Интервю с адвоката по наказателно право Силвия Петкова в предаването "Добър ден, България" на Радио "Фокус". 

Обективни ли са тестовете за наркотици, с които сега се тестват полицаите?  

Не можем да кажем, че не са, най-малкото, защото нямаме такива данни. Тестовете, с които в момента се изпробват полицейските служители, са същите, с които се изпробват и водачите на превозни средства за употреба на наркотични вещества. А чисто статистически се смята, че около 15-на процента от пробите дават фалшиво положителен резултат, което означава, че по никакъв начин не е сериозно да кажем, че тестовете не са надеждни. Напротив, в по-голямата част от случаите смятам, че проблемът не е в самите тестове, а е по-скоро в непознаване на процедурата на вземането на пробата и съответно в неправилното й събиране.  

Колко често се случва тестът за наркотици да се подвежда от други медикаменти - прахче за грип, хапче за синузит, вода за уста?  

Много зависи от съдържанието на съответния медикамент, защото не са малко медикаментите, които съдържат наркотични вещества или спори на наркотични вещества, включително и такива медикаменти, които по принцип се продават без рецепта, например някои лекарства за главоболие, които са на свободна продажба, съдържат соли на наркотични вещества, респективно тестът ще реагира на това наркотично вещество. Естествено, като се даде кръвна проба, по всяка вероятност тя ще излезе чиста. Но самите тестове са така създадени, че да бъдат достатъчно чувствителни, за да могат да засекат и по-ниски нива на употреба, което по начало е нормално и логично. Шофирането след употреба на наркотични вещества, включително и такива, които са съставки на лекарствени продукти, е опасно, а и съставлява престъпление. Неслучайно, когато си говорим за употреба на лекарства за тревожни разстройства, понеже това беше един от аргументите на Синдиката на служителите на МВР, че е неподходящо да се правят тестове за наркотици на полицейските служители. Една голяма част от лекарствата за тревожни разстройства съдържат т.нар. група наркотични вещества бензоадепини. Те са разрешени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина, но това не ги прави по-малко наркотични. И това по никакъв начин не прави тяхното въздействие по-малко психоактивно, което означава, че бидейки наркотични вещества с психоактивен ефект, те не следва да бъдат употребяване по време на шофиране. По принцип те не следва да бъдат употребявани по време на изпълнение на служебни задължения най-малкото, защото една част от тях имат определена група странични ефекти, които включително могат да доведат и до психоза. Което означава, че ние твърдим, че един полицейски служител, който страда от тревожно разстройство, приема бензоадепини, той може да получи някакъв страничен ефект. Същевременно обаче този човек е въоръжен, което означава, че ние даваме оръжие на човек, който се намира под въздействието на наркотични вещества. Така че оправданието: взимаме лекарства за тревожни разстройства, и заради това не трябва да бъдем тествани, е несериозно.  



Но с тези тестове се изследват както полицаи, така и обикновени хора. Дайте съвет на обикновените хора как да постъпят, ако на полеви условия, спре ни патрулката, направи ни тест и излезе положителен. Като правист, като адвокат, посъветвайте хората.  

Или една много малка част от хората знаят, че имат право да дадат биологични проби – кръв и урина, токсикологично-лабораторно изследване за доказване липсата на наркотични вещества в организма, или се подвеждат много често от старателното убеждаване на полицейските служители, че даването на такива проби е безсмислено. Изобщо не е безсмислено, защото в случаите, в които човек е употребил наркотични вещества примерно преди седмица или не е употребявал изобщо, даването на кръвна проба е абсолютно задължително. Защото в противен случай ситуацията ще се реши единствено въз основа на показанията на теста, а когато няма кръвна проба, няма опровергаване на показанията на теста. Това означава, че е доказано, че съответният човек е шофирал след употреба на наркотични вещества. Следва наказателно производство и почти сигурно осъдителна присъда. Много често в практиката ми се е случвало клиентите, които са се подвели и не са дали кръвна проба, да споделят, че полицейските служители са им казали, че няма смисъл да дават кръвна проба, че е по-добре за тях да не дават.  

А защо го казват?  

Нямам представа защо се случва. Но наистина е масово явление, в което полицаите се опитват да убедят шофьорите да не дават тестове, включително давайки им невярна информация от типа на: кръвната проба ще покаже месец назад, ако сте употребили наркотични вещества. Сега, нека да бъдем откровени – една немалка част от населението употребява наркотични вещества за забавление. Това далеч не означава, че те шофират под въздействието на тези наркотични вещества или че изобщо имат някакво безотговорно поведение на пътя. Първо, кръвната проба и урина няма как да покажат наличието на наркотични вещества в организма за месец назад, освен ако не става въпрос за регулярна употреба до степен на зависимост. Тоест, когато се касае за употреба за забавление веднъж-два пъти месечно, максималният срок назад, в който може да се установи наличието на наркотични вещества е около седмица, като казвам това е максималният срок. Така че не зная по каква причина полицейските служители се опитват да убедят водачите да не дават кръвна проба, но е факт, че чисто статистически от гледна точка на моята лична практика на наказателен адвокат, около 90% процента от хората, с които съм работила, потвърждават, че са били убеждавани да не дават кръвна проба.  

Добре, да се върнем отново на ситуацията: ние даваме положителна проба, сами решаваме да пуснем кръвните си изследвания, но всъщност, получаваме глоба от полицая, нали така?  

Когато дадем положителна проба на дръг теста, няма как сами да отидем да дадем кръвна проба, защото винаги следва задържане. Това е полицейското задържане за срок от 24 часа. В този случай полицейските служители имат задължение по закон да придружат водача до съответното лечебно заведение. Тоест, ако полицейските служители не желаят да изпълнят това свое задължение, водачът трябва изключително много да настоява това да се случи. Когато имаме положителна проба от теста, полицейските служители готвят акт за установяване на административно нарушение и издават талон за медицинско изследване. На този етап няма как да има глоба, защото глобата по принцип е кумулативно предвидено наказание с лишаването от свобода, когато се установи шофиране след употреба на наркотични вещества. Тоест, на първо място се издава акта за административно нарушение, водачът трябва да даде кръв, ако не е употребил наркотични вещества или е употребил много дълго време преди проверка. Чака се доста време към настоящия момент да излязат кръвните проби. През това време той ще бъде без книжка, без номера на колата и със заповед за задържане. В някои случаи е възможно да бъде образувано досъдебно производство срещу него, тоест, той да бъде привлечен в качеството на обвиняем. А в последно време прокуратурата не повдига обвинения преди да получи резултатите от кръвната проба, просто защото впоследствие, когато кръвната проба излезе отрицателна, съответният човек има право и на обезщетение и за незаконното обвинение.  

А защо се бавят толкова много кръвните изследвания? 

Кръвните изследвания се бавят толкова много, защото акредитираните лаборатории, които могат да извършват тестовете за установяване употребата на наркотични вещества, са прекалено малко. И реално погледнато техният капацитет не е достатъчен да обработи всички заявки за такива проби своевременно. Всъщност химико-токсикологичните лаборатории са затрупани.  

Колко време се изчаква? 

Много зависи, но в общия случай усреднено е около 6 месеца.

Тоест, 6 месеца човекът стои без книжка, със свалени номера, чакащ?

Точно така. И за съжаление, в много случаи хора с фалшиво положителни проби губят работата си поради тази причина, защото шофьорската книжка е условие за упражняване на професията им. 

Какви са правата ни, когато всъщност ние даваме кръвна отрицателна проба? Какво можем да направим, можем ли да търсим правата си по някакъв начин за обезщетение на тези 6 месеца, в които сме загубили може би дори и работата си? 

Именно това е пътят за защита – единствено и само чрез компенсация на така причинените вреди, с иск срещу държавата, със заплащане на претърпените неимуществени вреди, защото неимуществени вреди винаги има. Създава се едно чувство за несправедливост, за произвол, за безсилие. И разбира се, на репариране подлежат и имуществените вреди, включително и когато трудовото правоотношение е прекратено заради липсата на шофьорска книжка. Между другото, в практиката се забелязва една доста често срещана грешка, която тези хора допускат при прекратяването на трудовите им правоотношения. Когато им бъде взета книжката заради фалшиво положителна проба, работодателят им предоставя споразумение за прекратяване на трудовите функции по взаимно съгласие, а не поради причина, че не могат да изпълняват задълженията си, защото им е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство. Всъщност, когато трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, съответният човек няма да може да търси обезщетение за загубената работа, просто защото в този случай съдът няма да намери причинно-следствената връзка между отнемането на книжката и прекратяването на трудовия договор. Затова, когато има незаконно отнета книжка заради фалшиво положителна проба и се стигне до прекратяване на трудовото правоотношение, абсолютно задължително е в основанието за прекратяване да се запише, че съответният работник не може да изпълнява функциите си съгласно длъжностната характеристика, защото му е отнето свидетелството.   

Във вашата практика често ли се срещате с такива случаи? 

В последно време да, може би защото в някаква степен малко повече се даде гласност на тези случаи и малко повече хората започнаха да имат желание и смелост да търсят правата си. Може да се каже, че съм забелязала едно недоверие в хората, които са се свързвали и с мен включително, във възможността да получат справедливост. В крайна сметка, така се случиха нещата, че вече имаме и прецедент с присъдено обезщетение за отнемане на книжка, сваляне на номера и слагане на белезници заради фалшиво положителна проба за наркотични вещества. Смятам, че първо, имайки този прецедент, ще има и повече съдебна практика, може би повече хора ще се осмелят да завеждат такива дела срещу държавата. А самият факт, че се започна дискусия по тази тема за процента фалшиво положителни проби във връзка с тестването на полицейските служители, би могло да доведе и до някаква положителна промяна. Имам предвид и от организационна гледна точка, защото всъщност проблемът тук с изчакването за връщането на книжките и излизането на кръвните проби не е законодателен, той си е чисто организационен. Би могло да се стигне до положителна промяна с увеличаване на капацитета на химико-токсикологичните лаборатории, евентуално акредитиране на повече такива така, че като цяло да се увеличи капацитетът за своевременно обработване на кръвните проби. Всъщност това би било най-доброто решение – да се направи така, че да могат кръвните проби да излизат в същия ден, например. 

Габриела ГЕОРГИЕВА