Даряването на кръв е не само акт на добротворчество, но може да носи и неочаквани ползи за здравето на самия донор. Последни изследвания показват, че редовното кръводаряване е свързано с промени в кръвните клетки, които могат да намалят риска от развитие на определени видове рак. 

Това откритие е особено значимо за науката и може да помогне в разбирането на механизмите, водещи до развитието на ракови заболявания, съобщава BBC.

Откритията на учените

Изследователи от Института "Франсис Крик“ провеждат проучване, което сравнява кръвта на две групи здрави мъже-дарители на възраст около 60 години. 

Първата група е дарявала кръв три пъти годишно в продължение на 40 години, докато втората е дарявала едва около пет пъти през същия период. 

Анализът показва, че честите кръводарители имат по-висока честота на определени генетични промени в стволовите си клетки, но без повишен риск от развитие на рак, пише svetatnazdraveto.bg. Въпреки че тези различия не се свързват директно със защита от рак, учените предполагат, че редовното кръводаряване влияе на процесите в костния мозък. При всяко даряване тялото заменя загубените кръвни клетки с нови, което може да стимулира естествените защитни механизми на организма.

Какво означават резултатите?

С напредването на възрастта кръвните клетки естествено натрупват мутации, които могат да повишат риска от заболявания като левкемия. Проучването показва, че при редовните кръводарители видът на тези мутации е различен от този при хора, които даряват рядко.

Проучването установява:

50% от честите донори имат специфични мутации в стволовите си клетки.

30% от нередовните донори показват същите изменения.

Тези мутации не са свързани с висок риск от левкемия, а напротив – при лабораторни изследвания върху мишки се установява, че те подпомагат производството на здрави червени кръвни клетки. Това предполага, че кръводаряването може да има положително влияние върху здравето на кръвоносната система.

Възможни обяснения

Една от теориите, които учените разглеждат, е така нареченият "ефект на здравия донор“. Хората, които редовно даряват кръв, обикновено водят по-здравословен начин на живот, което също може да повлияе на резултатите. 

Освен това, самият процес на обновяване на кръвта след всяко кръводаряване може да допринася за поддържането на кръвните клетки в по-добро състояние.

Според д-р Ектор Уерга Енкабо, водещ изследовател в проучването, резултатите подчертават значението на малките ежедневни фактори за здравето на хората. Възрастта, начинът на живот и заобикалящата среда оказват влияние върху кръвните стволови клетки и начина, по който те се променят с времето.

Даряването на кръв и общественият принос

Отвъд потенциалните здравни ползи, кръводаряването остава жизненоважно за спасяването на животи. Според NHS Blood and Transplant, запасите от кръв са "критично ниски“ и всяко дарение е безценно. 

Д-р Лиза Ескурт, медицински директор в организацията, подчертава, че макар изследването да е интересно, са необходими допълнителни проучвания, за да се направят по-конкретни изводи за здравните ползи от редовното даряване.

Кой може да дарява кръв?

Кръводарител може да бъде всеки здрав човек на възраст между 17 и 65 години, който отговаря на определени медицински изисквания. 

Мъжете могат да даряват 5 пъти в една календарна година, а жените 5 пъти, като интервалът между две кръводарявания е не по-малък от два месеца. Не съществува никакъв риск за кръводарителите, според Българският червен кръст. 

Хората, които са имали рак, трансплантация на органи или са носители на ХИВ, не могат да даряват. Също така, даряването може да бъде временно отложено при скорошно раждане, татуировка или пиърсинг.

Докато учените продължават да изследват връзката между кръводаряването и генетичните мутации, едно е сигурно, даряването на кръв е безспорно полезно както за получателите, така и потенциално за самите донори. Ако имате възможност, дарявайте редовно,  това може да допринесе не само за нечий живот, но и за вашето собствено здраве.