Интервю в дневния блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус" с Адриан Николов – икономист от Института за пазарна икономика

Добър ден, г-н Николов. Как се е променила средната брутна месечна работна заплата у нас за първите 6 месеца на година?  

Динамиката е доста бърза, като средната брутна заплата по последни данни, които са за съжаление към месец юни, расте и е 1730 лева. Тоест, ние имаме доста бърз ръст, но сам по себе си този ръст като цяло не ни говори много, тъй като се намираме в много остра инфлационна ситуация. Тоест, номиналната динамика в заплатите няма много голямо значение, тъй като тя не се променя Бог знае колко много спрямо покупателната способност. Тоест, в момента това е по-скоро важната мярка, която трябва да имаме предвид. На практика за същия този период това, което може да се купи с тази средна заплата, не се е променило Бог знае колко много.  

 

Къде в страната на началото на тази година е вземана най-ниската заплата и респективно защо, и къде е била най-високата?  

Традиционно Северозападът стои на дъното на класацията по заплати. Това са области, като Видин, като Монтана. Враца тук е малко по-особен случай, тъй като там ядрената централа и Козлодуй дърпат много нагоре в класацията. Това предпоставя много голяма разлика във всички останали общини и много голямо неравенство в рамките на самата област. А другите места, които демонстрират доста негативни тенденции, е едно сериозно изоставяне спрямо динамиката на средните заплати, са Кюстендил и Благоевград като общини, просто много бързо застаряване и силата на работната сила ограничава възможностите за растеж. В Благоевград пък мощните проблеми с КОВИД генерираха едно доста сериозно изоставяне на пазара на труда и отлив на труд от някои видове индустрия. И това съответно води до тези негативни динамики. Иначе, традиционно най-бързо се развива София, тъй като тук много високите заплати в IT индустрията и аутсорсинга дърпат много нагоре средната. Там като нищо можем вече да говорим за достигане на една заплата от 4 000 лева в IT сектора, което очевидно са много, почти 2,5 пъти над средната. А иначе, другите водещи центрове Пловдив, Варна също са с доста позитивна динамика. В Пловдив заради много силното производство и промишленост. Ето такива факти играят най-вече.  

 

Какви са изводите, които могат да се направят в края на първото полугодие относно заплатите?  

За съжаление, изводите не са много положителни, тъй като затова започнах в началото на разговора, че на този етап поне за средния работник, ако изобщо можем да вярваме в неговото съществуване, стандартът на живот от началото на годината не се е променил Бог знае колко много благодарение на високата инфлация. Разбира се, тук е редно всеки отделен човек, работещ или не, по-скоро да се обърне към инструментите за изчисляване на лична инфлация, които предлага НСИ, тъй като според индивидуалната кошница и нейното съдържание вече има много голямо значение дали реално човек е обеднял спрямо инфлационните процеси, или напротив, все пак е успял поне да запази покупателната си способност. Като най-бързо обедняващи биват, разбира се тези, които употребяват много горива и много храни от групите, които най-бързо поскъпват. Това са маслата, хлябът беше доскоро, месото, ето тези неща.  

 

Кои са секторите, които са най-добре заплатени? Вие казахте IT секторът. И съответно кои са лошо заплатените?  

IT е един от примерите. Но особено извън София е много по-скоро водещото преработващата промишленост, като сред общините с най-високи заплати са тези в Средногорието, където доминацията на преработващата промишленост и добивът е тази, която всъщност осигурява много висок стандарт на живот. Като цяло, ако трябва да говорим за фактор, който най-бързо успява да възроди и да повиши покупателната способност и качеството на живот в по-малките населени места, по-скоро добивът е тази сила. Ако разбира се, ако погледнем от към обратната страна, хотелите и ресторантите са традиционно най-слабо заплатените, но пък там винаги можем да се отнесем с едно известно съмнение към данните, тъй като пък има много голям сив сектор от бакшиши, плащане под масата, ей такива неща, и съответно няма как да сме сигурни, че това, което виждаме като формални данни е това, което съобщават статистиките, отговаря на реалността.  

 

И нека да направим едно обобщение на тази статистика за първите 6 месеца на годината: по-скоро позитивна или по-скоро отрицателна е?  

 

Много е трудно да кажем дали е позитивна или отрицателна, по-скоро на този етап стоим на едно място. Тъй като бяхме свикнали в годините между 2016-2020, преди КОВИД, да имаме доста бърз ръст на заплатите, много ниска безработица, много бързо повишаване на стандарта на живот, много ниска инфлация, и съответно просто това беше начинът, по който оперираха повечето домакинства. Сега по-скоро се долавя сериозно забавяне и дори обръщане на този процес. Разбира се, доколко ще остане това реално обедняване в по-дългосрочен план зависи най-вече от начина, по който ще се случи зимата, разбира се, динамиката на войната и съответно влошаването на ценовите равнища в следващите няколко месеца. Като цяло сигналите там не са много позитивни, за съжаление, тъй като цените на газа остават високи за съжаление, същото важи и за останалите горива.