В “България, Европа и светът на фокус" продължавам тема, която водим може би в последните 2 или 3 седмици с различни психолози, социолози, антрополози, които познават субкултурата, контракултурата в България и се занимават с нея. След случая в Стара Загора реално се стигна до едно много често споменаване и обобщаване образа на младия човек с черната фланелка, големите мускули, татуировките, които са с доста възрожденски и патриотичен характер, и ботевската брада. Стигна се до там, разбира се, те в някакъв смисъл да бъдат обобщени, и по някакъв начин сравнени с агресори. Говорих и с една група от Стара Загора “Брат за брата", които изглеждат така, но се оказа, че са от хората, които помагат на града и всъщност сплотяват младежите. Затова съм изключително щастлива, че достигнах до автор на изследване, което се казва “Глобализацията на кръвта. Банален национализъм, татуировки и транс-национални мрежи" и това е проф. д-р Александър Кьосев, директор на Културния център на СУ “Климент Охридски", който всъщност е направил точно такова изследване на тази субкултура преди три години. Здравейте проф. Кьосев.

Здравейте.

За мен беше много приятно да разбера, че такава разработка е имало и неприятно да разбера, че дори във вашия бранш не се знаеше за нея. Защо, според вас, тя остана непозната.

Предполагам, че вие сте говорили с антрополози и социолози, моето изследване не е нито антропологическо, нито социологическо, то е в една специфична област на културологията. Аз се занимавам не с контракултурите, а с техните визуални продукти. В този смисъл, аз не съм правил интервюта с младежите, за които става дума, и не познавам техния всекидневен живот, така да се каже. Но съм правил изследвания в онова, което най-общо казано, гравират по телата си и тези образи, аз съм специалист по интерпретация на текстове и образи, защото словесната култура бавно преминава във визуална, и ние трябваше да се пренасочим, така да се каже. Та в някакъв смисъл съм специалист по интерпретация на образи, което е косвен източник за тази младежка култура, непряк. И би било интересно един истински антрополог да се задълбочи, да отиде на терен, да направи изследване, да говори с тях, да ги разпита за техните мнения и за техния начин на живот, да има това, което се нарича ключово наблюдение. Това ще бъде изследване от друг характер, то може едни неща, но не може други, а не обратното. Често пъти самите младежи, младежки групи и суб и контракултури не могат добре да формулират това, което е техният възглед и техния начин на живот. Докато външния наблюдател, понякога може по-добре. Не винаги, не винаги, той винаги трябва да се допитва до тяхната гледна точка и до тяхната истина.

Вие тръгвате от нещо, което може би е най-очевидното, че футболните фенове на два от големите отбори, наречени с националните ни герои “Левски" - София и “Ботев" - Пловдив всъщност първи сякаш и са най-естествен източник на това да гравират, татуират по-скоро образите им върху телата си. И цитирате визуално в своето изследване много интересни, как да кажа, побратимявания, като това на едната гърда да е Гунди, на другата да е Левски. И това със съответния текст, и казвате: “Не е нужно Ботев да бъде четен, важното е да бъде татуиран", т.е. присъединяването чрез кръв върху кожата на един образ, сякаш го прави по някакъв начин още по-силен и го прави притежание на този човек и негов изразител.

Да, нека да обясня какво означава присвояване чрез кръв, защото това е казано там, то е обяснено в контекста, но може б нашите слушатели няма да разберат лесно. Българската национална революционна митология, като казвам митология, казвам нещо хубаво, а не нещо лошо, за това след малко ще говорим. Създава един образ на героя, който е саможертвен, т.е. синът, който умира за родината, синът, който виси със страшна сила на бесилото, заради родината. И тази саможертвеност е традиционна, тя започва от епохата на Априлското въстание и след това, после е превърната в последователна политика на българската държава, и накрая се превръща в споделена всекидневна, така да се каже вяра на повечето хора, които са патриоти. Тази саможертвеност означава, че истинското отношение към националното, към патриотизма и т.н. е гарантирано с готовността да се жертвам за родината. В този смисъл, разбира се, много хора биха могли да бъдат и неграмотни патриоти, те биха могли да не са чели Ботев или Вазов, или различни тексове и пак да бъдат патриоти. Те могат да бъдат патриоти за това, защото са готови да умрат за България, най-общо казано. “Българио, за тебе те умряха", това е текст, посветен на подобни хора. Много от героите на Сръбско-българската война не са били прекалено грамотни. Така че в този тип патриотизъм, идеята, че любовта към родината се подпечатва с кръв е фундаментална.

Само че има голяма разлика между кръвта, пролята в бой, битка и кауза и тази в татуисткото студио.

Радвам се, че го казвате, защото цялата студия е посветена на тази разлика. Аз не съм имал възможност да говоря с тези момчета и не знам защо и как те се татуират от тяхна гледна точка. Работя с косвени свидетелства, образи и емблеми, интерпретирам ги и правя хипотези. Хипотезите, за да бъдат справедливи са в двете противоположни посоки - едната, че това е изключително искрено, пламенно и дълбоко, а другата, че това е имитация, мода и нещо повърхностно.

Продължаваме нашият разговор с проф. д-р Александър Кьосев, не крия, един от големите авторитети за мен, докато следвах в университета “Българска филология", който през визуалното, нарисуваното и изписаното по телата на млади български мъже, минава към същността на посланието, това е всъщност, една разработка от преди 3 години. Казахме преди малко, че подпечатването с кръв е него много важно, защото в нашата история героизмът...

Аз казах, това е много важно в българската национална революционна митология, съвсем не е нужно всички да бъдем революционери.

Да, но героизмът е гарниран с някакъв вид саможертва.

Така е в училищните представи винаги.

Именно.

И нещо повече, патриотизмът, ако не е героизъм не е никакъв патриотизъм, сякаш. А има много патриоти, които не са примерно герои, но това е друга тема.

Това е наистина друга тема. Но това, което пишете в много интересната си студия, само да кажа на нашите слушатели, че тя вече е достъпна, публикувана е в Академия едо.

Аз я прочетох с изключителен интерес, тя е много визуално гарнирана с татуировки и не само български.

Е, да, жалко, че по радиото тези прекрасни образи не могат да се видят.

Но мисля, че доста сме ги виждали в съседния квартал или на съседната улица. И там пишете, че тези стихове, които много често гарнират визиите на Ботев, Левски, Вазов, тук-таме и Мойсей на Микел Анджело, който явно на някои хора им прилича на Ботев. С текстове от IV, V и VI клас, които се изучават там. Какво обаче означава цялата тази щампована патриотичност върху телата на тези хора и пак казвам, гарнирана много често и със SS символи.

Това се опитвах аз да разбера, впрочем моята студия, която е около 100 страници почти и с много образи в нея, тя тръгна от една лекция. Аз я четох на студенти по “Българска филология" и предполага се, че студентите, филолозите, и техните учители професори, преподаватели и учители в гимназиите и т.н. са хората, които истински притежават Ботев. Защото са го чели целия, те са го чели в детайли, и не само са го чели, а са го “изяли с кората", както се казва, знаят всяка буква, интерпретирали са всяко стихотворение, знаят всички подробности от биографията и т.н. И казах на студентите-филолози, вие си мислите, че Ботев е ваш. Не, той вече не е ваш, той е на тези, които са го присвоили визуално, така да се каже, той е на тези, които казват “ние го носим по телата си и го носим подпечатано с нашата кръв, ние сме си го татуирали чрез болка, което е символ на готовността ни да се жертваме за родината". И стана голям, интересен спор със студентите-филолози, те, разбира се, не искаха да приемат това. И аз тогава надълго говорих за тези образи. И какво означава това, че на един същи гръб, корем или прасец, може да има образ на Ботев, стихотворение на Вазов, което не е непременно подписано и да кажем свастика или някой друг екстремно десен символ политически.

Често срещан микс. Да.

Това може да означава много различни неща, и аз се опитах да опиша спектъра от значения, така да се каже, от единия полюс до другия, На единия полюс стои нещо изключително притеснително и то е превръщането на баналния патриотизъм, след малко ще обясня какво е банален патриотизъм в горещ и агресивен патриотизъм. И нещо повече, в мачовски патриотизъм, т.е. да си патриот в този тип употреба на визуалните символи, означава да си готов да се биеш, да си готов да си истински герой, разбирай мачо. И със сигурност има такива младежи, както видяхме по телевизията, които правят тъкмо това, и за които тяхното всекидневно поведение е героическо в кавички.

Аз това щях да кажа, какво общо има между героизма и агресивността и агресора?

Как какво общо има, престъпват се обществени норми, героят винаги пристъпва обществени норми.

Това е хулиган.

Е, да, между хулигана и героя има тайно родство. Та не знаете ли, че на Ботев са му викали нехранимайко.

Да, но той в същото време се е подигравал на патриотите, доста в неговите фейлетони атакува патриотизма, кухия.

Със сигурност част от неговите съвременници са смятали Ботев за хулиган. Той обаче, се е превърнал с един романтически парадокс, така да се каже, от нехранимайко в истински народен борец и герой. И е умрял известно как, т.е. те разчитат на този парадокс, че държейки се по този скандален, агресивен начин, по някакъв начин те носят тази извънредност, тази изключителност за себе си, която ги прави особени същества. Те са извън законите, извън обичайните норми, извън вежливостта, извън правилата на поведение, така да се каже, в семейството и към другия пол и т.н. Те са извънредни, и за тях правилата не важат, т.е. героизма в кавички, за тях е извинение за едно изключително скандално и противозаконно поведение.

Във всички случаи обаче, миксът между това, на което ние казваме симпатичен, хулигански нрав, който превръща Ботев в герой, борец за свобода и свастика, която е забранен символ, защото тя вече е, наратива за нея е ясен, това е било престъпление.

Какъв е багажът на тези момчета и трябва ли да търсим там отговора, защо Ботев, Левски и свастиката са на един и същи гръб?

Само да кажа, че това съвсем не е българско явление.

Не е, да, вие го пишете.

Във втората част на моето изследване, аз се занимавам с глобалния контекст на татуировките и модата на татуировките, която в Америка и в Европа започва от 60-те години още, а иначе тя е много по-стара, тя е привнесена в Европа след пътешествието на капитан Кук. И там си има своя история, но с нея няма да се занимаваме. Така или иначе, от татуировките в глобален план, са били модни в ниските социални слоеве и дори сред криминални елементи. Общо взето моряци, войници, и най-вече затворници, криминални типове и т.н., те са си правили татуировки.

Затворници основно.

В 60-те години на ХХ век това се променя и тази контракултурна и криминална мода се превръща в глобална мода.

Ще продължим нашия разговор с отговора защо? Защо една контракултра и криминална мода става глобална мода и това е световен тренд. С проф. д-р Александър Кьосев си говорим, в крайна сметка ние виждаме как в Европа се появява неофашизъм, как започват крайно десни партии да пробиват там, където беше немислимо да пробиват и да продължават да взимат гласове. Един от отговорите, който видях в книгата и който ме притесни, но той не е само ваша теза, е че вече няма поколение, което да помни войните.

Е, това е да, това е един от големите проблеми. Аз все пак, по подобни, да ги наречем глобални хипотези, те не са научни, те са по-скоро публицистични, съм си позволил да правя два финала, когато изследването е свършило. А иначе, изследването е посветено на по-конкретни неща. Трябва да разграничаваме ролята на учения изследовател от тази на публициста и журналиста, който втората роля позволява говорене на едро, първата роля изисква внимание. Но да се върнем към глобалната мода на татуировките и връзката между тези татуировки и неонацизма. Тя е доста хлабава тази връзка. Първо, има всевъзможни татуировки, най-разнообразни, да ги наречем орнаментални, украсителни, хората харесват този тип естетика, ужасно много млади мъже...

Червената роза, ангелчета.

Да, какво ли не. Аз лично изпитвам ужас от това да татуирам своята кожа, но други поколения напротив, те имат своя естетика. И има какви ли не примери за най-разнообразни татуировки, включително патриотични. На този фон, една подгрупа, една микро контракултура, която обаче е много добре свързана с глобални международни мрежи, от най-общо казано десни младежи и техните идеолози, култивират един много специален тип татуировки и те са специални по своя шрифт, специални по своя образен репертоар, специални по своята особено мачистка и често пъти нацистка, буквално нацистка агресивност.

Буквално да.

Това е един, така да се каже, малък квартал от гигантския град на глобалните татуировки и модата по тях. Не всички, които са татуирани имат въобще отношение към това нещо. Специфична група, по специфичен начин употребява татуираните образи, и избира специфичен силов регистър от образи за тези татуировки. И между там, в най-откровения случай, направо престъпници и престъпници срещу човечеството са част от образния репертоар, появяват се образите на Химлер, на Гьобелс, на различни нацистки герои, на лисицата Ромел и на кой ли не още. На всичкото отгоре, те са навлезли в детайли относно нацистката идеология, знаят разни подробности, имат едни тайни шифри, които ги вграждат и това е глобална мода. Какво е интересното, че българската национална митология, да я наречем пак така, образна и емблемна. Образи, които всички разпознаваме като патриотични символи, този образен репертоар, по някакъв начин се кръстосва с нацисткия, не винаги. Съвсем не винаги, нека да кажа, че има вярно нацистки символи, но те първо не се появяват във всички татуировки и огромна част от младежите, които си татуират Ботев, Левски, или пък Хан Омуртаг, има и такива, те съвсем нямат никакво отношение към нацизма. Тоест, става дума за специфични групи и подгрупи, за контракултурни образования, които често пъти са доста затворени, доста изолирани и те биха могли да развият крайно агресивна и именно престъпна, нацистка идеология. Това е рядко и понеже е рядко, не е такъв проблем, така да се каже. Проблемът е друг, глобалната мода на тези неща позволява и на лекомислени младежи, които нямат никакво отношение към това нещо, да си татуират всичко възможно, включително нацистки символи. И се получава една странна толерантност, те нищо не знаят за нацизма, не са изучавали нищо, не са правили нищо, но за сметка на това се перчат с различни неща, това е модно.

Защото е модерно?

Не е модерно, то е модно, има разлика.

Словесната прецизност ми е любима.

Тази мода обаче, ги прави търпими към онези, които знаят за какво става дума, тя ги прави уязвими за идеи и за настроения, и за агресивност, която обикновено не е тяхна. Това е част от така да се каже, една особена контракултура, която се заиграва в други области, заиграва се със садо-мазо символи, например. Просто, малко се маскират, сякаш са садо-мазо порно актьори, знаете ги тези неща. Тоест, има една микросреда, която е силно идеологизирана, и силно агресивна и много опасна, тя е малка. И има една широка периферия от мода, която създава толерантност.

Това е много добре казано, защото тази малка идеологизирана част, която е силно агресивна и я има, но цялата тази обрисувана телесна периферия, за която говорим създава толерантност.

И създава, допълнително култивира лекомислие у млади хора.

Изключително ключово е да разберем модата, която в крайна сметка е глобална и европейска на татуирането, включително на SS символи и на лоши, престъпни лица, доказани като престъпници от Втората световна война, се пренася в България през една патриотично банална еклектика, която понякога нарежда Левски до Ботев, до Вазов, до Гунди, и тук-таме понякога и съответно нацистките кръстове.Проф. д-р Александър Кьосев, който е мой събеседник в момента, се опитваме да изследваме опасността, защото вие в крайна сметка призовавате държавата да изследва и да се намеси. Защото през тази малка, но радикална група и големия брой от хора, които изглеждат по подобен начин и съответно създават толерантност, може да избухне нещо наистина сериозно и агресивно срещу жени, мъже, хора с друг цвят на кожата, други етнически групи и това се случва, срещу хомосексуални.

Сега е добре да обясним вече какво е банален патриотизъм. Терминът е създаден от един немски учен, в неговата книга, която е с това име “Банален патриотизъм". Банален патриотизъм означава чувството към родината, което се култивира в една национална държава, в която националната идеология е победила, така да се каже. Постигнат е идеалът на всеки национализъм, а именно единство на политическа система, територия и култура, това е идеалът на всеки национализъм. Това е нашата страна, тя има суверенна собствена власт и собствена култура. И какво се случва с патриотизма в подобен контекст, той няма нужда да бъде пламенен, какъвто е бил патриотизма на борците за свобода. Той става обикновен навик, той става любов между хора, в случая между синовете и родината, която е толкова вече всекидневна и утвърдена, и безпроблемна, че се превръща в навик. Както в едно добро семейство, това е баналният патриотизъм. И в какво се състои този банален патриотизъм, хората се гордеят от своя химн, от своето знаме, от различни неща, които знаят за своята история и т.н. Често пъти те не знаят историческите факти, а знаят историческите легенди.

Това е много важна разлика.

А в България, това е особено тежък случай, бих казал. Историческите легенди култивирани от образованието са формирали един свод от представи, който представлява баналният патриотизъм. И когато този любовен навик към родината бъде накърнен по някакъв начин, когато, примерно някой каже: “Е, да де, ама Ботев не е имал такава брада" избухва гняв, защото хората не обичат...

Ботев е тази щампа, това е моят навик, това е моят спомен.

Хората не обичат навиците им да бъдат, особено важните навици, да им бъдат нарушавани. И това е разбираемо, то няма нищо чак толкова лошо. Обаче има политически формации и харизматични лидери, и най-общо казано идеолози и демагози, които се опитват внезапно да сгорещят баналния патриотизъм. Това започна да се случва в България от преди 10-ина години и моите изследвания върху национализма, заедно с колеги, датират от 2005 година, когато ние, нещо казвахме, че това ще стане, но не ни много чуха, никой не ни чу, така да се каже. Най-общо казано, това означава, най-добрият пример за това е известният лозунг “Обичам родината, мразя държавата", това представлява приватизиране на патриотичните чувства, които обикновено се управляват от държавни, културни и образователни институции, приватизирани от гневни маси, които не харесват нищо в държавата. Политолозите биха казали, че това е една популистка реакция, която приватизира патриотичните чувства за свои цели. И в България тези популистки настроения, които приватизират патриотизма. Когато патриотизма се приватизира, това означава, че няма образователна или културна инстанция и институция, която да каже кой е Левски, кой е Ботев, която да ги научи на нещо, която да стандартизира символите.

Когато така да се каже същината на баналния патриотизъм се измести в посока към гнева и яростта и агресията, тогава той вече не е банален. Тогава през цялото време съществува усещането, че няма навик, а има страх, ти си през цялото време заплашен от нещо, има някакви ужасни измамници срещу теб, родни и особено глобални, срещу, които ти трябва да се браниш. Как трябва да се браниш? Като развяваш знамето и като правиш други, подобни символични жестове. Тоест, в някой смисъл, онзи навик, който е бил така характерен за всеки българин, който обича своята страна, се е превърнал в някакъв гневен екстремум и вече определени групи, ръководени често пъти от харизматични демагози, усещат как, така да се каже, те през цялото време светът ги заплашва и те трябва да реагират на тази заплаха. В скоби казано, част от това, което се случва в Русия, има подобно обяснение. Всички знаят, че в Русия се култивира усещането, че ние сме заплашени отвсякъде, ние руснаците.

И това работи.

В българския случай към тези партии и харизматични идеолози се прибави хибридната война, и силното руско влияние, което както е известно, цели да търси разделителната линия на едно общество и се опитва да създаде конфликти там.

За финал, проф. Кьосев, има ли противостоене, противодействие на тези процеси за България?

Съвсем трябва да кажа, че няма. Аз съм член на една политическа партия, няма да казвам името, защото някак си не е редно това. В чиято програма пише, че има граждански патриотизъм, който е различен. И по този граждански патриотизъм не се прави абсолютно нищо, т.е. патриотизмът е оставен на патриотите, вместо да бъде, така да се каже, присъщ на всички граждани и освен това, да бъде представен в техните политически институции - в парламента, в правителството, в правителствените програми, да бъде част от правителствени политики, да бъде част от нови образователни политики. Българското образование, особено образованието по история и литература, са в тежък дан на българското общество, защото те се водят образование по патриотизъм, но това е един патриотизъм от XIX век, който в днешно време е възпален и превърнат в така да се каже, гняв и омраза.

Финалните ви думи не бяха много весели.

Да, в този смисъл те възпроизвеждат една гневна митология. И да вземем само един финален пример, това хоро пред Народния театър. Това е прекрасно, аз харесвам хора, които играят хоро, аз слабо играя хоро, защото гърба ме боли и съм стар човек вече, но харесвам млади хора, които играят хора. Те го играят обаче, за да се скарат, те го играят, за да натрият носа на някого. На кого? От друга страна пък някакви хора с леко снобски претенции ги мразят и ги обвиняват и им говорят. Тоест, продуцира се конфликт, и това е важното. Вътре, в сърцето на патриотизма се създава конфликт, и това е много опасно.

Факт. Благодаря ви за това интервю. Проф. д-р Александър Кьосев, вижте това изследване, то наистина си заслужава дълбок размисъл и анализ.

Благодаря ви и аз.

Ива ДОЙЧИНОВА