Уестърнът е нещо като да копнеж по дом, който вече го няма… или никога не е съществувал. При мен винаги е имало едно такова усещане, когато гледам уестърн, сякаш се прибирам вкъщи, или този образ на прериите и зад тях - внушителните Скалисти планини, извисяващи се над необятната прерия, винаги ми е говорил доста дълбоко. Това каза в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов кино коментаторът Явор Иванов.

Страстен почитател на уестърна, Явор Иванов разказа как най-ранните му спомени от киното са свързани с този жанр и че до ден-днешен "Имало едно време на Запад“ (Once Upon a Time in the West) с незабравимата музика на Енио Мориконе остава един от любимите му филми.

Уестърнът е жанр в изкуството, чието действие се развива предимно в Дивия Запад през втората половина на XIX век. Уестърните са свързани с историческия контекст на пътя на зараждането на една нова нация, като "исторически събития са като скелет, който после митопоетиката и митогенезиса уплътняват – малко или много всички исторически събития са надградени с огромен митологичен пласт от митологеми“. Уестърнът се дели на редица поджанрове и ползва познатите архетипи, някои от които са странстващият рицар, защитникът на онеправданите, стрелецът, шерифът.

За първия наративен уестърн се смята "Големият влаков обир“ (The Great Train Robbery) от 1903 г., любим на много известни режисьори, като впоследствие един от тях, Мартин Скорсезе, му отдава почит в "Добри момчета“. А първата голяма разпознаваема уестърн звезда е Бронко Били Андерсън – един от пионерите във филмовата индустрия. След това, през 20-те години, вече имаме първите филми на Джон Форд, който е един от хората, отговорни за изграждането на иконографията на жанра. Негов е първият истински значителен филм "Железният кон“ (The Iron Horse) от 1924 г., който разказва историята за прокарването на трансконтиненталната железница.  

"Големия път“ (The Big Trail) на Раул Уолш от 1930 г. е важен крайъгълен камък за развитието на уестърна, категоричен е кино коментаторът. Това е първият широкоекранен уестърн и първата роля на Джон Уейн. "В него за първи път това предопределение съдбовно е изобразено с невероятен детайл, с невероятна пищност. Но този филм се проваля и 30-те години имаме огромно количество уестърни, рудиментарни, треторазредни продукции, но в основата си много кратки филми, които не оставят голяма следа в киното,“ обясни той.         

Първата истински голяма година е 1939-та, когато уестърнът придобива вече статут на жанр, който може да се съревновава с другите популярни жанрове. Има няколко емблематични филма, сред които се откроява "Дилижансът“ (Stagecoach) на Джон Форд. "Това вече е изключително артистично постижение, в което изгрява звездата на Джон Уейн.“ Други филми от този период са: "Юниън Пасифик“ (Union Pacific), "Джеси Джеймс“ (Jesse James). "Тази година изкарва на преден план няколко високопрофилни продукции, които променят статута на уестърна и той започва да набира популярност, изграждайки каноните на жанра и тази разпознаваемост за зрителите. В този период уестърните са 1/3 от цялата кино продукция на Холивуд,“ обясни Явор Иванов.

Втората половина на 50-те години е златната ера на жанра. Едни от най-добрите филми от този период са филмът на Джон Форд "Моя скъпа Клементайн“ (My Darling Clementine), появява се т.нар. "Кавалерийска трилогия“ на Джон Форд, имаме вече изключително нюансирани психологически уестърни, като "Инцидентът в Окс-Боу“ (The Ox-Bow Incident) и "Жълто небе“ (Yellow Sky) на Уилям Уелман, "Стрелецът“ (The Shootist) с Грегъри Пек, където вече традиционният уестърн придобива по-дълбинни психологически измерения. "Тук вече фасадата на уестърна се използва, за да се коментират много екзистенциални, много общочовешки проблеми, филтрирани през уестърн иконографията и архетипите.“ 

Социалните промени, които настъпват през 60-те години на XX век в САЩ, довеждат и до заглъхването и промяната на облика на уестърна, който започва да се развива в различни алтернативни посоки. Филмът на Джон Форд "Човекът, който застреля Либърти Валънс“ (The Man Who Shot Liberty Valance) става симптоматичен за залеза на уестърна през 60-те години, обясни още кино коментаторът Явор Иванов.