Официалната статистика на Националния статистически институт (НСИ) за броя на населението на страната ни беше обявена миналия понеделник и показва рекордно намаляване на населението в най-новата история на страната ни. Оказа се, че за последните 10 години населението ни е намаляло с над 844 000 души. Населението на България към 7 септември 2021 г. е малко над 6 милиона души. Близо 200 населени места са останали без хора. Обобщено казано, последното преброяване показва категорично и бързо топене на населението на страната. За 10 години най-много население е загубила Област Видин. Най-малко е намаляла Област София. С повече подробности за доклада на НСИ разговаряме в дневния блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус" Адриан Николов – икономист от Института за пазарна икономика.

Доста интересен доклад представи НСИ. Наблюдаваме, че в София има лек спад на населението с около 1,3% за последните 10 години. Мисля, че сега предстой да се променят много икономически индикатори. Но защо наблюдаваме този спад според вас и какво точно следва за столицата ни?

Това беше един от много интересните изводи на окончателните данни на НСИ, най-малкото че институтът имаше едно много сериозно разминаване с това, което те публикуваха в началото на годината като предварителни данни, тъй като техният предварителен анонс предполагаше София да е нараснала, т.е. това да е единствената област, която в последните 10 години отбелязва някакъв ръст на населението, при това не незначителен. Т.е. хората очакваха ръст от порядъка на 5-6%. Но окончателните данни сочат все пак спад, като това от една страна най-вероятно отразява едно подценяване на миграционните процеси, тъй като трябва да имаме предвид, че София, въпреки че е основната притегателна точка за население в страната, все пак губи и немалка част от своите жители и към отворените европейски държави, където миграцията е доста лесна. От друга страна, своята роля определено е изиграла динамиката на естествените процеси в хода на пандемията. Тъй като трябва да имаме предвид, че София в периодите преди COVID-19 беше една от малкото области, която успяваше да поддържа горе-долу равновесие между смъртността и раждаемостта, но добавянето на една много сериозна свръхсмъртност в хода на няколкото COVID-19 вълни доведоха до едно много бързо влошаване на естествения прираст. В този смисъл, най-вероятно тези два процеса всъщност са довели до тази промяна на населението на София и съответно на промяната и в първоначалната и крайната оценка на статистиката.

Добре, наблюдаваме и нещо друго – статистиката показва, че разликата в населението между Пловдив и Варна също е драстична, като във Варна намалява с около 7000 души и става по-малка от Пловдив. Каква е причината за това?

Това всъщност винаги е било така. Някак си това, че Пловдив е вторият град е конвенционално знание, което просто се препотвърди с това преброяване. Имаше едно известно съмнение, тъй като през последните години Варна стана доста сериозен привлекателен център за миграция от Северна България, най-вече съседните области – говорим за Шумен, за Търговище и за Добрич, и съответно имаше един известен шанс да се окаже, че тя е нараснала по-бързо от Пловдив, но в крайна сметка се оказа, че това не е вярно. Като цяло не е изобщо неочаквано. Като цяло всичките ни големи градове губят население малко или много в последните години. Няма такъв от първите шест или десет, ако гледаме само тези над 100 000 души, тези, които доскоро са били в тази категория, като различната динамика до голяма степен наистина сочи колко добри доходи, какви работни места предлагат съответно. И това отразява тази динамика най-вече. Съответно градовете с по-слаби икономики, с по-ниски заплати, с по-нежелани работни места губят по-бързо население. Но негативните естествени процеси иначе са повсеместни, като цяло няма град, който да успява да поддържа положителен естествен прираст в последните 10 години.

Има ли данни от преброяването, на които общините трябва да обърнат особено внимание?

Като цяло те съдържат доста интересни комплекти, като трябва да имаме предвид, че статистиката този път, вместо да ги публикува наведнъж, ще проведе маратон от публикации с данните от преброяването, който ще свърши чак февруари 2023 г., т.е. ще получаваме на порции новата информация. Като общините научават доста неща, например етническата си структура, която като цяло не е много ясна, но сега ще имаме, поне по самоопределение, яснота какъв е балансът между българи, роми, турци и останалите етнически групи по населени места. Ще разберем каква е образователната структура, което също е от много голямо значение за начина, по който се мисли, икономическото планиране, тъй като различните разпределения на образованието съответно насочват към различни модели на икономическо развитие. Всякакви такива неща. За мен персонално са много интересни данните от трудовата миграция, тъй като това е единственият момент, в който знаем кои хора къде и кога пътуват между населените места, което пък ни насочва къде има нужда от развитие на инфраструктура. Такива заключения, които просто не могат да излизат от други комплекти от данни, сега ще обновим спрямо последните данни, които са за 2011 г. и са безкрайно остарели към настоящите реалности.

Какви са спецификите на трудовият пазар в момента? При анализа на намаляването на населението през този десетгодишен период виждаме, че голям процент от това население е изчезнало защото са напуснали страната ни.

Да, това определено е процес, т.е. външната миграция със сигурност играе много голяма роля за този спад на населението, като от това има много практически изводи за начина, по който ще се структурира пазарът на труда в бъдеще. Т.е. колкото по-малко работници имаме, това практически ограничава възможностите за развитие на някои определени сектори, особено тези с много ниска добавена стойност, тъй като очевидно ще има все по-малко и по-малко евтина работна ръка, която да може да работи в отрасли от типа на шивашките предприятия или пък мебелните фабрики, да не говорим за земеделието. Т.е. просто тези икономически модели стават все по-малко и по-малко възможни за изпълнение в страна, в която просто няма достатъчно хора, които да работят такива нискоквалифицирани работи. Но вероятно вие съответно благодарение на тези промени най-вероятно ще трябва да търсим инвестиции във високотехнологични производства или пък ІТ – ето такива неща, които наистина от една страна инвестират в подготовката на хора, обучават ги на доста по-високо ниво и съответно успяват от много малко работници да генерират много добавена стойност.

Разбирам ви, но това ли е начинът всъщност да преобърнем негативната тенденция, която страната ни следва от години?

Като цяло повечето европейски държави преживяват едни такива процеси на застаряване, а дори и свиване на населението в по-малките. Съответно ние не сме по никакъв начин изключителни и уникални. По-скоро интересното е как да се адаптираме към тази реалност с по-малкото население, отколкото с някаква политика да се опитваме да борим тези демографски процеси. Разбира се, те не са необратими, но трябва да имаме предвид, че демографските реалности са много дълги. Т.е. тук ако въведем да речем някоя политика, която ще се опитва много активно да стимулира раждаемост, то тя ще има ефект не в управлението на правителството, което я въведе или следващото, а след 20, 30, дори 40 години. И в този смисъл тук наистина има нужда по-скоро от някаква форма на много дългосрочно планиране и залагане на цели. Да не говорим, че ние някак си не можем да се разберем за едни такива фундаментални теми, та камо ли да провеждаме политика с толкова дълъг хоризонт.

Можем ли да обобщим какви са икономическите заплахи, които произтичат от новата демографска картина, която НСИ нарисува скоро за нас?

Споменахме наистина много свития работен ресурс, т.е. това, че фирмите ще трябва да правят повече с все по-малко и по-малко хора. Застаряването е другият голям казус, тъй като вие започнахте в анонса с увеличението на дела на възрастното население в редица области и общини, като това пък има много конкретни въздействия върху начина, по който се структурира пенсионната система, тъй като слушателите ви вероятно знаят, че ние нямаме пенсионен фонд, който представлява някакви реални спестявания. Пенсиите на пенсионерите днес се плащат от работещите с доплащане от бюджета. Съответно колкото повече идва отношението между пенсионери и работещи, толкова повече или ще трябва да увеличаваме това, което работещите плащат в пенсионния фонд, за да можем да продължаваме да издържаме пенсионерите, или трябва да го финансираме с други данъчни приходи, тъй като то винаги се дофинансира от бюджета. Това като че ли е другият голям извод, който излиза от този комплект, който видяхме в понеделник. 

Има населени места с много малко население – под 200 души. Това дали ще доведе до някаква административна промяна като област, община?

На този етап като че ли не е много на масата чисто политически дебатът за административната реформа. Трябва да имаме предвид, че Законът за местната власт ни задава единствено изискване за броя хора, за да се създаде една нова община. Но няма реално процедура, която да каже: определена община е паднала под този жизнеспособен“ брой на население, съответно трябва да я закрием оттук нататък. Но все пак вече са над 1/4 общините, които са в този брой. Според последните данни, които видяхме от  преброяването, 83 са с под 6000 души, което е минималното изискване. В този смисъл, наистина може би едно бъдещо управление ще е добре да се замисли наистина дали няма нужда от рационализиране на общинската мрежа, закриването на много общини и сливането им със съседни, разбира се, отчитайки свързаност, пътни мрежи и възможност за предоставяне на услуга в отдалечени населени места, ето такива неща, които разбира се, трябва да се вземат предвид. Но все пак – да, това най-вероятно ще е една важна реформа в бъдеще, която да доведе до доста по-ефективна и добре работеща общинска мрежа, отколкото тази, която има в момента, която особено на фона на намаляване на населението, прави все по-малко и по-малко смисъл.

Габриела ГЕОРГИЕВА