Александър Димитров, председателят на Сдружение "Глас“ в Босилеград, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Сърбия арестува български “шпионин" в Босилеград, в Западните покрайнини. За това съобщи информационният портал “Глас прес" от града. Наш гост  е неговият главен редактор и председател на Сдружение “Глас" Александър Димитров. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Димитров.

Благодаря за обаждането, с удоволствие ще дам каквато инфомация мога, като отговоря на вашите въпроси.

Какво можете да ни кажете за тези съмнения в шпионска дейност?

Като цяло бяхме много изненадани. Но това е поредната изненада, която се случва в последните няколко месеца в Босилеград, така че те малко започнаха да се трупат и хората като цяло се притесняват. Много информация не мога да споделя с вас, защото и аз не зная. Но си мисля, че нещата стават много сериозни от гледна точка на натиск на самата държава към малцинствата, включително към българското. Защото последните инциденти с книгата на г-н Сугарев, със задържането, с обиска на КИЦ, ето сега с  арестуването на граждани. Притеснява се малко общността, хората са леко объркани. И това е, което мога да кажа. Иначе, лично аз познавам господина, който е задържан. Той работеше в културния дом в Босилеград. Има и частен бизнес, едно магазинче. Като цяло, занимавал се е и с култура, в по-далечното минало е бил и служител на Сръбската армия, което е много интересно, като резервна част, нали. И общо взето, това е информацията, която мога да споделя с вас. Разбирам, че са го задържали по обвинението, че е сътрудничил с някаква българска организация, на която е предал някаква информация, но това е информация, която се публикува във всички сръбски медии, включително и ние го предадохме.

Г-н Димитров, вашият съгражданин и наш сънародник е обвиняван в много сериозни престъпления: че е предоставял информация за въоръжение на Сръбската армия, за численост, за стратегии.  Нещо, до което той едва ли е имал възможност да се добере и да научи?

И за мен това ми се вижда почти невъзможно, но не мога да говоря по въпроса, защото наистина не мога да споделя нищо повече от това, което казах. Надявам се, че в процеса на съденето може да се разбере, какво става. Но пък от друга страна се притеснявам, че ние живеем в една много ограничена демокрация. В една държава, в която наближават избори, в една държава, която кажи-речи полудява и всичко, което се случва е някак си, не мога да използвам думата нормално, но е очаквано, хайде така да кажа. Защото винаги преди избори се опитват да правят напрежение между  хората.

Да ви сплашат?

Да, така, точно така, да заплашват хората. За да могат да мобилизират максимално гласоподаватели. И там се вижда, може би цялата истина. Нещо такова е. Не мога да съм категорично сигурен, но натам отиват нещата.

Този арест не е ли поредното посегателство срещу правата на българите в Западните покрайнини?

Аз го казах вече. Да, да, като цяло е точно така. Това е поредно такова притеснение към българите, защото вместо да се случва точно обратното, хората да се освобождават, на тях за съжаление им се набива още повече страх с такива постъпки, с такива случаи, които в момента коментираме.

Това, да припомня, не е първият случай, когато сръбски власти и официални лица обвиняват България в шпионаж. През ноември 2019 г. управляващите в Белград обвиниха страната ни, че е създала център на българска шпионска мрежа на сръбска територия. На какво се дължи тази шпиономания? Защо не измислят нещо друго?

Не мога да ви кажа. Отново повтарям, че много и най-вероятно е свързано с предстоящите избори. Това са едни стари методи, които за съжаление още работят, и които по някакъв начин сплашват хората. И за съжаление, много сме далече от свободата, от това, което всички искаме да се случва. Жалко е, че толкова сме близо до България, а се чувстваме много далеч. И с такива случаи, за съжаление, още по-далеч. Няма какво друго да кажа, освен да апелирам към българската държава, да се вземе на сериозно всичко това, което се прави от другата страна на границата от сръбската държава с подобен вид заплахи, и категорично да се опита да защитава малцинството. Друго няма какво да правят, те това им е работата, това им е задача.

У нас много се говори за добрия климат на българо-сръбските политически отношения. Защо не го виждаме в Босилеград, не го виждаме в Западните покрайнини?

Не го виждаме, защо не го виждаме? Защото много е лесно да се говори на високо ниво, че нещата са окей, но за съжаление тези, които го казват, никога не са идвали в Босилеград, трябва да дойдат малко точно там, между хората, между малцинството и да видят за какво става реч. Просто да видят как този край е обезлюден, как и тези малко, които са останали, вече са объркани, объркани, изплашени, не знам какво да кажа просто. Икономически довеждат до контрол хората, няма работа, тези малко, които работят те са свързани с властта. Не знам какво да ви кажа, не е приятно.

Втвърдява се очевидно сръбската антибългарска политика. Спират ви изложби, книги. Спират известни българи на границата, всякакви други спирания се правят. На този мрачен фон вие се стараете да внесете искрица надежда за сънародниците ни. Три поредни години организирате пленери с картини.  От последния направихте изложба в Народното събрание. Това ли е пътят?

Като цяло да. Ние не можем да се оставим да не правим нищо. А пък най-малко си мисля, че с подобен тип културни събития можем да раздвижим малко нещата в позитивна посока, както го казахте. И се надявам това също да бъде оценено. Но не е лесно и култура вече да се прави, както виждате: спират книги, не могат да се направят промоции, не могат хората да коментират. Аз винаги съм казвал, че точно една промоция на една книжка, колкото на едни харесва, на други не, е чудесна възможност да се обсъди тя, да се коментира, да се дискутира и в XXI век, в 2023 г. за мен е нещо нормално. А всичко друго, което се прави в опит да се спре подобно мероприятие, показва, че сме много далече от европейските ценности.  Като цяло поведението, с което по някакъв начин изпраща послания сръбската държава, е, че тя може би не иска да се доближава до европейските стандарти и ценности. И точно тук, бих споделил  вас, че може би, тези избори, които предстоят, са решаващи. И наистина хората трябва да си помислят сериозно от тук нататък, какво трябва да избират. Защото се страхувам, че по-следващите ще бъдат още по-трудни, още по-невъзможни, още по-недемократични. И ще доближим едни държави, които в момента не искам да ги коментирам, но са тоталитарни тотално. Това никак не е добре да се случва в центъра на Балканите.

Казвате, че тези избори ще бъдат решаващи, с какво?

С това да се намери начин да се излезе от това трудно положение. Да се опитаме по някакъв начин да си помогнем сами. Ама трудно ще е, определено, така може би голямата промяна се очаква от Белград, от самата столица на Сърбия, пък ние, малките градчета сме окупирани с едно патриархално отношение на властимащите, които максимално експлоатират икономически, и социално, и културно, и по всякакъв начин своите граждани. Нашият град е категоричен пример за това. Босилеград се управлява от кмет, който вече 20 години е кмет, който е българин по рождение, а пък спокойно мога да кажа, че е сърбин по професия. Там няма лошо, но въпросът е, че той не защитава българската кауза, а държи повече на сръбската, което не е добре.

А вие на тези избори имате ли кого да подкрепите, за кого да гласувате?

Не знам какво да ви кажа. С това вече влизаме в политиката, аз просто за себе си знам, че трябва да се опитаме да променяме нещата, защото само с промяна можем да подобрим положението си. Това е, което бих казал.

Организирате празници на 12 декември. Как ги организирате на този фон?

Организираме финално събитие на годината. Както всяка година от вече 8-10 години назад. Сдружението е точно на 10 години, организирам това финално мероприятие, което е 3 в 1. В него ще проведем 11-та благотворителна инициатива, в която събирам парични средства, които в последствие с младежки инициативи реализирам. И се оказа този подход много добър. Така че ще се радвам отново да съберем една прилична сума, с която ще можем през новата година да си направим нещата, които най-много ги вълнуват младежите. Второто нещо е - 8 години прави Прес клуба на БТА - Босилеград. Както знаете, това е първият открит прес клуб извън България. След това, ще връчим третата награда под името “Максим Минчев", която нашето сдружение учреди и тя се връчва на лица или сдружения, които точно това правят - защитават граждански позиции и се опитват да вкарват истинска демокрация. В този ред на мисли, мисля, че това събитие ще бъде много интересно. Още повече, традиционно на това събитие ние разказваме или по-точно анализираме актуалните събития. Така че това ще бъде добра платформа, на която ще можем да споделим и малко повече информация за това, което си говорим днес с вас. Точно за последните събития и неприятни, които се случиха в Босилеград.

Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.

И аз ви благодаря. И ако ми позволите, да използвам момента, колкото и не афиширано да звучи, да поздравя вашите слушатели с идващите Коледни и Новогодишни празници. Така че желая на всички здраве най-вече.

И на вас. Дай Боже, Новата година да бъде по-добра. Дано и над Западните покрайнини да изгрее слънце.

Благодаря, благодаря.

Гостува ни председателят на Сдружение “Глас" в Босилеград Александър Димитров.

 

Цоня Събчева