Влюбиш ли се веднъж в Белия континент, има някаква магия, която непрекъснато те привлича постоянно. Затова казват, че Антарктика е Бялата любовница. Когато си там, усещането е много странно, магично, мистично. Все едно си на Марс, само че бял. Това каза журналистът и пътешественик Живко Константинов в предаването "Куфарът на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова.

Той е посещавал Антарктида пет пъти. Леденият континент е погрешно смятана от хората за "бяла пустиня“, заяви журналистът. По думите му там всъщност кипи от живот.

През 2018 г. той прави документален филм за ледения континент и промените, които настъпват там. "Глобалното затопляне е най-видимо там. За времето, в което бях там, огромни ледници изчезнаха. През януари-февруари 2018 г. температурите бяха стигнали 18 градуса по Целзий. За пет години видях как наистина огромни ледници се превърнаха във вода, която отива в океана“, разказа той.

Заради глобалното затопляне популацията на пингвините намалява драстично. Те се хранят с крил, който започва да изчезва със затоплянето на океана, обясни журналистът.

Пътят до Антарктида е дълъг. Започва с полет от София до Рим, откъдето с презокеански полет се стига до Буенос Айрес в Аржентина или до Сантяго де Чили в Чили. От там с вътрешни полети се стига до две точки – Пунта Аренас в Чили или Ушуая в Аржентина. От там се тръгва с кораб или с военен самолет, с какъвто е пътувал самият той. За около 3 часа самолетът стига до първия остров в Антарктика – Кинг Джордж, където са ситуирани международните бази. От там с надуваеми военни лодки "Зодиак“ се стига до кораб, който превозва пътниците до остров Ливингстън. "Пътуването с кораб продължава около месец, като се минава през най-опасния проток на Земята – Дрейк, където понякога водата е като огледало, но понякога вълните стигат до 6-7 метра и преживяването е изключително страшно. Инциденти не липсват, но рискът си заслужава“, допълни пътешественикът.

От миналата година българската антарктическа експедиция вече разполага със собствен кораб – "Св. св. Кирил и Методий“. С него има щастието да пътува и Живко Константинов. "Пропуснахме част от голямото пътешествие, тъй като той тръгна от Варна и стигна до пристанището в Мар дер Плата в Аржентина. От там пътувахме до нашата база за около 10 дни. Благодарение на проф. Пимпирев и Висшето военноморско училище във Варна се сдобихме със собствен кораб, което е голям гордост, защото много малко световни нации имат късмета да имат собствен превоз до Антарктика. Всъщност много малко нации в света имат и собствена база там“, добави той.

Като журналист Живко Константинов отразя дейностите на българските антарктици в базата "Свети Климент Охридски“. "Когато имаш задача и цел, всички трудности се преодоляват много бързо. В българската база отразявам работата на учените, които правят чудеса като изследвания – изследват земетресения, полезните изкопаеми. Ралица Събева миналата година доказа наличието на злато там“, разказа той.

Българската база е съвсем обикновена, но изключително уютна. "Това е едно късче България накрая на света. В момента се изгражда научен лабораторен блок, положени са основите и се извършват довършителни работи. Там учените ще провеждат своите експерименти и ще имат среда, в която да работят“, обясни Живко Константинов.

Храната на антарктиците се доставя с регулярно с кораби. Обикновено това са зеленчуци, които не се развалят, и основни хранителни продукти. "Всеки ден има по двама дежурни, които са длъжни да почистват основните помещения, да приготвят закуска, обяд и вечеря, след което да измият и чиниите. Там се меси и хляб с ледникова вода, който втасва на най-чистия въздух на планетата. Заквасва се и българско кисело мляко, което е революция и гордост, защото е наистина нещо родно. Гостите от други експедиции се черпят с българско кисело мляко и са очаровани“, разказа Константинов.

Електричеството в базата е ограничено и тя се затопля сутрин и вечер, но температурата се запазва постоянна през деня.

Макар първоначално да е скептичен, скоро след стъпването си на Антарктида Живко Константинов разбира, че това е енергийно място, на което се случват странни неща. "Една вечер реших да снимам с камерата един прекрасен залез и се отдалечих на 1,5 км от базата, за да направя тези кадри. Беше жестоко красиво, защото имаше китове, които вечеряха на залез с крил. През цялото време имах чувството, че нещо ме наблюдава, усетих нечие присъствие. Побиха ме тръпки и много бързо се запътих към базата.

Случват се странни неща, особено със сънищата – те са наистина много реални. Там сънуваш своите умрели близки, но много реално. И това се случва масово. По-миналата година имаше такъв изследователски проект – български учен всяка сутрин записваше сънищата на антарктиците, правеше измервания с изследователска апаратура. Учените казват, че двата полюса са много енергийни места, които излъчват енергия – може би го отдавам на това. Това може да го усети човек, който е бил там, няма как да бъде обяснено с думи. Там е недокоснато и дано да остане по-дълго така“, допълни Живко Константинов.