Адвокат Александър Кашъмов, ръководител "Правен екип" към Фондация "Програма "Достъп до информация" и Иван Радев от АЕЖ-България в блиц интервю за Агенция "Фокус" по темата за т.нар. "дела-шамари" срещу журналисти и активисти (бел.ред.:от анг. Strategic lawsuits against public participation или SLAPP – "дела шамари") и призивът им към министър Крум Зарков България да подкрепи борбата им срещу натиска върху разследващи журналисти.

Г-н Радев, г-н Кашъмов, в началото на седмицата се обърнахте към министъра на правосъдието г-н Крум Зарков с молба да подкрепи вашата дейност във връзка с т.нар. "дела-шамари" срещу журналисти. Какво стана, има ли някакъв отговор от това ваше отворено писмо до министъра? 

Иван Радев: Действително Асоциацията на европейските журналисти и програма "Достъп до информация" заедно излязохме с призив към министъра на правосъдието Крум Зарков България да подкрепи инициативата на Европейската комисия, насочена към ограничаване на делата, т.нар. стратегически дела, целящи ограничаване на публичното участие. Тези дела са най-често срещу журналисти или срещу представители на гражданските организации, срещу активисти и те преследват нелегитимен интерес. Те преследват, целят да откажат съответния журналист или съответния активист от общественополезната му дейност. Европейската комисия има инициатива, за която можем да разкажем малко повече, по какъв начин тези дела да бъдат ограничени, воденето на такъв тип дела да бъде ограничено в Европа. И смятаме, че България трябва да подкрепя тази инициатива. Това беше нашият призив. 

А има ли някакъв отговор, по някакъв начин реагираха ли от Министерството? 

Очакваме, тъй като беше първа стъпка, очакваме в скоро време да участваме в среща в Министерството и действително да видим подкрепа от страна на България към тази инициатива на Европейската комисия. Адвокат Кашъмов може да каже повече.  

Александър Кашъмов: Да. 

Г-н Кашъмов, бихте ли ни казали колко дела срещу български журналисти в момента има при Вас? 

Може би става дума за голямо количество дела, може би да са, така да кажем, за последното десетилетие със сигурност десетки и повече. Това са дела, които в редица случаи политици или бизнес личности водят срещу било журналисти, било медии, било активисти от неправителствения сектор. Най-често това е заради разследвания, заради критични публикации, заради тази важна дейност, в която всъщност според мен българските журналисти се оказаха на по-високо ниво като качество и по-дълбоко загребаха, отколкото официалните институции като прокуратурата например. Затова е и толкова важно, ние от Програма "Достъп до информация“ оказваме подобна помощ може би вече от две десетилетия. Много се радвам, че сега си партнираме с Асоциацията на европейските журналисти, която е много активна в България, и достатъчно е да посочим някои примери от последните дори месеци и години, за да видим за какво става въпрос. Двете най-известни "дела-шамари“ в България – става въпрос за дела, които са известни в Европа, са делото срещу "Медиапул“ и Борис Митов от страна на бившия председател на Софийския градски съд, в което те бяха осъдени на първа инстанция да платят обезщетение в размер на 60 000 лева, което е една огромна сума за публикации, които в крайна сметка са съпровождали неговото кандидатиране за пореден път за мандат. И друг казус, който още няма решение на първа инстанция, е голямото търговско дружество "Еврохолд“, което заведе дело срещу "Биволъ“ заради критична публикация, в която се обсъжда собствеността на това дружество. Точно такива дела не бива да могат злоумишлено да се водят с цел да бъде затворена устата на критикуващите, на разследващите журналисти. А по въпроса за реакцията на Министерството на правосъдието искам да кажа, че всъщност ние излязохме с призива в понеделник, а още във вторник се получи инициатива от кабинета на министъра на правосъдието, но все още нямаме категорично потвърждение. Очакваме, че следващата седмица ще имаме такава среща. На мен много ми се иска, мисля, че заедно ни се иска Министерството в лицето на министъра да откликне, защото това е една инициатива, която е много важна за България, но тя е важна и за Европейския съюз, защото ние живеем първо в континент, който дава знак и на почти целия останал свят какви са ценностите и как е правилно те да бъдат положени, но освен това навсякъде има властимащи и политици, които не желаят да бъдат критикувани, не желаят да бъдат обсъждани, и това е една според мен европейска и цивилизационна кауза. 

Г-н Радев, колко членове има Асоциацията на европейските журналисти в България и само членове на тази асоциация ли могат да се обръщат към вас за помощ, ако върху тях се оказва натиск?  

Асоциацията в България има около 130 членове. Тя е част и от Асоциацията на европейските журналисти на европейско ниво, която има секции в над 20 държави. Асоциацията в България винаги застава зад журналистите, когато те са обект на неправомерен натиск, било от властимащи, било от хора с възможности, като никога критерият не е бил дали някой журналист е член на Асоциацията или не е. Може да видите в последните 10 години позициите, с които Асоциацията е излизала, декларациите, призивите са в защита на журналисти от най-различни медии и журналисти, които никога не са били членове на Асоциацията. Т.е. това не е критерий. 

Г-н Кашъмов, не е ли малко ходене по тънък лед, когато се защитават такива каузи, защото от една страна може наистина да има натиск върху журналистите заради тяхната дейност, но от друга страна може и журналисти да не спазват Етичния кодекс на журналистите? 

Кашъмов: Категорично, въпросът е много основателен. Особено България е един такъв барутен погреб, в който всъщност от една страна качествени и добросъвестни журналисти ровят, за да извадят на светло аферите на властта, но от друга страна тъкмо критиците в обществото стават и обект на атаки, много злостни, чрез обиди, чрез клевети. Това са основните дела свързани, т.нар. "дела-шамари", но има едни такива обиди и клевети, които са злонамерени, те са всъщност извършени, осъществени с цел да бъдат атакувани хората, които да искат да бъдат свободни, независими, да дадат свободно и независимо мнение, или да извадят информация, да подложат на критика управлението. И това е точно този, както вие се изразихте, тънък лед. Всъщност това, което да се прави, е един тънък баланс. Ние не призоваваме за това да бъде изцяло позволена пълна свобода на това да бъдат атакувани по недопустим начин хората, ние сме за това честното говорене, т.нар. в практиката в Европейския съд по правата на човека "разумна публикация", етична публикация, да не бъде лесно атакувана чрез такива дела и да има една такава база на преценка на ранен етап от съд, така че да не се точат години наред дела срещу качествени журналисти, които да усещат угрозата на държавната репресия в момента, в който си вършат другата работа. Това е много важно. Това не означава да бъде давана свобода на слово, което не заслужава защита в едно демократично общество.  

Кое е най-тежкото Ви дело?  

Как да Ви кажа, всички дела по един или по друг начин са тежки, защото има случаи в които не е толкова голям размерът на глобата или на обезщетението, но когато става дума за журналист, който е с изключителна висока репутация на името си, което се знае в цял свят и е станал примерно обект на атака и на успешно, за съжаление, дело в България срещу него, което в момента е в Страсбург, тогава наистина имаме една много висока степен на обезкуражаване. Но искам да кажа, че всъщност аз мисля, че тази наша кауза и каузата на нашите колеги в Европа, защото ние не сме сами, не е просто кауза за спасението на тези личности, на тези индивиди, тя е кауза за цялото общество. Защото когато един такъв качествен журналист се отдръпне от активна дейност, от това губи цялото общество. От това губят обикновените граждани, чието богатство в крайна сметка зависи и от това в управлението да не се краде. А това да не се краде образно казано, съжалявам, че така грубо се изразявам, това е и функция от добрите разследвания. Защото добрите разследвания водят до един по-сериозен обществен контрол върху политиците и управляващите.  

А случвало ли Ви се е в процеса на проучване на даден казус да разберете, че всъщност има нарушена журналистическа етика и да сте отказвали от защита?  

Това е много труден въпрос, защото адвокатите не сме свободни да отказваме защита. Но как да ви кажа, най-често на ранен етап може да се прецени как стоят нещата. Мога да кажа и следното: имал съм случаи, в които нивото на етиката и качеството на журналистиката не е кой знае какво, но въпреки това било добронамерено разследване с цел обществен интерес. Такъв беше един от известните случаи "Касабова срещу България“, по който се произнесе Европейският съд по правата на човека. Да, имаше пропуски, но същевременно важният обществен интерес да бъде казана истината да бъде казана истината в момента, в който започва учебната година, а все пак има данни за корупция при приема на определени ученици, това преди много години разбира се, това все пак е обосновало излизането на подобна публикация. Но аз мисля, че правото не е изолирана сфера, правото не е някаква толкова дълбоко специфична дейност, че никой друг да не я разбира. Защото ако законите и правилата не се разбират от обикновения човек, тогава от тях няма смисъл. Т.е. всеки би могъл разумен човек може да прецени дали една публикация е злонамерена или не.  

Г-н Радев, случвало ли Ви се е да потърсите помощ от свои колеги от европейски журналистически организации или други клонове на Асоциацията?  

Ние работим в сътрудничество с европейски партньорски организации. Асоциацията на европейските журналисти е и наблюдател към Съвета на Европа, и е една от организациите, които могат да подават сигнали към платформата за защита на журналистите на Съвета на Европа. Работим и с други организации, които също могат да подават сигнали. Така че когато имаме важен според нас случай в България, този случай достига и до тази платформа, и тогава българските власти са длъжни да дадат отговор какво се случва по казуса, който ние сме повдигнали. А много често, когато има случаи в България, реагираме не само ние, реагират например и от "Репортери без граница“ или друга европейска или международна организация.  

А как се става член на Асоциацията на европейските журналисти в България?  

На сайта имаме специална секция, която е предназначена за кандидатстване, чрез попълване на формуляр от журналистите, които работят или в медиите, или са на свободна практика. И журналистът трябва да представи своята биография и да декларира, че приема ценностите на организацията. След което Управителният съвет на организацията решава дали това е действително така и дали този кандидат е подходящ за член на организацията.  

В какви срокове очаквате реакция от Министерството и накъде оттук нататък? Най-важните първи стъпки, които да се направят в посоката, в която искате да се развие казусът?  

Иван Радев: Ние се надяваме на сравнителни бързи и оперативни действия, тъй като знаете, че хоризонтът на това правителство все пак е ограничен, така че се надяваме още по времето на мандата на служебното правителство да има движение напред.  

Александър Кашъмов: Надаваме се да бъде максимално бързо, защото това служебно правителство всъщност ще бъде още няколко дни в мандат. Надяваме се още този министър на правосъдието да подеме тази щафета, която ние сме подели. Имаме предварителна заявка, да видим дали това ще се случи за среща следващата седмица. Много е важно българският министър на правосъдието да взема отношение сега, защото подкрепата на тази законодателна инициатива в Европейския съюз трябва да се случи чрез подкрепа от държавите-членки. България все играе ролята като че ли на някакъв обект на Европейския съюз – ние чакаме оттам някой нещо да ни казва, не искаме като че ли да станем субект, да заемам своето достойно място заедно с тези добрите, които искат да правят по-добри правила и по-добър живот за гражданите. Мисля, че моментът е дошъл, надявам се това да се разбира в Министерство на правосъдието, защото това е едната стъпка. А следващата стъпка, която вече ще трябва да се извършва в един по-голям период от време и с повече усилия и ресурс, е пък да се направят и законодателни промени, които да подобрят положението на добросъвестните журналисти и граждански активисти в България по такива дела. Това също е следващата много важна стъпка.  

Много ви благодаря за това интервю.