Анатоли Джоков, главeн секретар на Българската федерация по брейк, треньор и инструктор, в интервю за предаването "Спортът на Фокус" по Национална радиоверига "Фокус".

Как оценявате участието на брейка като спорт и част от Олимпийските игри?

Отговарям точно и ясно - брейкът не е спорт. Брейкът е изкуство, брейкът е танц. Това, че брейкът е включен към Олимпийските игри не означава, че е спорт. Всички видяха как протича едно състезание. Двама излизат един срещу друг, има съдии, които оценяват по различни критерии, които са много сложни и тежки, много хора не ги разбират. Но като се има предвид, че брейкът е тръгнал от улицата точно преди 50 години и стигна до Игрите в Париж, то това е нещо, което е наистина много голямо и много важно. Това означава, че брейкът беше и все още е оценен, защото предстоят и младежките олимпийски игри в Дакар 2026 г. Хората, които пишат срещу брейка в Интернет, за мен са недоказани, тези хора стоят у дома и просто си чешат пръстите на клавиатурата, защото не разбират нищо.

Диванни специалисти?

Може би диванни или настолни.

Брейкът спечели нови фенове, някои сега се запознаха с него, други се върнаха назад в историята и видяха как всъщност е стартирало всичко. Как възниква брейкът? Къде възниква? Как се пренася после в България?

Според мен това се е случило на много места по различно време. Но най-комерсиално и най-голямо внимание му се е обърнало в Щатите, всички знаят, през 70-те години на миналия век. С течение на времето брейкът се обогатява като движения, сменят се доста стилове музика и така един брейк танцьор може да танцува на всякакъв вид музика, може да прави всякакъв вид движения и упражнения с тялото си. Защото брейкът е нещо уникално, може да има начало, но няма край. Той се развива постоянно. С течение на годините брейкът е претърпял много промени и всеки път аз се учудвам как го правят хората, как се движат, какви са тези нови неща, нови движения,които излизат постоянно с нови имена, кръщават си ги на тях, на някаква случка, просто човек може да напише книга, няма да му стигнат и 100 тома.

Брейкът освен танца, освен изкуството, освен емоцията, според мен дава на хората, които го практикуват и дисциплина, сплотеност, отдаденост. Той е симбиоза между човек и изкуство и начин за прекарване на свободното време далеч от изкушенията на улицата, така ли е?

Точно така, това е целта на брейка. Да вкара децата в залите или да ги стимулира да танцуват на улицата, а не да се бият или да извършват някакви други незаконни дейности. Това винаги е било основната цел на нашето изкуство. С течение на времето много хора, като изпълнители и частни агенти, виждат, че хората се забавляват и затова започват да инвестират в брейка, като създават много филми, които правят доста добра реклама на брейка. Също така няма събитие, концерт или хип-хоп участие, на което да няма поканени брейк танцьори да танцуват, защото е нещо атрактивно, нещо забавно и наистина хората го приемат с голямо удоволствие.

Как се развива брейкът в България. Кога е дошъл? Какво прави вашата федерация? Има ли проблем с базите, със залите? Как всеки един от нас може да отиде да се запише, да практикува, да танцува брейк? Има ли трудности? Има ли възрастова граница?

Реално самата федерация стартира с три клуба у нас през 2018 г., точно преди голямото затваряне. Беше много трудно, защото ние реално не знаехме какво трябва да направим. Започнахме да търсим приятели, които са запознати със спортната структура. Оказа се, че нашата спортна структура е по-различна от всяка една друга. В момента сме 17 клуба в цяла България, всички работим заедно и усърдно за развитието на българския брейк. Всеки един клуб развива дейност в собствения си град и няколко пъти в годината, основно 4 пъти, се събираме в различни части на България, където да проведем нашите спортни събития - танцови, брейк събития, за да излъчим шампионите, които да представят България пред света.

Какви са трудностите, които изпитвате?

Най-голямата трудност са документите. Това е нещо, с което за първи път аз и моите колеги се сблъскваме - изискването на ММС да имаш изрядни документи. Естествено, сега в момента, след 6 години, това стана рутина. Вече всички сме запознати как стоят нещата, какви са изискванията, естествено трябва да следим и законите, защото те се променят постоянно. Защото ако една федерация, организация или  спортен клуб не отговаря на изискванията, не получават финансиране и не могат да извършват дейност.

И цялата тази бумащина дойде след като брейкът стана олимпийски спорт, така ли?

Точно така.

И министерството има своите законови изисквания?

Точно.

Кои са основните центрове у нас?

Перник, Пазарджик, Ямбол, Бургас, Варна, Разград и Враца. Естествено и в други градове на България има брейк, но те все още не са решили да бъдат част от федерацията, защото според тях няма нужда брейкът да има федерация.

Как решавате проблема със залите, помещенията или откритите пространства? 

Извън София е много по-лесно. Всяка една община или младежки дом задължително осигурява на всеки един, който иска да танцува или да спортува в неговия град, зала или помещение. Естествено, има случаи когато някои клубове просто си наемат помещение, за да са отделени от младежките домове или да нямат нищо общо с общината. Това си е техен избор. От месец март Българска брейк федерация има собствена зала в София, благодарение на Министерството на младежта и спорта. И вече нещата се случват много по-добре и много по-лесно.

Залата, доколкото знам, е на Националния стадион “Васил Левски"?

Точно така.

За кого е достъпна? Трябва ли човек да бъде член на вашата федерация, или пък да е част от някакъв клуб, за да ползва тази зала? Как стоят нещата, как са уредени?

Всеки може да дойде да танцува в тази зала, независимо дали е към федерацията или не, независимо дали е начинаещ, току-що започващ да танцува брейк или е танцувал някога. Залата е отворена за абсолютно всички, просто има дни и часове, когато е заета за тренировки на националния отбор.

Как става самото записване? Откъде се появява желанието за танц? Сега може би ни слушат някои родители с малки дечица, които са се запалили по брейка на Олимпиадата. На място ли трябва да дойдат или  да отворят сайта на федерацията, за да разберат подробности?

Първото нещо,което им казвам е да дойдат в залата и да изгледат едно занимание.

И тогава да решат. Детето и самият родител решават дали момчето или момичето  иска да бъде част от брейка.

Кои са повече - момчетата или момичетата?

Момичетата.

Как си го обясняваш?

В последните години момичетата започнаха много да се стараят, като че ли искат да се докажат повече.

В твоя клуб какво е съотношението между момчета и момичета?

80% момичета, 20% момчета.

Как се определя кой първи започва да танцува в един "батъла", битка, сблъсък?

Стартира най-надъханият или просто този, който иска по-силно победата.

Какво дава брейкът на българските деца?

Ние се подготвяме като спортисти, но танцуваме. Брейкът дава абсолютно всичко. Подготовката, за да се научиш на дадено сложно движение е много сложна - бързина, гъвкавост, ловкост, координация. Това са едни много важни елементи. И те се учат в първите две години. И ако не си готов, не минаваш в следващото ниво. Няма как да накараш дете или възрастен да изпълни някое по-сложно движение, преди той да е готов, преди неговото тяло да е готово, за да го направи.

Чува се брейкът ще бъде аут от игрите в Ел Ей, каква е твоята информация?

Навсякъде точно това се дискутира, че брейкът ще отпадне за 2028 г., което мисля, че е съвсем нормално.

Всяка една страна-домакин има право да махне поне по един спорт и да предложи нов. Франция заложи на брейка, на скейтборда, на уличните спортове, нещо, което се очаква да не бъде така на игрите в Холивуд. Кой спорт ще замести брейка?

Предполагам чиърлийдинга- това са мажоретни танци с голяма доза акробатика.

Да се върнем сега към това, което стана в Париж и победата на японката Ами при дамите. Какво ти направи впечатление в женската надпревара?

Всички бяха изключително добри, естествено имаше доста коментари в интернет, но повечето хора не знаят колко тежка е подготовката, също така не знаят какво е да стоиш цял ден на състезание и да се наложи да стигнеш до финала с 15 рунда, в които не трябва да имаш повтарящи се движения или по-скоро доста различни вариации, за да не правиш едно и също изпълнение. Това е много трудно. Издръжливостта според мен помогна тук на Ами, за да стане първа.

Какви са основните движения в брейка?

Стъпки горе, стъпки долу, въртеливи движения и силови движения. Естествено има и много вторични движения, които, ако тръгна да ги обяснявам, ще объркам повече хората. Но това е съвсем нормално и много хора не знаят, но брейкът е и много голяма доза бойни изкуства и имитация на животни. Това му придава артистичност и отличава един танцьор от друг.

На моменти имитацията на животни в изпълнението  на австралийката Рей Гън беше прекалена. Какво ще кажеш за нея? Цял свят тръби, че тя е участвала незаслужено и, че е срам за брейка подобно лице да танцува на Олимпиадата?

Ами не е точно така. Всеки континент има право на квоти. Тя е спечелила състезанието, което се е провело на техния континент и има право да участва. Също така, доколкото знам, тя е доктор на науките и също така лектор в университета.

Преподавател, да.

Отделно личен треньор е нейният мъж, който танцува по същия начин.

Да подкрепим обаче нашето момиче Пламена Георгиева, която беше на косъм от игрите в Париж. Какво й предстои, какво не й достигна? И защо тя ще успее?

В момента Пламена се готви за Световното първенство, което ще бъде в Китай в края на годината и всички стискаме палци да се представи много добре и да вземе медал.

Тя е от Бургас, живее и тренира там. Ние й желаем късмет, още по-здрави тренировки, по-хубава музика. Добре, да се върнем към мъжката надпревара в Париж, там триумфира Фил Уизард, който се състезава под канадски флаг, но всъщност е южнокореец. Изумително беше цялото му представяне. Какво го отличава от другите?

Той е много по-артистичен, спокоен, има хладнокръвно поведение, и наистина много голям набор от движения, музикален е също така. Французинът Дани Дан беше много добър, все още е добър, но според мен Фил Уизард заслужено зае първото място.

Много хора се чудят по време на "батълите", битките, двубоите, защо брейкърите застават един срещу друг, правят си физиономии,  предизвикват се, провокират се, смеят се, иронизират се. Това част от играта ли е или е изключение?

Това е точно част от играта, това е тактика, за да можеш да разсееш опонента, за да може да си обърка движенията или малко като "вълчи бой", да се погледнем и да направим няколко физиономии.

До колко е важна ролята на съдиите, защото те всъщност решават кой продължава напред и кой не?

Най-голямата роля е на диджеите и на съдиите в нашия случай. Нашите рефери са подготвени със системата за оценяване, с критериите, многократно са били изпитвани, за да могат да оценяват коректно. Но щом тези съдии са там, значи някой ги е проверил и те заслужават да бъдат на Олимпиадата.

Защо един български родител трябва да запише своето дете на брейк или на какъвто и да е друг спорт?

Запишете си детето от малко, за да порасне голямо.

Това ли е твоята формула?

Да.

На какво ги учи брейкът - като дисциплина, умения, морал, съзнание?

Ние ги учим освен да танцуват, ги учим да бъдат хора, да  бъдат добри, да правят добро и да помагат, ако е нужно на всеки един човек.

И да не се занимават с глупости.

Точно така.

Бойко СЕРАФИМОВ