Албена Пенова, адвокат и медиатор, в интервю за аудиокаста на Фокус "Това е България“

В този епизод на аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ Албена Пенова, адвокат и медиатор, представя приетите промени  в Закона за медиация. Нашият гост е част от Работната група на ВСС, която регламентира работата на съдебните центрове по медиация, обяснява новото при прилагането й, както и как то ще се случва занапред. Научаваме, защо толкова полезно извън съдебно действие всъщност е малко популярно у нас и кои спорове могат да се решат чрез него. Поводът за разговора е изменението и допълнението на Закона за медиацията, гласувани от 48-ия парламент на 25 януари, обнародвани в Държавен вестник на 2 февруари и влизащи в сила от 1 юли догодина. Според вносителя, тези изменения целят насърчаване на използването на медиацията, което да доведе до намаляване на натовареността на съдилищата и повишаването на ефективността в гражданското и търговското правораздаване. Трябва да кажа, че приетият през 2004 година Закон за медиацията е променян през 2006 година, два пъти през 2011 през януари и април, през 2018 година, през 2019, и сега през 2023 година. Адвокат Пенова, вие сте част от работната група на Висшия съдебен съвет (ВСС),  която регламентира работата на Съдебните центрове по медиация. Какво е това медиация, как се е случвала досега, как ще се случва занапред?

Легалната дефиниция за медиация е дадена в чл. 2 от нашия Закон за медиацията, и преди да обясня какво всъщност представлява медиацията, да кажа каква е тази дефиниция: медиацията е доброволна и предварителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето  лице е медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. В тази дефиниция се съдържа един много сериозно обмислен и подреден процес, в който спорещи страни ще имат възможност по един начин, различен от начин, по който са правили в съда, или по който са водили разговори само чрез своите адвокати, да обсъдят своите спорни въпроси. Точно затова медиацията може да им помогне, защото разговорът ще обхваща не само техните правни спорове, не само правните аргументи, които се отстояват в съда, ами всички други обстоятелства, които са довели до възникване на един правен спор. По тази причина в съда се обсъждат само правни аргументи, само правен интерес. В медиацията може да бъде обсъдено всичко, всеки аспект от човешките взаимоотношения. Ето затова тя може да доведе до постигане на едно разрешение по различен начин.

Казвате всеки един аспект, включително психологически?

Всеки един аспект от човешките взаимоотношения, пък ако щете и това, кой на кого е казвал или не е казвал добър ден, което може да се окаже решаващо, особено в семейно-правните спорове, може да се обсъди и да се разреши в една медиация, защото много често хората или не си говорят помежду си, или имат много трудна, много лоша комуникация, която ако се сведе само до комуникация в съда, вече се изключва възможността на всеки да си каже точно какво му е важно. В медиацията преговорите са основани на интереси, а не на позиции. Това е нейната специфика. И всъщност медиацията като концепция, впоследствие като практика възниква тогава, когато се създават едни нови правила в рамките на Харвадския проект за водене на преговори, едни нови правила за водене на преговори. Преговори, които да се основават на интересите, преговори, в които могат да се генерират максимално много възможности за решение, тези възможности за решения да бъдат основани на обективни критерии, и преговори, в които хората се отделят от проблемите. Точно това, наблягането и на психологическия момент и на емоцията на хората означава отделянето на хората от проблемите. Не обсъждаме само това, което е спора или в делото, което е правният аспект, разглеждаме всичко друго.

Спорът в неговото развитие, в неговия генезис?

Точно така, генезисът.

Кое е новото сега в медиацията?

За да ви отговоря на въпроса ми се иска просто да сложа една много кратка рамка, това и за нашите слушатели, които са се информирали подробно как се е развивала медиацията. Нашият Закон за медиацията е от 2004 година. Много съществени изменения се случиха в нашия закон, а пък и в рамковото, законодателството във всички европейски държави в 2011 година, и това е в резултат на изискванията на най-значимия акт за развитие на медиацията на ниво Европейския съюз, която е Директива 2008 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година. Тази директива си постави няколко цели: да се въведе предвидимо рамково законодателство в рамките на Европейския съюз, да се гарантира качеството на медиацията, да се предаде изпълнителна сила на споразуменията, да се гарантира поверителния характер на процедурата и да се създаде баланс между съдебния процес и извънсъдебните спорове, което се осъществява чрез спиране на давностните срокове ако започне процедура по медиация. Т.е. хората да нямат никакви притеснения, че това, че ще се обърнат към медиация, може да прегради по-нататък пътя им за съдебна защита. И точно в резултат на тези изисквания на директивата бяха промените в 2011 година. През 2016 година се направи едно отчитане, в рамките на Европейския съюз какво се е случило, и с един доклад до Европейската комисия, до Европейския парламент, и след 2016 година започна този нов етап в развитието на медиация, който у нас се изразява точно в това стимулиране на процеса. Да кажем ако досега се работеше в посока популяризиране на медиацията, сега вече ще се стимулира чрез въвеждане за някои съдебни спорове на задължение за провеждане на първа медиационна среща.

Кой нарежда медиацията? Коя възниква тя: преди или по време на съдебния процес?

По време на съдебния процес може да бъдат задължени страните да участват в тази първа задължителна среща в определени от закона случаи. Съдът задължава страните. А иначе няма ограничения в нашия закон, няма изискване предпоставка за провеждане на съдебния процес да бъде процедура по медиация. И сега, и след като влязат в сила тези изменения, по всяко време всеки, който има спорен въпрос, може да предприеме действия за започване на процедура по медиация. Зависи от страните за всички случаи, в които за съда не е въведено сега с измененията такова задължение.

Кой може да бъде медиатор?

Медиатори могат да бъдат пълнолетни лица, които не са лишавани от право да упражняват професия, които са завършили успешно курс на обучение за медиатор, които не са осъждани за престъпления от общ характер, и които след провеждане на това обучение сертифициращо, са вписани в Единния регистър на медиаторите.

Това, че нямат юридическо образование пречи ли, помага ли?

Нашият закон не въвежда ограничения за образование. Сега, в промените, които се направиха, специално за Съдебните центрове по медиация, по които съдът задължава да има една първа информационна среща, с цел да се гарантира качеството на медиацията и хората да бъдат спокойни, че медиаторите са компетентни, обучени и подготвени, се въведе изискване само юристи да бъдат медиатори в тези съдебни центрове, но във всички други извън съдебни центрове, всички други медиатори нямат такова изискване.

А какво се обяснява на първата среща с медиатора?

Много ви благодаря за този въпрос, защото той е разковничето към разбирането на това, в какво се състои промяната, въведена сега с последните законови промени. На първата среща по медиация страните отиват и медиаторът им обяснява всичко това, което си говорим ние – какво е процедурата, какви са неговите задължения и права. Той им обяснява, че нито ще им дава съвети, нито ще им решава спора, че той ще им помага на комуникацията и за това, какви въпроси могат да обсъждат. Обяснява им принципите на медиацията, а именно доброволността се изразява в това, че всеки преценява самостоятелно иска или не иска да премине през тази процедура. Във всеки момент когато процедура по медиация е започнала, страната може да си тръгне без да дава никакви обяснения, без върху нея това да има някакви последствия. Много важен принцип е поверителността. Медиаторът обяснява подробно на страните какво означава това, и медиаторът, и страните, и другите участници, каквито са адвокатите, може да има различни експерти, може да има преводачи, имат задължение да спазват тази поверителност в рамките на процедурата, и извън нея. И трябва да ви кажа, че България и Румъния са първите страни, които въведоха това изискване за поверителност в своето законодателство след директивата, дори с Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2011 година изрично са посочени. Та, ако има нещо, за което България може да бъде хвалена, винаги съм го твърдяла, това е медиацията. И аз силно вярвам, че ще продължим да бъдем хвалени в тази област. И тогава, когато разясни цялата процедура медиаторът, кога може да се спре процедурата, кога може да се прекрати – тя има срок на продължителност, страните решават: искат ли да започнат вече провеждането на самата процедура или не. Ако искат, подписват едно споразумение за започване и започва процедурата. Т.е. сега ще има задължение страните да отидат да им се обясни това, а не да започнат процедура по медиация.

Колко ще продължи медиацията?

По нашия закон една медиация може да продължи максимално 6 месеца. Сега, има специфика в регламентирането на тези срещи, които ще се провеждат в Съдебните центрове. Те ще бъдат с продължителност от 1 до 3 часа, като в тези 3 часа се включва и първата среща, в която ще се обяснява, и евентуално ако започне медиацията. Нещо повече, нашият законодател предвиди, че ако страните започнат процедурата и останат удовлетворени от нея, и желаят тя да продължи, тя може да продължи с тяхно съгласие и след тези 3 часа. Просто ще продължи извън Съдебния център  по предложение на медиатора и със съгласие на страните, като съответно през това време съдебните производства не се спират, за да може да не влияе медиацията на продължителността на съдебния процес и да не се чувстват притиснати от процесуални срокове или възможности за решаване на делото. Като разходите за тези 3 часа на медиатора ще се заплащат от бюджета на съда.

Вие сте учредител на първия Център за медиация към Софийския районен съд, а сега и към Софийския градски съд. Каква е спецификата на работата ви там?

Този център се учреди през 2010 година. В последствие се създадоха, те са неформални засега тези центрове, към други окръжни съдилища. Спецификата е, че медиаторите там са доброволци, работят на доброволни начала и досега те провеждаха медиации по случаи, по които съдът е напътил страните към медиация, защото досега в нашия закон съществува, то ще си съществува и занапред, задължение на съда да разяснява медиацията, да напътства страните към медиация. И досега в тези центрове такива медиации се провеждаха.

Адвокат Пенова, а защо има толкова промени в закона – 7 на брой с последната?

Най-съществените са тези от 2011 година, другите са мисля, че през 2018 година промяната беше въвеждане на възможности за зам.-министъра на правосъдието да извършва действия във връзка със сертифицирането на медиатори, вписване на обучителните организации. Тези извън 2011 година не касаят същността на процесите. Най-съществените са тези и последното изменение, което всъщност въвежда една нова глава 6: медиация по висящи съдебни дела.

При медиацията има ли адвокати и колко се заплаща на медиатора и колко на адвоката?

В медиацията може да участват адвокати, може да участват и други експерти, казах ви, че може да участват и преводачи. Участието на адвокати в процедура на медиация е въпрос на преценка на страните, дали искат да бъдат с адвокат или не. Изключително важно е участието на адвокатите по процедурата по медиация, защото на тях страните могат да разчитат по всяко време да им разяснят, кое е нещото, което не им ясно в правните аспекти на спора, тогава, когато започне да се обсъжда споразумението. Но ролята на адвокатите е малко по-специфична в медиацията, не е както в един съдебен процес. В съдебния процес адвокатът е гласът на своя клиент, докато в медиацията спорещата страна си е гласът, адвокатът му помага. Възнаграждението за адвокатите се заплаща от страните. Предстои промяна в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, която да прецизира и да регламентира възнаграждението на адвокатите съобразно участието им в отделните етапи. Защото адвокатът може да участва само на информационна среща, може да се включи само при преговорите и при постигане на споразумение, може дори изобщо да не участва, просто само да изготви споразумението. И това ще прецизира Наредбата за адвокатските възнаграждения. А за плащането на медиаторите – техният труд в рамките на тези 3 часа ще се заплаща от бюджета на съда. Ако медиацията продължи, вече възнаграждението на медиаторите ще се заплаща от страните.

По споразумение допускам?

Да, така се случва по принцип.

А защо медиацията не е популярна у нас?

Това е въпрос на въпросите, който се поставя в рамките на целия Европейски съюз. Защото то не е само у нас, има много страни, в които има различни елементи на задължителност във връзка с процедурата по медиация. И медиацията не е така разпознаваема, както се иска на медиаторите и на всички участници в този процес. Все още хората сякаш не разбират, какви възможности им дава медиацията.

А тя какви възможности им дава?

Да си решат сами спорните въпроси без да зависят от много други фактори, от които зависят сега в съда. Имат възможност да разговарят по различен начин, имат възможност да обсъждат много други аспекти освен тези, в които те са сложени в една рамка в процеса, в която могат да се изказват, могат да правят доказателствени искания, ако щете. Това дава повече възможности. Моето лично мнение е, понеже съм разсъждавала много по този въпрос, сякаш хората се страхуват да поемат отговорност за собствената си съдба.

Няма ли да им излезе по-евтино ако си решат проблема на медиация, отколкото да продължат с адвокати в един продължителен процес?

Сега, аз не съм човекът, който обича този въпрос, защото не ми се иска медиацията да я представяме само като начин за спестяване на разходи, особено за адвокати, аз съм и адвокат. Но медиацията е възможност наистина да се спестят много време и усилия. Да, и разходи ще се спестят, защото ако се постигне споразумение в процедура по медиация, се спестяват държавни такси и т.н. Но не е въпросът само в това да се спестят разходи. Въпросът е в това, че понякога минава толкова много време, докато се реши един спор, че накрая и да е решен така, както искаш в съда, за теб вече не е важно, или някакъв момент, в който е важно нещо друго да се случи, е отминал. Да не говоря колко взаимоотношения могат да бъдат развалени, колко бизнеси могат да бъдат провалени, и да не говоря, че едно дело за делба може да продължи 10 години – имала съм такива случаи.

А бихте ли ни разказали такива случаи от вашата практика на медиатор, а и на адвокат?

Мога да ви разкажа. Например един от последните ми случаи като медиатор по 3 съдебни спора с много голям материален интерес между две дружества търговски се обърнаха адвокатите към центъра, напътени от съда, към Центъра за спогодби и медиация, и след процедура по медиация, която се проведе в продължение на около час и половина, тези хора, които 3 години и повече бяха водели дела, загубили много време, много нерви, много средства в какви ли не такси и процедури, си стиснаха ръцете и се разбраха, точно какво искат да им се случи с трите дела, и възложиха на адвокатите си да подготвят документите за това. И се оказа, че тези хора са се познавали много добре, ставаше въпрос за наемни взаимоотношения, преди да сключат договора, който е станал ябълката на раздора между тях. Но от момента, в който са им възникнали споровете, само са говорили чрез адвокатите си и само чрез книжа, които са си разменяли. Двамата лице в лице един срещу друг се видяха на медиацията, и това изигра роля да се разберат. В началото те бяха изненадани адвокатите, че медиаторите казахме, че страните трябва да дойдат, и когато искахме те да представят спора си, да започне изясняването на спорните въпроси, адвокатите казаха: "Можем ли ние да кажем, защото ние много добре знаем, какво се случи, така по-бързичко?“, и ние медиаторите им казахме: "И вие ще кажете, но нека първо да чуем вашите клиенти“. И това се оказа решаващо. И то в медиацията това се оказва решаващо, че хората наистина започват да говорят и да се слушат, защото докато говори някой, вие вече го слушате. Разменяйки си книжа, може и да не ги прочетете.

Подсказвате ми въпрос: има ли конфликт между медиатора и адвокатите на страните? Възникват ли такива?

Не трябва да възникват такива конфликти, защото ролята на медиатора и ролята на адвоката е различна. Адвокатът е този, който може по закон и трябва да дава съвети на своите клиенти или да им напише споразумението, или да им каже: "Това да, това не, това така, това иначе“ – медиаторът такива преценки не може да прави, дори да е юрист, нито да дава съвети. Ролята на медиатора е само да помага в комуникацията. И даже в световните големи школи по медиация, които обучават медиатори, се практикува и препоръчва следното: преди медиацията медиаторът да се срещне с адвокатите, да си поговорят и да каже: "Вижте, ние сме в една и съща игра, но сме на различни позиции. Аз няма да ви преча да си свършите вашата работа, и вие не ми пречете да си свърша своята“, защото всеки си има своята роля, те не са  противопоставими. Понякога имаше опасния дори от адвокати: "Ама виждате ли, медиаторът може да направи нещо, с което да увреди интереса на клиентите“ – това е невъзможно. Медиаторът не може нито да им наложи решение, нито да ги накара да подпишат споразумение. Нито един медиатор не може да направи подобно нещо. Ако не дай Боже, по изключение се случи, всеки един може да си тръгне от процедурата, и да каже: "Това не е медиация от това, което ми обяснихте за вашата роля“, и адвокатите са тези, които да кажат: "До тук сме. Медиаторът прекрачва една граница. Това не е неговата роля. Довиждане“.

И на финала не мога да не ви попитам, какви са перспективите пред медиацията у нас?

Надявам се да стане по-разпознаваема от обществото. Вярвам, че адвокатите, за които няма как да не говорим непрекъснато за връзка с този процес, ще почнат все повече да разпознават и те медиацията, и да участват активно в процесите. Професионалните задължения на адвокатите са свързани с това да познават и извънсъдебните способи за разрешаване на спорове и да ориентират своите клиенти за възможностите, които им дават. Много вярвам, че ще има промяна в смисъл на популяризиране, стимулиране на процеса на медиация. Сега успоредно с тези промени се готвят промени в регламентацията на извънсъдебните центрове за медиация. Вече за тях ще има много повече правила как да бъдат откривани, на какво трябва да отговорят, примерно да имат сайтове, също да имат процедура за оплаквания, за оценка на работата и т.н., така че все повече и повече ще има и регламентация и популяризиране на този процес, надявам се.

Благодаря ви за това, че приехте да бъдете наш гост. Да се надяваме, че ще бъдем полезни с информацията и вашия анализ. До нови срещи.

И аз благодаря за поканата и за интереса към медиацията на вашето предаване.

Любопитен е, защото сега ще ви кажа, това е малко популярен у нас процес. И е добре да му се даде по-голяма гласност, за да знаят хората възможностите, за да ги разширят и може би и за по-бързо решаване на проблемите си, за които една голяма част не е необходимо да се прави съдебен процес, да се заведе дело.

Да, и големите съдилища са изключително натоварени, понякога минава много време докато се насрочат заседанията. А всичкото това може да се спести, за да може и усилията на съда да се вложат в процеси, които са с много по-голяма правна сложност и изискват много повече усилия и време.

Цоня Събчева