За 28-ми път започва театралният фестивал "Сцена на кръстопът" в Пловдив.

Интервю в предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Александър Секулов, български писател, по настоящем драматург в Драматичен театър в Пловдив.

Иска ми се да поговорим за "Без кръв", този спектакъл, това е премиера всъщност на спектакъла, вие правите адаптация. Можем ли да кажем каква е сюжетната линия и какъв е всъщност големият въпрос, който се поставя с тази пиеса?

Сюжетната линия няма как да я разкажа, това е разбираемо. Но мога да кажа, че спектакълът “Без кръв" е по едноименния роман на Алесандро Барико. Екипът на театъра за втори път работи по негово произведение след “Коприна", което да припомня, беше първият български спектакъл, който беше селектиран в официалната програма на Световната театрална олимпиада в Будапеща-Унгария. Така че ние имаме общо взето сериозно и дълго сътрудничество с този абсолютно гениален световен писател. Това, което мога да кажа е, че основният въпрос е как и дали може да се излезе от омагьосания кръг на отмъщението? От желанието на кръвта да отговори с кръв, дали прошката и проявената милост са достатъчни или трябва нещо много повече от пасивната проява на прошка и пасивната проява на милост. Дали всъщност от кръга на отмъщението не се излиза, ако двете страни не открият любовта, което е парадоксално и изключително трудно? Но дали това не е единственият начин да се затворят едни рани? Романът е изключително въздействащ за мен, аз бих го нарекъл безсмъртна любовна история и то точно безсмъртна, защото тя самата любов не си позволява да умре. За мен е изключителен роман, надявам се духът на спектакъла да носи този размах и тази изключителна поетичност, която съдържа книгата. Това мога да кажа като тема и кръг от идеи, с които се занимаваме.

Постановката е съвместна с театъра във Велес. Всъщност как се роди идеята за съвместната ви работа и защо точно тази пиеса поставяте заедно?

Хората започват да работят заедно, когато първо се срещнат. Няма как да започнат да работят заедно, ако не се срещнат. Ние се срещнахме чрез една покана на театъра във Велес, Северна Македония, на която гостуваше спектакълът “Одисей" на Пловдивския театър. Имахме, мисля, че беше паметно представление, след което колегите от Македония проявиха желание заедно  да осъществим един проект, в който наши актьори да участват в техен спектакъл. Това беше миналата година в представлението на Жау Дъг и техни актьори да участват в наш спектакъл, тоест да си разменим творчески екипи. Като втория път се окуражих много и в представлението, което сега ще може публиката да види в Пловдив не са един-двама актьори, ами половината творчески екип и половината от актьорите са колегите от Северна Македония. Така че взаимен интерес, харесване един друг, много приятелска и колегиална атмосфера, взаимни предизвикателства. Общо взето беше един прекрасен репетиционен период без никакъв проблем, с много голямо уважение едни към други. Което разбира се, ние си даваме сметка, че тази прекрасна работа в мини варианта на един театрален колектив всъщност стои напреки на всичко това, което ние четем по вестниците и което се случва между държавите, което носи само болка. Никой не е щастлив от това, когато на ниво хора, и на ниво колеги, и на ниво изкуство всичко е както трябва. Мисля, че нещо трябва да направим и да се качим на друго равнище на разбиране, не знам дали е възможно. Аз мисля, че политиката вече е създадена само и единствено да разделя.

Може би изкуството пък събира?

Вижте, изкуството има силата на едно дърво, което винаги ще порасне, дори върху скала, но политиката има силата на ядрена бомба, хвърлена върху огромна площ от Земята.

Така е да. Какво още да очакват зрителите? Какво още, освен големият въпрос и всичко около него, като постановка, какво още може да се види в нея?

Публиката, която следи българският театър през последните 10 години знае, че Пловдивският театър и неговите знакови представления са дело на Диана Добрева. Тя е български режисьор, който в момента е абсолютно световно признат, затова тя работи и навън много. Така че ще имат един спектакъл на Диана Добрева, а за мен това означава много, мисля, че и за хората, които са гледали “Одисей", “Едип и пророците", “Дебелянов и ангелите", “Коприна", “Вълци", “Закуска в Тифани", всички те са на пловдивска сцена и мисля, че знаят за какъв мащабен, силно въздействащ, откровен до болка театър прави тя. И мисля, че ще могат да си опреснят сетивата за истинския театър, какъвто не се прави толкова често.

За актьорите нещо да кажете?

Актьорите са сбор от северномакедонци и българи, като разбира се една част всеки различно говори. Има отделни моменти, в които се говори и на македонски и на български, има и субтитри за публиката, която не разбира. Но това са малки части, всичко друго е абсолютно разбираемо и мисля, че е хубав експеримент. Мисля, че е въздействащо даже.

Те са тук от Велес, актьорите, и репетирате заедно?

Те са тук повече от два месеца в България, да.

Тоест, не правите репетициите онлайн?

Не, не, театърът е живо изкуство. Това с онлайн репетициите са как да кажа, нелепи опити. Прави се колкото да се отчете нещо. Театърът е да усетиш дъха на другия и на публиката също.

Добре, да поканим пак слушателите!

Ще бъда много радостен, ако проявят интерес към този епичен и мащабен спектакъл, и ще съм безкрайно щастлив, ако им хареса. Това е техният избор на разума и на сърцата им.

Всъщност на 10 септември от 19.00 ч. в голямата зала.

Да, точно така.