Макар и в нашата страна да не е много популярен, на всички са ни известни прословутите целувки под имела по Коледа. Всяка жена, която откаже да бъде целуната под зеленото клонче, ще бъде застигната от лош късмет, се твърди в поверието. Растението, което има централна роля в украсата на много държави, расте на дървета, като ябълка и дъб. То притежава мистични сили, които носят късмет на домакинството и предпазват от зли духове. Използван е обаче и като знак за любов и приятелство в скандинавската митология.

В първата книга "Коледна коледна песен“, публикувана през 1843 г., има илюстрации на целувки под имела, като това може би е помогнало за популяризирането на обичая. В началото от стръка на имела се бере зрънце, преди човекът да може да бъде целунат и когато всички плодове са изчезнали, не може да има повече целувки.

Историята на имела и как той е включен в празничната коледна история остава до голяма степен неизвестна. Обичаят мъж и жена да се целуват под имел изглежда според някои хора идва от Англия. Най-ранната записана дата, споменаваща това, е през 1784 г. в песен от музикална комедия. Но преди време се появиха сведения, които сочат, че обичаят с целувката под имела като "заклинание" за щастлива любов идва от Древна Гърция. Ритуалът се изпълнявал на празници и сватби като обещание за женитба и дълъг и светъл живот. Към днешна дата няма холивудски романтичен филм за Коледа без целувка под клонките на имела.