Много трудно е да се говори за него. За нас дядо ми все още е жив човек. Ние го чакаме всеки ден да се появи, защото той така или иначе е в дома ни със своите картини, а и в нашите спомени. Това каза в предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" внукът на Златю Бояджиев, журналистът Златин Бояджиев. "И сега казвам на хората: "Ако чуете почукване в Стария град, обърнете се, сигурно е той!“ Както казваше и Атанас Кръстев - Начо Културата "без него градът опустя“. Най-краткото, което мога да кажа за него е работа, работа и желание да продължи да се доказва", каза Златин Бояджиев, обрисувайки с картина известния си дядо, оставил безброй шедьоври като наследство.

"Това е човекът, който не спираше да работи. Още 1946 година прави изложба в галерия "Форум“ в София, която по тогавашните описание е най-забележителното събитие. Когато Атанас Свиленов отива на негова изложба през 1968 казва, че го блъснала стена, стена от цветове", каза Златин Бояджиев. Той коментира и една от култовите картини на Златю Бояджиев "Колене на прасе": "Това е българинът. Ние сме такива. Колим прасето, обаче страдаме от това, и въпреки всичко трябва да го заколим. Тоест, той рисува хората такива, каквито ги е познавал и видял. 

Той има и още няколко подобни картини. Едната е изгоряла през втората световна война", допълни журналистът.

"Популярна е тезата, че той рисува българския дух, българския човек, който е такъв, какъвто е. В неговите картини се появяват едни странни образи, които независимо дали са от Париж, Прага, Италия, България, Румъния, това са тези хора, но с едни други послания, които човек трябва внимателно да огледа. Защото той не рисува натура, не е етнографски плоскостен, той просто рисува духа на хората. Рисува едни хора, от които е извадил есенцията, най-важното, което вижда, въпреки, че рисува многократно семейството си и едни повтарящи се образи – на сестрите си Пена и Вида, на баща си, на майка си", добави Златин Бояджиев.

Той, баба му и сестра му са живеели в един апартамент в Пловдив с известния наш художник. Ето защо добре помни и описва рутинните действия, които дядо му е извършвал всеки ден. "С него спяхме в една стая от 1971 до 1976 година. Най-същественото, което помня е това - ставаше в 5:30, бръснеше се сам, обличаше се с малко помощ и в 6:30 до 7 часа беше вече излязъл. Отиваше на улица "Рогош“, където му беше ателието. Работеше там до 12 часа и след това отиваше в така наречения Вегетариански ресторант в центъра на Пловдив - обядваше, връщаше се да си почине в ателието, и отново работеше".

Велизара АНГЕЛОВА