Александър Димитров, доктор на политическите науки и специалист по избори, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“  

 

По три въпроса ще разговаряме с госта в студиото. С каква готовност партиите отиват на избори? Кой се опитва да приватизира БСП - ръководството на “Позитано" 20 или новосъздаденото движение “Бузлуджа"? Атентатът в Русия отдалечава ли мира от Украйна? Гост в студиото е Александър Димитров, доктор на политическите науки и експерт по избори. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", г-н Димитров.

Добре заварил. Мерси за поканата, надявам се да отговоря по най-добрия начин на вашите въпроси. Имам какво да кажа определено по всички теми.

Замирисва ли на избори или всичко продължава да върви в посока "последно 10“? Вие сте експерт по изборни въпроси.

Точно така. Ами то замириса на избори още преди 9 месеца, когато коалицията не беше сформирана по правилния начин. Ако се върнем тогава, всъщност  пред България имаше два възможни избора: единият беше управление съвместно на ПП-ДБ и ГЕРБ ясно, равноправно, коалиционно управление, с ясни приоритети. Второто възможно  управление беше правителство на президента Румен Радев. Тъй като хората от сглобката се опитаха да направят нещо иновативно, то приключи по най-възможния логичен начин, а именно с разглобка, но не само на правителството, а и на държавата. Аз съм силно обезпокоен от промените, които се извършиха в Конституцията – без никаква подготовка и без никаква експертиза. Проблемите ще започнат да си личат още през тези дни, когато се премине към съставянето на служебен кабинет. За съжаление, тази щета вече е направена, балансът между институциите в държавата е нарушен и по всяка вероятност ни очакват много непредвидени развръзки, вече сме в неизследвана територия.

Преди да преминем към тези развръзки, а те неизбежно ни предстоят, искам все пак да ви задам няколко въпроса по самите преговори. Кое ги взриви - видимото настояване за постовете във властта – хайде, няма да го нарека амбиция, алчност и т.н. ? Или другото, невидимото, което ние не знаем?

Взриви ги амбицията на едни хора, които са не повече от 10% от българското население, а претендират да разполагат с цялата власт. Това няма как да стане, освен в диктаторски режим.

Имате предвид ПП-ДБ?

Точно така, да. Имайте предвид, че народа при много ниска избирателна активност преди време отреди такава роля на ПП-ДБ, че да бъдат един от двата коалиционни партньора, и то дори не водещият коалиционен партньор. Вотът беше равноправно партньорство с ГЕРБ, доколкото въобще и това беше вот на избирателите, тъй като много хора се подлъгаха и гласуваха за ПП-ДБ именно заради заявката, че те няма да управляват с ГЕРБ. Те направиха точно обратното, в следствие на което ставаме свидетели на една очевидна ерозия. От тук нататък, въпрос на време беше Борисов, който вече е в по-силната позиция, да изиска своето. Борисов няма логика да даде властта на ПП-ДБ и да не получава нищо в замяна. Значи, как си представяте вие първата политическа сила да гласува всичко, каквото й каже втората, да казва “да, всяко ваше предложение е много добро"? Съвсем логично завършиха тези преговори. Аз между другото се съмнявам въобще, че те имаха желание да се разберат. Тъй като интересът на Борисов и ДПС е избори сега, в момента. Те са единствените партии, които са готови да се явят на тези избори, останалите не са, нито парламентарните, нито извънпарламентарните сили. В този смисъл аз лично мисля, че ние трябва да започнем да гледаме, каква алтернатива ще се зададе извън парламента. Тъй като при много ниската избирателна активност видяхме всички партии, които са в парламента, те ще имат някои отливи, много малко ще отбележат някакъв плюс, по-скоро знакът навсякъде ще бъде знак минус. Ние досега не сме били в такава ситуация. Ако се замислите, когато една партия е падала надолу, винаги е имало алтернатива, която е качвала. Сега всички партии падат надолу.

И алтернитава не се вижда?

Да, но тя неизбежно ще се появи.И аз смея да твърдя, че в момента сме в такава позиция, в каквато не сме били от времето, когато дойде Симеон Сакскобургготски. Истината е, че има огромно количество непредставени хора.

70%.

Най-голямата сила са непредставените. И аз не виждам все още субект, който да излезе и да ги мобилизира. Ако се загледаме извън парламента, има множество по-малки субекти, които започват да се формират и да правят нещо, и от начина по който те си взаимодействат, вероятно ще излезе нещо, което да бъде новото, да го наречем. Но какво имаме? Имаме очевидното: една група хора събрани около президента Румен Радев, той не желае да играе на тези избори, по всяка вероятност. Но хората, които са около него, всячески искат да се включат в наддаването. Не знам до какво ще доведе това. Вероятно ще има някакво участие, което все още е неопределено, какво ще бъде. До тях Божков - друга интересна заявка, по-скоро протестна, наказателна, не знаем до какво ще доведе. От там имаме Гражданският блок на Иван Гешев, също интересна заявка, той е антипартиен. Излезе със заявка, че няма да се прави партия, защото всъщност причината за настоящата ситуация в държавата са самите партии и недемократичният начин, по който те се формират. И паралелно с това вървят още няколко по-малки политически проекта. Въпросът е: дали тези проекти ще си взаимодействат помежду си, за да успеят да предоставят една обща алтернатива, един общ фронт срещу статуквото или ще се разделят на отделни писти и някои от тях ще постигнат успех, а други ще пропаднат още в зародиш.

Как влизат в изборите политическите партии? Вие казахте - две са готови, останалите парламентарни не са. За извънпарламентарните все още трудно гадаем.

Много е трудно, аз наблюдавам политическите сили много внимателно. Те сякаш продължават да си вярват, че няма да има избори, че посолството ще натисне сглобката, и че това нещо ще продължи. То няма логика. Аз мисля, че партиите в момента си затварят очите, защото не им се ходи на избори. И като че ли Борисов и ДПС ще се възползват по най-добрият начин от това нещо. Нагласата в момента е да стигнем нова рекордно ниска избирателна активност. Тук между другото проблемът е много дълбок и сякаш партиите не си дават сметка, какъв е.

Какъв е този проблем?

Ако се замислите, вече не може да дойде новият месия и да каже: “Вярвайте ми" и народът да се втурне след него. Няма логика в това, защото това вече ще е поредният месия. Имали сме 500 партии една след друга, но рано или късно стигаме до един много съществен проблем на българската демокрация: партиите по своята същност станаха недемократични субекти. И когато цялата ти демокрация е изградена от недемократични субекти, тук идва въпросът, ние всъщност в демокрация ли живеем или в псевдо демокрация? Ще ви дам един пример. Представете си сега, че избирателната активност не е 30%, а е 95%, какъв ще бъде резултатът от това? Пак същите партии, но с по-висока легитимност и те ще продължат да правят същите неща. Тоест, хората виждат, че гласувайки за една партия, получават нова лъжа, и нова лъжа, и нова лъжа.

“Вълкът козината си мени, но нрава не"?

Точно така, тоест, ние наистина се намираме в ситуация подобна на тази през 1934 г., когато нещата са се решили с преврат. Ние за съжаление или не, нямаме право да прибегнем към тази опция.

Нямаме и инструментите.

Ами инструментите... Намираме се в друг свят.

Тогава е имало силна армия, сега в момента и това нямаме.

Въпросът е, че тогава партиите са били забранени, вкарани са граждани. И между другото идват 5-6 златни години за България, а тогава апропо, идва на власт в София и Иван Иванов - най-успешният кмет на столицата, който в продължение на 10 години преобразява града. Тук обаче, ние трябва да намерим друг инструмент, който от една страна да остави партиите на властова диета, от друга, това обаче си противоречи с чл. 12 на Конституцията, който казва, че “монополисти върху властта са партиите". Тоест, намираме се в един тупик, в който трябва да видим как да излезем от него, а задачата става все по-трудна и по-трудна.

Какви са сценариите за такъв изход?

Дълга агония и накрая вълна, която ще докара на власт някой, по всяка вероятност тежък популист, който ще разполага с пълната власт. Това може би не е най-доброто решение за страната, доколкото е неконтролирано. Ние не знаем, кой ще бъде този човек, кога ще се появи, може да е на терена, може и да не е на терена, може да дойде и след 3 години. Но няма вариант този политически вакум да остане дългосрочно в страната. Всъщност, при подобни условия, Хитлер е дошъл в Германия, ако се замислим.

Да, да, точно така, през 1929 г.

И аз затова винаги смятам, че един от най-големите проблеми на България е, че тя не обучава политическият си елит. Ако се замислите, за да станете лекар, хирург, трябва да учите 6-7 години, още 3 да практикувате специалност..

След това специализация.

Така един лекар може да погуби 1-2-3 човека, докато един политик може да затрие цялата държава, но за това не се иска обучение, не се иска образование. И един приятел ми звъни по телефона след едно мое интервю и казва: “Ти много добре го каза това, ама я сега следващия път като ходиш им кажи, че тяхната най-голяма грешка е, че затриха такава организация като АОНСУ, където всеки е учил за да бъде управляващ кадър“. Да, ясно е, че не трябва тази организация да проповядва комунизма и другите недемократични идеологии. Но истината е, че ние нямаме право да произвеждаме неподготвен елит, а ние точно това правим. Всеки следващ идва неподготвен, не знае какво представлява властта, не знае какво да прави с нея. И стигаме до тази ситуация, в която институциите се разграждат и държавата затъва.

Кои ще са големите губещи от тези избори сега? И ако агонията според вас, продължи дълго,  колко дълго, тоест през колко вълни на избори ще премине?

В момента сме в такава ситуация, че не може да се направи никаква прогноза. Аз съм категоричен в едно - всички парламентарно представени партии ще претърпят загуби на тези избори, дори и по-подготвените. По-подготвените ще претърпят по-малко. Истината е, че дори ГЕРБ и СДС не са в добра кондиция в момента. Дори те губят доверие сред хората. В същото време се затиска възможността за поява на алтернатива, което няма да доведе до нищо добро. Но аз искам да обърна внимание тук на още една тема, която е важна. Казваше се доста често, че това правителство беше възможно заради войната, а войната навлезе в коренно различна фаза. Тук никой нищо не казва, по телевизията виждаме едни бодри коментатори, които си продължават със стария наратив. Но аз мисля, че новото управление на България ще бъде различно от предишното. И ще ви кажа защо. То също ще бъде заради войната, но прочита върху войната ще стане съвсем различен. Ние се намираме в нова геополитическа ситуация, пуска се нова Желязна завеса в момента. Не знам, дали следите, има знаци за това. Преди седмица Финландия затвори границата си за руснаци. Литва, Латвия и Естония започнаха да изграждат тежки отбранителни съоръжения.

В Констанца се изгрежда най-голямата база на НАТО в Европа.

Точно така. В Кавказ едните искаха Осетия да се присъединява към Русия, другите – сиреч Армения, искат в Европейския съюз. Започва се новото разделение. Хората усещат, че става това и започват да взимат едната или другата страна. Но ако се върнем към войната, ние трябва да започнем да разсъждаваме по нея в категориите на Студената война. Как щеше да се реши този конфликт, ако беше тогава. Истината е, че тук в момента се налага тезата, че едва ли не война ще се води, докато Русия бъде изтласкана от Украйна. Русия не може да бъде изтласкана от Украйна, това вече са реалностите. Защото Америка спря да въоръжава Украйна. А по времето на Тръмп, защото няма никакво съмнение, че там идва Тръмп, той след срещата с Виктор Орбан даде много ясна заявка: “Нито копейка повече за Украйна!" Това беше посланието буквално. Тоест, започваме да разсъждаваме. Имаме това нещо: в Русия цялата военна индустрия работи на пълни обороти, получава допълнително въоръжение от Северна Корея, Иран и има превъзходство в човешкия фактор, повече войници. Украйна получава подкрепа в момента само от Европа. А икономиката на Европа все още не е на военно-временна основа. Би отнело 2 години, за да влезе в нея. Това означава, че през следващите 2 години Украйна ще разполага с много по-малко оръжие, отколкото Русия.

Тя колко време ще може да издържи?

Така, тук вече е и основната ми мисъл - войната влиза във фаза, в която става безсмислена. Голям печеливш не може да има от нея, вече. Но за сметка на това могат да станат много големи щетите. Най-логичното развитие на бойните действия през следващите години ще бъде бавен напредък на Русия. Украйна ще има достатъчно оръжие да се съпротивлява, но не и да удържи. Това означава, че най-вероятно през следващите 2 години ще станем свидетели на нова Авдеевка, на нов Бахмут, на нови десетки градове вероятно, които ще бъдат разрушени из основи и около 300-400 села между тях. Всичко ще бъде сринато със земята.

Киев ли ще бъде червената линия?

Не мисля. Не случайно тук вече идваме на дипломатическите сигнали. От една страна Джо Байдън казва: “Украйна ще спечели войната, ако успее да запази суверенитета си". Забележете, не “ако си върне територията", а “ако запази суверенитета си" - Байдън. Папата призовава за мир. Макрон казва НАТО ще вкара войски в Украйна. Тоест, знае се, че войната не върви по начина, по който се иска вече и от тук нататък. Може би и това е причината ние да започнем нашата кампания “1 милион гласа за мир". Събрахме се доста хора, граждански организации, публични личности. Идеята е, че направихме сметка, че до момента, знаете ли, че в Украйна са изгубени 1,3 млн. живота от двете страни. Това е страшно много и всеки ден по 1300 човека още биват убити или тежко ранени. Тук оставяме настрани материалните щети, трилионите долари загуби за глобалната икономика и риска от ескалация на този конфликт.

Как виждате развръзката? Виждате, че в ЕС отстояват тезата: “Русия трябва да се изтегли от Украйна и това е предпоставката за мирно споразумение", което, ако пък слушаме Путин, изобщо няма да се случи. Как ще стане развръзката?

Истината е, че всяка война завършва с преговори, рано или късно. По-добре е това да стане рано, отколкото късно, особено когато едната страна не може да спечели другата. Цената на всяка победа от тук нататък е по-висока от икономическите щети, от човешките щети, които ще бъдат претърпени. В този смисъл най-добрият вариант е в момента да се поеме курс към преговори.

Кой ще поеме този курс?

Това не може да стане без промяна на позицията на Европейския съюз. А позицията на ЕС е сборна позиция от позициите на държавите-членки. Затова ние настояваме България да не бъде вече в групата на Ястребите. Значи, ние не можем да си позволим да бъдем ястреби. Отварям една скоба, видяхте 6 месеца ни бяха необходими да изпратим 100 БТР-а до там. Аз даже не знам, дали стигнаха. Зимните ръкавици отиват лятото, ще стигнат на фронта. Това ни е организацията. Ако ние с такава организация смятаме, че ще спасим украинските животи? От друга страна мисля, че този мир би бил от полза и за трите големи страни: визирам Украйна, Русия и Европа. Защото това са страните, които са най-губещи от този конфликт. Разбира се, Украйна е най-силно потърпевшата. Но тук не е правилно да казваме “Давайте, отивайте, ето ви оръжие". Ами “Добре все пак, нали някой трябва да остане в Украйна, за да я възстанови тази държава". Колко жертви още са необходими... Ние отстрани ръкопляскаме и казваме на украинците “Бийте се". Ама това дали е правилна позиция за нас, за Украйна? Всички плащаме това, а най-важното е човешкият живот. И мисля, че докато не поставим в центъра човешкия живот, тази война няма да върви на добре. И още нещо: представете си, че сега в момента, ние веднага започнем да полагаме усилия за мир. Може би ще отнеме поне 2 години, докато се стигне до реален мир. А ако не започнем сега, тази война може да продължи десетилетия.

Мисля си, че тя много бързо ще свърши след изборите в САЩ.

Аз мисля, че не е редно да чакаме изборите в САЩ, за да действаме.

Е, те са след няколко месеца.

Ами няколко месеца по 1300 човека на ден, щетите са много тежки, много големи, ние не си даваме сметка. Ние я гледаме по телевизията тази война, обаче всеки ден там падат десетки хиляди снаряди, ракети, самолети, бомби от по 1,5 тона. Гледам кадри, аз следя войната от близо и си давам сметка, че това нещо не може да се случва в Европа. И затова и ние започнахме тази петиция с “1 милион гласа за мир". Тя тръгна из Интернет пространството и когато съберем подписите...

Какво ще направите с тях?

Ще ги дадем на новото правителство, което и да е то, за да кажем, че българският народ иска мир. Проблемът тук е, че ние все още не знаем, на кой ще ги дадем.

И кога ще дойде това правителство?

И ще ги изпратим и в Европейската комисия, където също ще взимат важни решения.

Пак се връщаме към България. Кога ще дойде това ново правителство, защото сега, ако се върви по новите промени в Конституцията, президентът ще избере една от посочените позиции за министър-председател. С огромна вероятност това ще бъде председателят на парламента или друг на изброените позиции от ГЕРБ, просто защото другите под една или друга форма не са в състояние. И след което ще се направи едно правителство, можем ли да допуснем, че Росен Желязков или друг като него няма да направи по-различна листа от тази на Мария Габриел, само че с отделни смени на други хора, разбира се.

Ами предстои да видим. Аз лично не очаквам някаква драстична промяна по време на служебния кабинет. Не му е и това работата на служебния кабинет. Очаквам трудно съставяне на следващ кабинет, но очаквам следващият кабинет да бъде не толкова ястребово настроен.

Имате предвид редовен?

Редовен да.

След избори?

Той смятам, че трябва да позиционира България сред умерените държави, които помагат, но докато помагат на Украйна, изискват да бъдат предприети стъпки към установяването на траен мир.

Понеже заговорихме за Украйна. Тази атака с драматичните събития в Москва дали няма да отдалечат все повече желанието за мир?

Ами в никакъв случай не помагат за деескалацията. Не можем да бъдем сигурни, какви са причините, кой стои зад тази атака. Но ние излязохме с призив за деескалация и изразихме, разбира се, съболезнования към семействата на починалите, пожелахме скорошно оздравяване на ранените. Истината е, че терористичният акт, независимо дали се извършва на руска, френска, американска или българска територия, трябва да бъде заклеймен.

Той е терористичен и трябва да бъде заклеймен.

Надяваме се на сдържаност от страна на Русия. На безпристрастно разследване, което да установи кои са виновните и те да бъдат наказани по възможност, стига да е възможно това. Аз лично съм на мнение, че Украйна няма интерес от това нещо, което се случи там. Но също така не споделям и мнението, което се появява след всеки терористичен акт, че едва ли не потърпевшата страна сама си го е направила. Както такива неща имаше и когато бяха на 11 септември взривени кулите, винаги излиза една теза: “Ама те имат интерес, те сами си го направиха". Ами аз лично мисля, че трябва да се отнасяме по-човешки към тази тема. Жалко, жалко е, че имаше загуба на човешки животи. Не очаквам някаква драстична промяна в геополитиката, вследствие на този акт или в политиката на Русия спрямо Украйна.

А как ще се отрази тази ситуация в България? Ние имахме едно правителство, което беше в пряка зависимост от военните действия в Украйна. Сега какво правителство ще дойде, оставяме настрана служебното?

Най-вероятно ще дойде правителство, което не е разбрало, какви са новите геополитически реалности. Между другото, за тези нови геополитически реалности аз слушах много внимателно по време на конгреса на ДПС, речта на Ахмед Доган, който ясно каза, че България трябва да се готви за едни не толкова добри времена, че трябва да се готви за новата геополитическа реалност. Че ще трябва да харчи повече за оръжие, и че ще бъде все по-несигурна. Разбира се, никой не разчете какво имаше предвид г-н Доган. Аз лично мисля, че той си дава сметка, накъде върви света и можем да очакваме завой в средносрочен план в политиката на движението, която от силно ястребова, лека-полека да завърти по посока позицията на президента за преговори.

В събота за пореден път левицата или поне част от нея, бе изправена пред дебат за бъдещето. И се роди партийното крило – движение “Бузлуджа". От  Изпълнителното бюро на БСП определиха срещата като фалшива, с чужди партии, стари лица без нови идеи. В изявление днес от изключените от БСП повече от година и вече възстановили членството си в партията, които са сега едни от основателите на “Бузлуджа", написаха в прав текст: “Фалшива е Нинова". Разкол или възраждане има в БСП?

По-скоро разкол и формиране на нова лява алтернатива. Ако се замислите, назад в годините БСП се наричаше Левицата и обхващаше всичко, що е в ляво.

А сега като кажем Левицата, вече политически разбираме друга конструкция.

Сега вече е съвсем различно, да. Сега, тя левицата е разделена на много сегменти, но ако бъдем точни, има два големи сегмента. Тази консервативната левица, която ходи на Бузлуджа, най-общо бившите комунисти, да ги наречем. И прогресивната, модерната, лявата, европейската левица.

Социалдемократите?

Не само, но да. По времето на Сергей Станишев това беше обединено. Тоест, и двете крила бяха вътре в БСП. По-нататък обаче г-жа Нинова сякаш пое малко по-консервативен курс и всички тези традиционно леви, европейски послания, като Истанбулската конвенция, правата на малцинствата, на гейовете и т.н. останаха встрани. С появата на “Продължаваме промяната" тази част от левицата се премести при тях. Тоест, ние де факто в момента имаме две леви крила в България - едното е “Продължаваме промяната", другото е БСП. Като БСП доминира в консервативната левица, а “Продължаваме промяната" в прогресивната, най-общо казано. Сега тук не включвам зелената левица, която не е достатъчно добре представена и е на друго място. Но този сблъсък не е решен и докато не се обединят тези две крила на едно място, трудно би бил решен.

Вие смятате, че “Продължаваме промяната" ще приеме да се обедини с БСП?

Не, няма логика в това. Но факт е, че левите избиратели стоят в “Продължаваме промяната".

Е, тогава как ще бъдат измъкнати?

Това е въпрос за 1 милион долара. Най-логичното е, очевидно има голяма лява ниша. Но така както има ниша в лявото, има ниша и в патриотичното, има ниша и в дясното. Тоест, толкова много са разочарованите, че те не са само леви, както се опитват да ни втълпят по телевизора. Тоест тук по-скоро ако има нещо ново, голямо, то би се появило под формата на голямо национално движение, което ще изтегли избиратели от целия политически спектър, а не просто от левицата. С лозунги за обединение на левицата няма да се случат нещата. Значи, как да кажа, изгонените от БСП те са много и могат да се обединят, и те са толкова много, че биха направили вероятно някаква формация, която може да прескочи 4-процентовата бариера, да стигне 5-6 процента.

Да, но няма да измъкне избирателите. И не решава нищо...

Това не е реална алтернатива, това е конкуренция в полето на БСП, роене, не е трайно в никакъв случай и не решава въпросът за обединението. В същото време Корнелия Нинова държи твърд курс, държи партията си здраво. Иска да се знае, кой е лидерът вътре, и не търпи чуждото мнение. Колкото и да е странно, БСП беше последната демокртична партия в България, в която имаше вътрешно-партиен живот, който можеше да стигне до там, че да  смени лидера си на конгрес и после пак и пак, и да продължи партията да функционира. Това вече като че ли не е така. БСП стана лидерска партия, поради което започна да се смалява, но колкото е по-малка, толкова е и по-твърда за подкрепата си за Нинова. Тоест, процесите в ляво доста дълго време ще бъдат стопирани от г-жа Нинова, която има интерес да задържи властта си в тази формация. Тя в тази конфигурация може да влиза във всеки следващ парламент. Не виждам как ще падне под 4%, така че нещата тук по-скоро ще си стоят разбити, отколкото обединени. В същото време “Бузлуджа" се формира като сякаш да официализира вътрешната опозиция в БСП, която е натикана в ъгъла. Но там има знакови лица, които трябва да намерят своето представителство по някакъв начин. И аз лично мисля, че тази вътрешна опозиция ще бъде трън в петата на Нинова още дълго време. Практиката до момента показва, че тя изключва един, появява се друг незабавно. Има демократични традиции в БСП, които пречат на това партията да бъде изцяло овладяна. И тук въобще не включвам намесата и на външни фактори, което винаги е факт вече в България през последните години.

Г-н Димитров, не мога да не ви попитам, каква е тази мода, която се наложи вече: преговори да се водят пред и чрез телевизора. Конфликти да се решават чрез публични декларации. Изобщо накъде вървим с такава брифингова декларативна демокрация?

Ами всичко идва от това, че ни управлява антиелит, необразовани хора, чието място не е там Те си мислят, че по този начин правят някаква прозрачност. Истината е, че ако искаш да имаш ползотворни преговори ти ги водиш при затворени врати. При затворени врати и съобщаваш на обществото накрая това, което сте договорили. Ние в момента правим точно обратното. Говори се пред публиката, но целта сякаш не е да се постигне консенсус и разбирателство, а целта е да се надиграе опонента.

Или да се омаскари?

Най-вече. Но ти по този начин омаскаряваш себе си. И аз не знам, колко време е нужно да мине, за да се разбере от тези, аз не мога да ги нарека и политици, защото те са необразовани за тази цел, те са негодни за тази работа. В политиката просто има правила, които трябва да се спазват. Не можеш ти да  плюеш по коалиционния си партньор, после да очакваш той да клекне, както те очакват.  И да управлявате заедно весело и щастливо. Заради това много ми е трудно да вляза в главата на тези хора. Наистина аз по някой път спирам познати, говорим си. Ами всички имаме чувството, че живеем в някаква антиутопия, в която немислимото е мислимо и нелогичното се случва. За мен е нелогично това нещо да остане на власт дълго време, а ако  остане, това ще има пагубни последствия върху цялата държава. Няма да можем да се оправим 10 години след тях.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте. Наш гост в студиото бе Александър Димитров, доктор на политическите науки.