено беше той да иска да се върне на Апенините. Той не беше доволен от отношението на феновете главно към него, и то от феновете на Реал Мадрид, тъй като там има стара история.

Само те допълвам, че трансферът на Довбик от Жирона в Атлетико е пред провал. В последните часове ситуацията се обръща и той е по-близо до Рома.

Да, това са нещата с които сега се спекулира, къде е истината ще видим най-накрая. За Жоао Феликс също така много се говори, че евентуално може да отиде в Астън Вила на Унай Емери, тъй като едва ли ще остане в Атлетико Мадрид, а  Барселона пък няма пари да го купи.

Как коментираш привличането на Тиаго Алкантара в щаба на Ханзи Флик? Той ли ще бъде трансмисията и като преводач, защото новия треньор Ханзи Флик не знае испански език. Тиаго е юноша на Барселона. Можем ли да го видим и в игра или той вече окончателно се отказа, заради контузиите?

Не, няма да се върне в игра. Тиаго Алкантара ще бъде помощник на Ханзи Флик. В началото се говореше, че ще е временно. Но сега се твърди, че той ще остане постоянно в треньорския щаб на Ханзи Флик и именно Тияго ще бъде връзката между треньора и играчите, тъй като много добре познава цялата философия на този клуб. Иначе ПСЖ също иска Нико Уилямс и са готови да дадат още 20 милиона отгоре. Както казах, Атлетик не преговаря, дори и да дадат 100 милиона.

Ти обаче си местен жител и знаеш, че не е лесно само на 22 години да напуснеш родното си място и отидеш в друга страна, в непознат отбор, едва ли Нико ще се съгласи да отиде в Париж. Въпреки че Атлетик Билбао, ако ще продава, по-добре, чисто финансово,  да приеме офертата на ПСЖ. И дали един трансфер на Нико Уилямс няма да означава продажба на Феран Торес или Рафиня, тъй ще станат много крила. Сержи Роберто пък напусна Барселона, какво се случва там? 

Сержи Роберто вече няма място в Барселона, той игра много години там и има огромен опит, но вече физически не е за тази интензивна игра, която изисква съвременният футбол. Мисля, че няма никакви шансове да остане, Рафиня може би ще продължи в Барселона, но Професионалната лига има условие колкото играчи се продадат,  за толкова пари да се купят нови - не повече.Това е така, защото Барселона е в много лошо финансово състояние. Това е тази така наречена норма едно към едно - колкото влизат в касата, толкова трябва и да излизат, не трябва да ги надхвърлят. Така че Барселона трябва първо да осигури 58 милиона, преди да ги даде на Атлетик Билбао за Нико Уилямс, а в момента тези пари ги няма.

Каталунците вече се разделиха с Маркос Алонсо, който не помогна особено в последните два сезона, но те разполагат с един защитник, който дойде от Атлетик Билбао, Иниго Мартинес, който взима 8 млн. евро годишна заплата и  не иска да си ходи, защото на друго място няма да ги вземе. Доколко е трудно да убедиш един футболист да си тръгне, отказвайки се от висока заплата, за да освободиш пари за нов играч? Явно това е задачата на президента на Барселона Лапорта.

Президентът на Атлетико Мадрид Сересо казва, че играчът играе там, където той иска. Ако Иниго Мартинес иска да е част от Барселона, той ще остане, никой не може да го изгони насила. Той има договор, получава 8 милиона, но има договор. Сега друг е въпросът,  че ако не играе и не иска да остане, но ако той желае да остане в клуба, никой не може да го отстрани. Трудно е да намери клуб, който да му плаща 8 милиона. Атлетик вече не искат да и да чуят за него, тъй като ги напусна в неподходящ момент, затвори си там вратата, както навремето беше случая с Фернандо Йоренте, така че за завръщане на Иниго Мартинес в Атлетик Билбао и дума не може да става.

Да поговорим за Реал Мадрид. Твърди се, че са се разбрали с Алфонсо Дейвис от Байерн Мюнхен да дойде без пари след година, когато му изтича контракта. Това се явява нещо като модел на поведение за Флорентино Перес. Да взима супер футболисти, без да плаща трансферна сума след изтичане на техния договор?

Да, така е, по-голям бизнесмен от сеньор Перес няма, не само във футбола, но и в неговия строителен бизнес. Сега построи страхотен стадион - "Сантяго Бернабеу". Почти всяка вечер през летните месеци има концерти с най-известнте певци.

Тоест, той "избива" разходите за стадиона?

Да, обаче има страхотно недоволство от живеещите до арената, защото се вдига много шум и децибелите надвишават многократно допустимото. Има създадена специална организация. Кметството се чуди как да излезе от този конфуз, защото Флорентино Перес все пак е много влиятелен. В крайна сметка, сега се стигна до половинчато решение, концертите да бъдат до 23.00, след като досега бяха до 00.00 - 01.00 ч., но това също не задоволява тази организация, която е против. Така че има големи проблеми с новия стадион, въпреки, че носи много приходи за Реал Мадрид, той създава много врагове на клуба именно от живеещите наоколо.

Андрей, ти сега ще коментираш водна топка по Евроспорт. Кой е големият фаворит там на Олимпиадата?

Водната топка е изключително равностоен турнир. Много трудно е да се каже, защото водна топка е единственият спорт, в който може да си действащ шампион  и да се провалиш, както беше случаят с  Хърватия. Бяха европейски първенци, а след това на световното бяха 8-ми. Унгария - световни шампиони, а на следващия Мондиал - 7-ми. Така че има големи разлики и ако загубиш един четвъртфинал срещу един силен отбор, вместо да играеш от 1 до 4-то място, отиваш от 8-9.  Може би единствената изненада може да се очаква от домакина  Франция.

Винаги съм се чудил, гледайки водна топка, макар и рядко, колко здрави трябва да са краката на спортистите, за да се задържат постоянно над водата?

Това всъщност е най-лесното, да се задържиш над водата, но тук трябва да се има предвид, че преди това си плувал насам-натам, след това някой ти се качва на гърба и едни 100-110 кг ти идват изневиделица отгоре. След това трябва да излезеш нагоре  и да плуваш назад-напред. Наистина е тежко.

Има ли ги непозволените действия под вода, които уж не се виждат?

Нормално е, това е един спорт с много физически контакт, естествено благороден. Има удари, но те са в много редки случаи, тъй като играта с ръце е много интензивна. Играе се на голяма скорост, с много  движение, може да има и някой удар, но като цяло това не е груб спорт.

Кой е големият фаворит на Олимпиадата?

Унгария е 9 пъти олимпийски шампион, Хърватия - световен шампион и втори на Европейското, Испания - европейски първенец и в много добра форма. Така, че между тези тримата ще се определи новия шампион. Италия, която може да победи всеки. Италия е способна на най-доброто и на най-лошото.

Какво мислиш за футбола на олимпийските игри? Испания разполага с един отбор, в който всички футболисти са титуляри в своите клубове. Това предимство ли е?

Да, има и  двама шампиони на Европа - Баена и Фермин. Испания, естествено е фаворит. Испания - Аржентина, това ще бъде двубоят, в Аржентина също така много добри футболисти като Хулиян Алварес от Манчестър сити.

Как си обясняваш този скандал, който стана с добавеното време и доиграването на мача Аржентина - Мароко. Виждал ли си нещо подобно в твоята дълга практика?

Не трябваше да се стига до там, по простата причина, че такива продължения от 12, 14, 16 минути са недопустими. На Европейското първенство го спазваха това, за да не се стига до такива ексцесии, 4-5 минути са достатъчни.

Как се променя София в твоите очи, на постоянно пребиваващ и живеещ в Страната на баските?

Ами как, сега идвам с метро до тук, това е страхотна придобивка, невероятна придобивка е метрото, на европейско ниво. Така че има доста нюанси, доста разлики. Нещо, което е по-изравнено, да кажем в Испания, в Страната на баските, тук виждам доста разлики.

Продължавате ли да практикувате сиеста в Испания - дългата обедна почивка. 

Има сиеста някъде на юг, тъй като е много горещо, докато в Страната на баските се работи както в цяла северна Европа. Сиестите са за възрастните хора, вече пенсионерите. Иначе сиестата е по-южняшки обичай. В Страната на баските, ние се борим за стандарта на  Северна Европа.

Много любопитно ми е храната как е в Испания, ясно е, че е превъзходна и много вкусна. Да речем, в Страната на баските - закуска, обяд и вечеря?

Закуската е на крак, на бързо едно кафе, един сандвич, ако  успееш и бързо към работата, там вече се пие кафе. Не е като тук, да кажем половин час или един час кафе, но за 5 минути можеш да пиеш едно кафе, защото общо взето, не че те следят, но не е прието дълго време да правиш пауза. Тук прави впечатление на моите познати и на жена ми, която е испанка, че кафенетата са много пълни, непрекъснато има хора. И тя ме пита: “Тези хора не работят ли?"

Не е ли така в Испания?

Не, специално в Билбао сега в летния период има много туристи. Но иначе много трудно можеш да  видиш хора, седнали спокойно да пият кафе дълго време.

Как е устроен потребителския пазар в Билбао - големи вериги или малки магазинчета, които имат лично отношение към клиента? Кое преобладава?

Да, има големи вериги, примерно “Баски Ероски" е много голяма верига. Но ние купуваме от местния магазин близо до нас, тъй като все пак е по-удобно. В големите вериги трябва да преодоляваш големи опашки, да изминаваш огромни разстояния, по-евтино е, но предпочитаме по-бързо да пазаруваме от местното магазинче.

Много говорим за баския език, испанския език, би ли казал, да речем на испански "Буенос диас"  е "добър ден", как е на баски език "добър ден"?

"Егун он" - "егун" - ден и "он" - добър.

Нищо общо?

Абсолютно нищо общо. Баският език няма нищо общо с испанския. Характерно е, че в Билбао не се говори много местния език, въпреки че всички млади хора минават през баски училища, учат всички предмети на баски език и имат отделен предмет испански език, но когато излязат на улицата, в междучасията веднага преминават на испански. Нещо, което в Каталуния не е така, тъй като там повече от 50% говорят каталонски на улицата, докато при  баските бих казал около 10-15%.

Твоето обръщение към всички българи?

Бъдете щастливи, радвайте се на живота,  и ако можете да бъдете по-големи оптимисти, гледайте по-оптимистично на нещата. Въпреки, че имаме много проблеми.

Както всички в Испания?

Така се надяваме, да, преди всичко испанците са жизнерадостен народ.

 

Бойко СЕРАФИМОВ