Александър Йорданов, бивш посланик на България в Македония, евродепутатът от ГЕРБ-СДС, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Спор в Европарламента за българите в Северна Македония. Министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи обяви, че българите в страната са 3500. Българските евродепутати повдигнаха отново въпроса за малтретирането на българите в Македония. Мой събеседник по темата е Александър Йорданов – бивш посланик на България в Македония и евродепутат от ГЕРБ-СДС. Здравейте, г-н Йорданов. 

Добър ден. 

Г-н Йорданов, кои бяха основните моменти от този нов спор? Може ли да ни пресъздадете ситуацията? 

Аз не бих го определил като спор, но поредното изясняване на позициите, да го кажа дипломатично. Истината е, че аз отидох на това заседание без предварително намерение да създавам проблем. И мисля, че така разсъждаваха и моите колеги д-р Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки, които също участваха в заседанието, но и те, също като мен, реагираха на много от нещата, които изложи г-н Османи. Но повтарям, той ги изложи максимално дипломатично, но по начин, който целеше за пореден път да подведе останалите евродепутати, които са от другите държави и не са запознати с реалната ситуация както в Република Северна Македония, така и с българо-македонските отношения, да ги подведе с твърдението, че всичко по въпроса за правата на човека, на гражданите, на етническата толерантност е наред в Македония, че правителство взема всички мерки, че няма проблеми. И дори когато става дума за тези македонски граждани, които се обявяват за българи, а "те са – каза г-н Османи – само 3500, ние ще направим всички усилия те също да бъдат част от процеса на демократизация, на европеизация и да бъдат включени, представени, споменати в Конституцията на Република Северна Македония.  

Да бъдат вписани, да, в тяхната Конституция, но евентуално, когато бъдат приети в Европейския съюз. 

Но тук има много, много проблеми. Сега не знам дори откъде да започна, дали с г-н Османи. Тук какви са проблемите? Сега, вие знаете добре, че всяка година предстои в Европейския парламент – и тази година, следващия месец, да се гласува Годишния доклад за т.нар. напредък на Северна Македония в европейската интеграция. Тази среща всъщност на г-н Османи и в Европарламента беше с цел да уважи завършването на работата по този годишен доклад, като докладчик в Парламента е колегата Илхан Кючюк от либералната група "Обнови Европа“. И тук искам да обърна внимание, че той е вложил много усилия да изтъкне успехите на Северна Македония в последната година и крайно дипломатично споменава за реалните проблеми с тази страна. 

Но забележете – за това, че докладът е крайно недостатъчен като истина, бих казал, за състоянието на Северна Македония, е фактът, че са направени към момента над 300 предложения за промени. И тук, в тези предложения, направени включително и от мои колеги, и от мен, ние обръщаме внимание първо, че македонската страна има необосновани забавяния в процеса на промени и на присъединяване към Европейския съюз, които тя трябва да ни обясни, защо самата тя се забави толкова години. Второ, недостатъчни са абсолютно усилията, които полага за премахване на всички видове дискриминация в страната. Те не само са недостатъчни, те са и неубедителни. И аз призовавам в моите изменения да се засили в страната защитата на уязвимите групи от населението и да се гарантира наказателно преследване на зачестилите престъпления срещу някои общности в страната или се визира главно българската общност, тъй като тези престъпления, които се извършват Северна Македония, са абсолютно недопустими от гледна точка на представите ни за европейски ценности, европейско обединение, европейски начин на живот, стандарти и прочие. И това е изключително важно, защото става дума за страна, която иска да се присъединява към нас, а не ние да се присъединяваме към нея. Тя трябва да приеме нашите стандарти, на Европа, а не да живее още във времето на комунистическа Югославия, както за съжаление продължава да живее. И тук именно възразих на г-н Буяр Османи много ясно, че това, което той също спомена – това трябва да го кажа, в интерес на истината, – че се правят усилия да се преодолее езика на омразата в Македония, но аз се обърнах внимание, че през последната именно година този език на омразата срещу България породи действия на омраза срещу българите. Той вече, езикът, не е само говорене срещу България, той е и действия срещу България, които са абсолютно несъвместими и с европейски ценности, и с добросъседски отношения. 

Това щях да ви кажа – нека да не забравяме и Договора за добросъседство, който имаме.  

Точно така. А без такива добросъседски отношения, без изпълняването на договора с България, който самата македонска страна е разписала, няма как Северна Македония да бъде приета в Европейския съюз, реално не могат да започнат дори реални преговори за членство, да се отварят отделните глави, да се преговаря и т.н. И нещо, което лично мен много ме подразни, но тук все още като че ли не се коментира, а би трябвало и в България да се коментира: за първи път на това заседание на Комисията по външни работи на Европейския парламент, повтарям, за първи път – аз съм от три години и половина и повече става вече, четири – за първи път има превод от македонски език на български език.

За първи път се случва това нещо, досега не е имало? На какво отдавате тази иновация? 

Отдавам я на това, че твърде големи са силите в Европейския съюз, които в днешна ситуация в Европа, на фона на войната в Украйна, искат да демонстрират по някакъв начин напредък в процеса на разширяване на Европейския съюз. Т.е. в отговор на излизането на Великобритания от Европейския съюз, в отговор на икономическата криза, на войната, в която Европейският съюз ясно дава подкрепа на украинската страна, но на тази цялостна глобална бих я нарекъл нестабилност, целта е да се покаже, че Европейският съюз не е спрял да мисли за бъдещето, не е спрял да мислиш за своето разширяване с нови държави членки и най-близката такава възможност – с държавите от Западните Балкани. И естествено се фокусираме върху Северна Македония. И в този смисъл, изведнъж някой някъде в Парламента е наредил да се превежда и от македонски на български език, при положение че никога това досега не се е случвало и че във всички други срещи, институции, доколкото съм информиран, никога не се е налагало, когато се срещат и се говори на т.нар. македонски език, да се прави превод на български език. Абсолютно всичко им се разбира на нашите приятели от Северна Македония, когато говорят. Достатъчно е човек в България да е на достатъчно години, да знае как някога са говорили бабите и дядовците му – това е македонският език, той не е с нищо по-различен от езика на нашите баби и дядовци.  

Г-н Йорданов, какво очаквате да се промени, ако българите бъдат вписани в Конституцията на Северна Македония? Дали Македония ще иска реципрочност относно внасяне пък на македонците в Българската конституция? 

Най-напред все още не е много сигурно, че това ще стане и кога ще стане, още повече, че е много важно дали ще бъдат вписани само в преамбюла на Конституцията, т.е. споменати в едно изброяване, или ще бъдат вписани и в различни нейни разпоредби, където става въпрос за правата на тези общности при функционирането на държавата. Трябва да очакваме, че вписването в Конституцията ще даде възможност да се спазват правата на българите и да не бъдат така безцеремонно нарушавани, както наблюдаваме, че се случва в момента. Примерно както се случи със закриване на техни културни дружества и то абсолютно незаконно, с приемане на закон с действие с обратна дата, нещо недопустимо в правото, както се случва сега с повдигането на обвинение на председателя на Сдружението "Цар Борис III“ г-н Блажески – обвинение, което едва ли не изкарва, че той насажда език на омразата в Македония, а не обратно, че политиците, включително и учене от Македонската академия на науките от години насаждат омраза срещу българския народ и България. Така че очакваме Конституцията, нейните текстове да имат пряко въздействие върху поведението на политиците, на македонското общество, и наистина българите да станат равни с останалите народностни общности. Защото в момента не е така. И конкретно нашият колега д-р Андрей Ковачев това е изтъкна: примерите, в които е опасно на работното си място да кажеш, че си българин, че е опасно просто да заявиш в някаква социална среда, че си българин, да имаш кариера, професионална кариера в развитието си.

Има дори куриозни случаи, които помня от още от мое време когато бях посланик, за уволнение на редактори в централната медия, в македонското национално радио, когато редактор просто обръща внимание на говорителката да прочете точно името на известния сборник с български народни песни на братя Димитър и Константин Миладинови, той така и се казва: "Български народни песни“. Тя обаче го прочита в ефир "Македонски народни песни“. Той й прави забележка, и вместо тя да бъде наказана за това, че тя изкривява истината в ефир, наказан е нейният практически ръководител, който й е обърнал внимание.

Това е известният поет, писател, интелектуалец Симе Симев. Но това са да кажем в случаи от преди 20 години, и повече може би. Но и сега продължава тази репресия срещу българите. И те искат правата, каквито имат всички останали граждани на една демократична държава: да имат кариера, да не бъдат безпокоени именно на етническа, на национална основа и да се развиват нормално в едно общество на държава,  която желае да стане член на Европейския съюз. Това е.  

А що се касае до нашата политика по отношение на Северна Македония, кои са според вас проблемните линии, има ли такива? По някакъв начин провокираме ли нашата съседка да се държи по този начин?  

Ще повторя общо известното: България първа признава независимостта на Северна Македония, при това, забележете, признахме тази независимост тогава, когато самите македонци не бяха наясно какво точно искат. Защото формулировката на въпроса, с който бе обявена независимостта на тогава Република Македония, днес Северна Македония, беше такава езуитски направена, формулирана, че даваше право и на тези, които бяха за независима Македония, и за тези, които настояваха, това беше продължението на изречението, Македония в бъдеще да стане част от една нова федерация на югославските народи. И тогава хората, и едните, и другите, които са "За“ Югославия, и "За“ независима Македония, пуснаха глас "За“, и референдумът спечели с повече от 90, ако не е 99%. Само че това, ето това беше един от първите примери, че в тази държава се подготвя измама. Въпреки това, въпреки този пример, българската страна призна независимостта, нещо повече, ние убедихме и други държави да признаят Северна Македония. И в целия този процес от близо вече 30 години ние винаги сме защитавали идеята, тезата за необходимостта Северна Македония да бъде заедно с нас в европейското семейство. За съжаление македонските политици работеха много често против интересите на своята страна. Аз съм чувал от македонски политици в така миг на алкохолно опиянение да кажем или на искреност, че те няма да станат членове на Европейския съюз, защото не може Македония да стане член на Европейския съюз преди тяхната братска Сърбия. И наистина много македонски политици работят по-скоро за интересите на Белград отколкото за интереси на Скопие. А интересът на Белград е по никакъв начин Северна Македония да не влезе в Европейския съюз преди Република Сърбия. А пътят да Републиката Сърбия към Европейския съюз е изключително труден, трънлив, комплексиран, и като нищо това може би ще бъде последната страна от Западните Балкани, която ще стигне до членство в Европейския съюз. И тук е много важно македонския политически елит да осъзнае и наистина да приеме своя европейски път, и да разбере, че този европейски път на Северна Македония минава през абсолютно ревизия на комунистическото минало, отказ от доктрината на македонизма, която доктрина, както е добре известно, е доктрина на един постоянен антибългаризъм в постоянно действие. Той не затихва никога антибългаризмът в Северна Македония. Но като докато съществува тази доктрина на антибългаризъм Северна Македония не може да влезе в Европейския съюз по никакъв начин. Сега, има ли България грешки, слабости в своята политика? 

Това ви попитах, да.  

Аз лично смятам, че ние във всичките тези години сме били прекалено добри и доверчиви. Ние сме били готови на всичко, за да помогнем на Северна Македония. В един момент дори ние бяхме на път да влошим отношението си и с Гърция заради Северна Македония. А трябва да се работи в този процес на интеграция единствено по изпълнението на т.нар. Маастрихтски критерии. Изпълнение на критериите, които самият Европейския съюз е поставял за членство в своето семейство. И да се абстрахираме от други емоционални състояния. И нещо изключително важно: ние, днешните българи имаме дълг към своето отечество, към България. И това е дълга да пазим нейната история, нейната култура, нейните ярки исторически личности, да ги почитаме, уважаване, ценим ,защото без тази история и култура, и без тези личности ще възникне въпроса кои точно сме ние. Ние сме именно българи и България, защото имаме зад гърба си велика история, велики личности, велика култура. И в диалога със Северна Македония ние защитаваме себе си, ние защитаваме нашата идентификация в исторически план.

И хубавото е, че на наша страна е самата история, на наша страна е историческата наука, на наша страна са документите, фактите, изповедите на тези исторически личности от, като започнем от братя Миладинови и продължим до Гоце Делчев. Всичките са се идентифицирали като българи, всички те са говорили за своя език като българския език, културата, книгите, всичко, което са създали в това време, борбите, които са водили, те са свързани с българската история. Затова и в договора между нас със Северна Македония ясно бе записан тезиса за общата история. България трябва да защити тази своя обща история с Македония. А това, че днешните граждани на Северна Македония, които в голямата си част не познават собствената си история, те не познават собствената си култура, те не знаят, че тази история и култура всъщност е създавана от хора, които са се самоопределили като българи, и в стихове, в писма, документи, в статии във вестници и прочие са фиширали всичко това. Те това не го познават. И затова е важно да се промени и образователния процес на Северна Македония. Това е работа на самите северномакедонци, те трябва да свършат тази работа. Ние отвънка не можем да дойдем да им я свършим. Но когато я свършат, Македония в същия този момент, осъзнавайки своето българско културно-историческо минало, ще има вече и европейско излъчване, европейско настояще. Дотогава ще бъде в безвъздушното пространство и не се очертава, както казах, да бъде скоро приета в Европейския съюз. Впрочем мандата, когато започна, направих прогноза, че докато аз съм евродепутат, така го казах малко с предизвикателство, Северна Македония няма да стане член на Европейския съюз. И тя наистина, мандата изтича догодина, и тя няма да бъде член на Европейския съюз. Задачата е пред самите македонци.