Паметта е сложен когнитивен процес, който играе ключова роля в ежедневието ни. Тя е в основата на нашето обучение, опит и взаимодействия с другите. Въпреки че повечето хора могат да се идентифицират с различни видове памет, един интересен феномен е наблюдението, че някои индивиди лесно разпознават физиономии, но имат трудности да запомнят имена. 

Това не е парадокс и си има своите научни обяснения, а те са свързани с видовете памет. Има хора, които притежават само една от изброените, други комбинират в мозъка си повече от една. Делим паметта така:

Визуална памет

Това е способността да запомняме информация, свързана с визуални образи. Според изследвания, визуалната памет е изключително силна при хора, които имат добри наблюдателни умения.

Психологът Дейвид П. Бардо подчертава, че "визуализацията на информацията може да увеличи запомнянето, като свързва абстрактни концепции с конкретни образи“.

Лично аз, видя ли нещо написано, прочета ли го внимателно, то остава в съзнанието ми. Помня редовете, думите и когато се наложи да го възпроизведа словесно, просто си го представям в писмен вид.

Слухова памет 

Този вид памет е свързан с информация, получена чрез слуха. Например, музикантите често разчитат на слуховата си памет, за да запомнят нотите и мелодиите.

Според изследването на психолозите Лийан А. Хуг и Джон Р. Годфри, "слуховата памет е особено важна в социални ситуации, където взаимодействието с другите изисква бързо запомняне на имена и разговори“.

От личен опит ще кажа, че няма песен или изказване, което съм чула и не съм запомнила. В журналистиката, например е важно да слушаш много внимателно пресконференцията и да запомниш ключовите фрази на политика.

Аналогична памет

Тази памет е свързана с асоциации, основани на преживявания. Например, човек може да свърже определено име с лице или ситуация.

Изполвам аналогии, но доста по-рядка. Ако говорим за име на човек, с когото се запознавам сега, ще ми е по-лесно, ако го свържа със стар мой познайник със същото име. Няма ли логична връзка, името се загубва в съзнанието ми.

Декларативна памет

Тази памет обхваща факти и събития, които можем да възстановим осъзнато. Важно е да се отбележи, че декларативната памет може да бъде повлияна от емоции и лични интереси.

Според изследванията на д-р Кери Д. Нолан, "емоциите играят ключова роля в запомнянето на информация, тъй като свързват фактите с преживяванията ни“.

В този вид памет, не мога да се похваля с постижения.

И да се върнем на трудността при запомнянето на имена, въпреки че физиономиите са запомнени. Свързано е с няколко фактора:

– Когато срещаме нови хора, често сме по-фокусирани върху тяхната физиономия и поведение, отколкото върху имената им. Това може да доведе до недостатъчно внимание към информацията, която не е свързана с визуалния аспект.

– Имената често са абстрактни и не съдържат визуални подсказки, което ги прави по-трудни за запомняне.

Психологът Патриша К. Дейвис обяснява: "Имената са просто звуци без контекст. За разлика от лицето, което виждаме, името не носи визуална информация, която можем да свържем с личността“.

Много хора използват различни стратегии, за да запомнят лицата, като свързват визуални черти с асоциации. Когато става въпрос за имена, обаче, тези стратегии не винаги се прилагат. Д-р Нейтън А. Фриман подчертава, че "използването на мnemotechnics и свързването на името с визуални образи може да подобри запомнянето“.