Шарл Перо е роден на 12 януари 1628 г. Имал брат близнак, който починал шест месеца след раждането. Шарл оглавил семейния клан Перо, който включвал трима братя. Те се изкачили на върха на властта по времето на Людовик Четиринайсети, пише издателство "Распер".

Кралят-Слънце бил най-яркият представител на европейските монархии. Изкуството, науката, промишлеността и армията на Франция били най-добрите света, както и държавното управление, което било изградено от Жан-Батист Колбер. Тази епоха влязла в историята като меркантилизъм. Колбер не бил държавен глава, но бил един от най-успешните премиери в световната история. Всъщност той бил дясната ръка на краля-слънце, а дясната ръка на Колбер бил Шарл Перо… В ръцете на Перо била съсредоточена огромна власт.

Ето какви длъжности имал авторът на приказки: - Генерален секретар в Интендантството за кралски строежи. Това било сериозно занимание, тъй като по това време се изграждал Лувърът – най-грандиозната постройка на века. За Людовик Четиринайсети се изграждал Версай. Тези строежи били контролирани от Шарл Перо. - Фактически ръководител на "Бюрото за славата на краля“.

По-късно то започнало да се нарича Малката академия. Преди да бъде създадено бюрото през 1664 г., кралят се срещнал с Перо и други дейци на пиара. Той подчертал значението на новото учреждение. - Държавен секретар по културата. Шарл Перо наблюдавал литературата и следил писателите да се трудят в името на краля. - Контрольор на дейността работилницата на гоблени. Тази длъжност може да изглежда дребна на фона на останалите, но през 17 век не било така.

Производството на гоблени тогава изисквало ефективни технологии; износът им носел огромни печалби за страната. Те имали и идеологическа роля – на тях били запечатвани моменти от славата на краля. Дори сюжетите на антични теми възпявали монарха, макар и в алегорична форма. - Личен секретар на Колбер. Това била една от главните длъжности на Перо. Той изпълнявал всякакви поръчки на шефа си, дори и свързани с финанси.

През 1666 г. Колбер създал фонд от 100 хиляди ливри – една огромна сума, за поддържката на литератори, които работели за авторитета на Краля-Слънце. Бъдещият автор на приказки се разпореждал с тези пари. Парите се давали не само на френски, но и на чуждестранни писатели. По-късно член на Академията на науките станал и Шарл Перо. Първият академик в семейството бил най-големият брат Клод Перо, който бил нямал сериозни научни постижения, но се прочул като отличен архитект; той бил авторът на новата колонада в Лувъра, която и днес носи неговото име.

Длъжността си Клод получил не без намесата на брат си Шарл. В триото влизал и другият брат - Пиер, но той работел на обществени начала. Оженил се по сметка и купил длъжността главен събирач на пари в Париж. Младият Шарл, който получил дипломата на адвокат, работел при него. Тримата братя завързвали полезни връзки и канели в имението си Вири край Париж "нужните хора“. Израелският историк Одед Рабинович, който изучавал тази тема, нарича братята "напористо френско семейство“. Но Пиер фалирал и по чудо избегнал затвора, но продал длъжността си.

Причината за това била на Никол Фуке, който водел луксозен начин на живот и дори затъмнявал начина на живот на самия крал. Фуке присвоил много пари от хазната; Колбер завел дело и можели да пострадат и двамата братя Перо. Шарл обаче имал афинитет към съчинителство. През 1660 г. той написал ода за женитбата на Людовик Четиринайсети и Мария Терезия. Това произведение стигнало до кардинал Мазарини, който преди смъртта си препоръчал Перо на краля. За 20 години Перо написал много оди и други произведения, които прославяли краля-слънце и неговата политика. Приказките Когато напреднал във възрастта, Перо започнал да пише приказки.

Първата била написана през 1691 г., а първият сборник с приказки излязъл през 1697 г. Перо не смятал приказките за голяма литература и дори не посочвал името си. Той приписвал авторството на приказките на своя син Пиер де Арманкур Перо; по този начин искал да затвърди положението му в кралския двор. Затова посветил книгата на любимата племенница на краля принцеса Орлеанска. Но всичко приключило зле. Синът на Шарл Перо заклал с шпага съседа си. За да избегне наказанието, баща му купил длъжността лейтенант в армията, където той и загинал. Баща му бил юрист и работел в парламента. Шарл Перо завършил право, но то не му било по душа и заемал различни длъжности в правителството на Франция. Шарл Перо написал приказките: "Червената шапчица“, "Спящата красавица“, "Синята брада“, "Котаракът в чизми“, "Магарешката кожа“, "Подаръкът на феята“ и др.