Според един мит по темата възрастта на първите пенсионери е определена по тази на един велик световен държавник. Германия е първата нация в света, която прие програма за социално осигуряване за старост през 1889 г., проектирана от германския канцлер Ото фон Бисмарк. Идеята е представена за първи път, по нареждане на Бисмарк, през 1881 г. от германския император Уилям I.

В писмо до германския парламент. Уилям пише: "... тези, които са с увреждания на работа, поради възраст и инвалидност, имат добре обосновани претенции за грижи от държавата". Един постоянен мит за германската програма е, че е приела 65-годишна възраст като стандартна възраст за пенсиониране, защото това е възрастта на Бисмарк. Всъщност Германия първоначално определя 70 години като възраст за пенсиониране (а самият Бисмарк е бил на 74 по това време).

По света

По времето, когато Америка преминава към социално осигуряване през 1935 г., германската система използва 65 години като възраст за пенсиониране. Приблизително половината от държавните пенсионни системи са използвали 65-годишна възраст като възраст за пенсиониране, а половината са използвали 70-годишна възраст.

В България

Проверка назад във времето показва, че първите българи, които са получили пенсии от държавата ги получават веднага след Освобождението. Официално в България началото на пенсионирането е поставено със създаването на професионален пенсионен фонд през 1869 г. като част от австрийски пенсионен фонд. Той осигурявал работещите по железницата между Истанбул и Пазарджик.

 През 1880 г. е поставено началото на законодателството в сферата на социалното осигуряване и подпомагане със Закон за инвалидното съдържание, което урежда пенсиите на поборниците и опълченците и въвежда изискване за трудов стаж като условие за инвалидна пенсия.

10 години по-късно с нов закон е уредена и възможността свещениците да се пенсионират. Чиновниците получават права година по-късно – през 1891 година, пише bTV.