Александър Йорданов, евродепутата и бивш посланик на България в Скопие, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

След като в Северна Македония се развилня истерията по честването на годишнината от рождението на Гоце Делчев, за час и половина в самия ден никаква българска кола от стотина чакащи на границата не беше допусната да влезе в страната поради някакви измислени уж технически причини, а трима български граждани бяха малтретирани, държани с белезници часове на граничния пункт, и накрая осъдени по съкратената процедура. Тяхното престъпление бе, че са тръгнали да отдадат почит на войводата, на Гоце Делчев. След това кощунство Александър Йорданов изригна в коментар: "Много дълго ще висите пред портите на Европа, ще клечите пред тях докато не ви уврат кратуните за историческата истината, че сте срамни наследници на достойни македонски българи, че сте се отродили от своя народ български, ще имате дълго да чакате за европейско членство, поне докато не схванете, че сте сърбоманска измет и че не сте достойни да носите името "македонци“, защото това име са носили във вековете само българи, македонски българи, и то какви българи: Пърличев, братя Миладинови, Кирил Пейчинович, Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански.“ И властите в Скопие определиха тези дума като език на омразата. Защо? Въпросът е към техния автор, евродепутата,  бивш посланик на България в Скопие и бивш председател на парламента Александър Йорданов. Властите в Скопие заплашват да отнесат въпроса за вас до Европейския парламент, като образец на езика на омразата. Как го приемате?

Спокойно, защото първо това не е език на омразата, а език на констатациите. Нещата, които съм казал емоционално, са констатирани и от политици, и от учени, и от историци. Така че абсолютно не мога да се безпокоя. Истината е, че македонската страна чрез своите политици, представители на медии и манипулирани от пропагандата граждани, преминаха много граници. Преминаха не просто добрия тон, доброто отношение към българите и България, а те преминаха най-елементарните човешки норми за разбирателство и за добро отношение. И в този именно ден, когато се случи това скандално поведение на македонската гранична полиция спрямо мои сънародници, българи, аз не можех като евродепутат, просто като български гражданин, да оставим, че съм бил политик и прочие, не можех да не реагирам емоционално. Защото човек има нерви, има разум, но има моменти, в които проговори вече при мен сърцето, и изрекох тези наистина остри думи, малко докачливи може би думи, но във всички случаи думи, които са излезли от душата ми. Защото не мога да допусна да бъдат унижавани европейски граждани, българи. А това се прави с години от страна на македонските власти. И сега просто беше демонстрирано на границата. И затова изригнах. Разбира се, нека да се жалват, разбрах, че са написали някакво писмо – прочетох във вестниците, до мен нищо официално не е достигнало, но това не ме безпокои. Важно е моята съвест пред мен и пред моя народ да бъде чиста.

Г-н Йорданов, вие бяхте посланик в Македония. Такава ли бе картината по ваше време, и ако не, с какво си обяснявате такава ескалация на истерията на отношението към българите?

Добре е, че ми задавате този въпрос. Аз бях в период, в който Македония беше на прага на гражданска война, война между македонци и албанци. В такъв период отидох. И дори в архива ми си пазя една благодарност от македонското министерство тогава на вътрешните работи, министър беше Любе Бошковски, такава грамота, диплом, в която се изказва благодарност на мен като посланик за приноса, който съм дал за преодоляване на кризата в страната. И това ми беше връчено на едно официално тържество в Министерство на вътрешните работи на Република Македония. Аз правих всичко възможно да спася тази страна от гражданска война. Спомняте си, дори разказвам и куриозни случаи в това отношение. Но какво тогава беше важно? Тогава я нямаше тази омраза срещу България, тогава по-скоро го имаше любопитството на македонските граждани и на политици към това,  какво представлява България. Защото във времето на комунизма представата ни, нашата българска за Югославия и респективно за тогавашната комунистическа Македония, представата на македонците за България е била закрита просто с Берлинска стена между нас. Нямало го е това свободно пътуване от двете страни на границата. И аз се натъкнах примерно на куриози – видни  македонски политици, ще им кажа имената: Бранко Цървенковски например, който беше и премиер, и президент на тази държава, те гледаха с огромна почуда курорта Златни пясъци в България – колко много хотели са построени, какви плажове имаме, какви прекрасни условия за туризъм, и пред мен той призна: "Никога не съм мислел, г-н посланик, че така хубаво изглежда България“. Дори бях организирал всеки месец телевизионни предавания по Охридската телевизия за България, за да разказвам в образи и в документални кадри за България, и същевременно открита линия с македонските граждани, така че те да ми задават въпроси и аз открито в ефира да отговарям – диалог с македонските граждани. Предаването беше по 1 час. Аз не чух тогава един македонски гражданин да говори по начина, по който днес говорят македонски политици, а и граждани, подчертавам, говорят срещу България. Напротив, хората се обаждаха и като че ли изливаха си любовта към България и съжалението, че сме разделени, че не сме заедно. Това беше атмосферата. Говоря за периода 2001-2005 година, докато бях посланик. Но какво аз правих като посланик? Най-напред аз и досега съм убеден, и бих казал, че това трябва да го разберат и днешните политици, че най-добрият посланик на една държава в друга държава, особено пък на България в Македония, е българската култура, защото македонският човек трябва да види с очите си, какво представлява България. Това могат да му го покажат книгите, картините, документалните, игралните филми. И тогава например аз правих всяка година Пролетни и Есенни дни на българската култура. Гостуваха известни наши художници, писатели, учени, сега се сещам гостува покойният Божидар Димитров, който знаете какви бяха възгледите му, но той свободно ги изложи в Скопие. Винаги на 24 май Празника на българската писменост и култура ние правихме, бих казал, огромно тържество и огромен прием, някъде за около 500 души, в Дома на армията в центъра на Скопие. Гостуваха художествени състави на Боньо Лунгов, на Николина Чакърдъкова, гостува Народния театър "Иван Вазов“ с постановката "Хъшове“, не мога сега всичко да изброя. Става дума, че това беше един силен културен натиск от страна на българското посолство, което организирахме, така че много македонски граждани и учени, и интелегенция, журналисти можеха да видят истинския образ на България. И това променяше мнението за нашата страна. И аз съм с велеколепни впечатления  от общуването си с да кажем покойната Доста Димовска, с премиера Любчо Георгиевски, а и много други след тях, като покойния за съжаление мой връстник и близък по име председател на парламента Любчо Йордановски, като най-възрастния македонски политик с опит, също председател на тяхното събрание – Стоян Андов, който на четири очи сам си казваше: "Аз съм учил – казва, – в българската гимназия "Цар Борис ІІІ“, знам всичко, не е нужно на мен да ми го обясняват, г-н посланик“. Тук проблемът е, че в последните години, бих казал в последните няколко години, защото преди това като че ли нямам такова впечатление, изключително се заостри агресията в Република Северна Македония срещу България на всички равнища. И това е политика на партиите в Република Северна Македония.

На какво се дължи тази политика?

Те използват атаката срещу България, говоренето срещу България и внушаваната омраза срещу България за вътрешнополитически цели. Те смятат, че колкото повече говориш и действаш срещу България, толкова повече ще си вдигнеш рейтинга в страната. Специално такова е мисленето на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, откакто неин лидер стана Християн Мицкоски, който имам неудоволствието, бих казал, да го познавам от една международна конференция в Ротердам. И смятам, че това манипулиране на македонското общество е изключително опасно и то ще доведе до сериозна ерозия на самата македонска държава. Колкото повече нараства омразата в Република Северна Македония към България и към всичко българско, колкото повече нараства фалшификацията на историята, кражбата на културно наследство, това перчене с някакви исторически или антични дори заслуги, колкото повече те лъжат дори в материалния свят – забележете, те си промениха центъра на столицата, построиха антични сгради, каквито никога не са съществували на тази територия, особено пък в град като Скопие, те лъжат дори за видимия свят, а какво остава за света на невидимото, на това, което е останало в миналото. Това е една ужасна, ужасна драма за самото тяхно общество, те не я осъзнават, но ще мине време, ще я осъзнаят. Но ние, българите, българските политици и учени не можем да не реагираме.

Какъв е изходът?

Ние трябва да защитим нашата научно доказана от фактите и от документите истина за този македонски свят, да го нарека така. И това е дълг на всички български политици. Къде е изходът? Сега, изходът в чисто политически план е в единството на националната ни позиция спрямо тази агресия, която се излъчва от страна на Република Северна Македония към България. Досега например и аз, и колегата Андрей Ковачев, а и другите наши колеги евродепутати, но споменавам двама ни, защото ние работим главно в тази Комисия по външна политика на Европарламента, сме успявали да прокараме в годишните доклади за Република Северна Македония текстове, които осъждат езика на омразата и настояват да не се нарушават правата на българите в Македония. Също така многократно сме информирали и в Комисията по външна политика, че Северна Македония тенденциозно блокира работата на смесената комисия по историческите въпроси, а тази комисия е включена в Договора за приятелство и сътрудничество между нас и тя е част от този договор, и ако тя не работи, практически и договорът не работи. И тук имаме именно парадокса, че една държава, която иска да стане член на Европейския съюз, тенденциозно отказва да изпълнява договор със страна членка на Европейския съюз, каквато е България. А в този договор – вие го познавате много добре, е записано едно ключово за него понятие. То не е нещо странично, а е основно – това е понятието "обща история“. И комисията е точно за това, да уточни тази обща история, да изтъкне личностите и събитията в нея, които не друго, а се иска просто заедно да ги почитаме, уважаваме, изучаваме в учебниците и да ликвидираме говора на омразата, който е проникнал в учебните програми в Република Северна Македония. Но тук ще кажа и още нещо, защото днес така си го мислех, знаейки, че ще давам интервю. За съжаление, това, което аз наблюдавам в последните две-три години, е, че говорът на омразата, езикът на омразата в Северна Македония премина вече в действия, породени от омразата. Те вече не просто говорят, те действат срещу нас. И точно това видяхме на границата на "Гюешево“ и "Деве баир“ – видяхме как те тормозят, как те измъчват български граждани. Това е недопустимо! И тук тепърва сега започват, отново ще има сесия следващата седмица в Страсбург, ще намерим, предполагам, начин с останалите ни колеги евродепутати отново тук да информираме, да говорим, да обясняваме тези всички неща. Но истината е, че отношенията ни са много сложни, много напрегнати и македонската страна е тази, която трябва да покаже, че уважава ценностите на приобщаването към Европа. И тук дори ще припомня, какво се казваше в това прословуто френско предложение, което толкова много се дебатира и в България, и в Северна Македония и което стана като основа, рамка така да се каже на евентуален преговорен процес с тази страна кандидатка. Там се казва, че страната кандидат, и то се говори точно за Република Северна Македония в него, трябва да се придържа към ценностите на Европейския съюз, а именно – и те са изброени конкретно. И вие ще разберете как точно при тези събития напоследък и с този пребит наш сънародник Християн, който лежа в София в болницата, как те се нарушават. Казва се, че трябва да се зачита човешкото достойнство. Къде на границата беше зачетено човешкото достойнство на българите? Трябва да се зачита свободата, демокрацията. Ами те бяха не просто… те бяха задържани, арестувани и съдени – забележете, по бързата процедура, сякаш това е някакъв екстремен комунистически съд. Съдени, осъдени и т.н. Трябва да се уважава демокрацията, равенството, върховенството на закона, правата на човека, включително правата на лицата от по-малките общности. Приемаме, че в момента българите са по-малка общност, макар че ако някой пита хора като мен, по-възрастни, ще ви каже, че според мен всички македонци са си българи, само че една голяма част от тях не си признава. И това е техен проблем, не е наш проблем, защото не може дядо ти да е казвал, че е българин, а ти сега да си се пръкнал някакъв човек от друг народ, различен народ от българския. Няма различен македонски народ от българския народ. И това ще продължа да го повтарям, докато съм жив, защото съм убеден, че е така, защото знам, че е така, защото такава е истината за нашата историческа съдба.

Цоня Събчева