Много хора възприемат, смятам погрешно, "Титаник“ като една сладникава любовна история, но всъщност той е нещо много повече и причината той да бъде така непреходен е неговата жанрова универсалност. Това каза в предаването "Сториборд" по Радио "Фокус" с водещ Благой Иванов Николай Драгиев, журналист и коментатор, за филма "Титаник“ на режисьора Джеймс Камерън.

По думите на Драгиев "Титаник“ е нещо много повече от историята за един потъващ кораб, "защото ние още в началото знаем какво ще се случи, че корабът ще потъне, че спасителни лодки има само за половината, но въпреки това, тези 3 часа и 14 минути ги гледаме почти на един дъх, защото в първия час на филма той прави една невероятна експозиция, запознавайки ни с всичките герои, които ще играят много важна роля във филма. И ние до края тръпнем за това каква ще бъде тяхната съдба“.

"Филмът има изключително важна документална стойност, защото той запознава аудиторията толкова дълго след инцидента, с това точно хронологично как са се случили нещата, какви са били чисто техническите аспекти на тази трагедия, каква е била съдбата на пасажерите, на известните личности на борда. Във филма са застъпени много исторически личности, като например Томас Андрюс, главният конструктор на Титаник, който загива, Брус Исмей,който се спасява и след това бива много жестоко порицан, защото тогава в тогава време да се спасиш, качвайки се на лодките предназначени за жени и деца, това се е считало за изключително не джентелменско. Така че той засяга много интересни аспекти, изключително ако щете и еманципацията, защото в центъра на сюжета това е героинята на Кейт Уинслет, Роуз, която играе ролята на една, както се казва на английски, "trophy wife“, такава съпруга, на която е отредено просто да бъде като притурка на своя богат съпруг. Същност в хода на филма тя се превръща в една силна и независима жена, която сама определя своят живот“, каза журналистът по отношение на документалността и развитието на героите във филма.

За едно от нещата, които обединяват в себе си, и художественото, и документалното кино по някакъв начин Драгиев смята кадрите, които са с флашбек. "Те са много впечатляващи, тогава се използва тази технология CGI, и тези кадри представляват, така да се каже, свързващото звено между сюжетните линии от различните епохи. И самият Джеймс Камерън разглежда този прием не просто като ефект на винетка, така да се каже, а като един синтез между технологията и поезията на екрана. Той много внимателно използва новите технологии и старите технологии на класическия Холивуд, и това е едно от нещата, които отличава този филм, защото в него, за разлика от сегашните блокбастери, имаме истински кораб, имаме истинска вода, които са комбинирани с някои тогава все още прохождащи технологии, които много добре са интегрирани във филма“, разказа журналистът.

Повече можете да чуете в звуковия файл.