Вреден ли е омекотителят за дрехи?
©
Първо е важно да поясним какво точно прави омекотителят. Неговата формула съдържа мастни киселини, които са положително заредени и са естествено привлечени от отрицателно заредените дрехи при въртенето в пералнята. Така те буквално ги правят по-меки, неутрализирайки статичното електричество.
Резултатът е и по-малко гънки по тъканите, които ухаят наистина приятно. Но при редовна употреба може да се получи и обратният ефект върху дрехите, защото се получава наслагване на продукта по тях. А това може да доведе и до друг нежелан резултат - раздразнения по кожата, обяснява Real Simple.
Сигурно поне веднъж ни се е случвало когато облечен някоя дреха, която ухае силно на омекотител, да усетим сърбеж. Това най-вероятно е предизвикано от продукта по тъканта, който влияе негативно на кожната бариера, особено ако сме по-чувствително към подобни външни фактори.
Ако пък имаме алергия към някоя съставка или аромат в съдържанието на омекотителя, вреда от нещо може да е още по-голяма. Същото важи и ако сме предразположени към атопичен дерматит - остро състояние, което се отключва от различни дразнители като химикалите в перилните продукти.
Оказва се обаче, че негативите от този на пръв поглед безвреден продукт за прането далеч не се изчерпват до най-големия орган в тялото ни - кожата. По-голямата част от омекотителите, които се предлагат на пазара, съдържат вещества, класифицирани като токсични или канцерогенни. Те са опасни както за личното здраве, така и за околната среда, предава lifestyle.bg.
Сред тях са бензилацетат, етанол, лимонен, хлороформ. Те могат да доведат до смушения на горните дихателни пътища, ендокринната и централната нервна система. От Akerman Cancer Center допълват, че с омекотителя често се съдържат и кватернерни амониеви съединения, които науката определя като причинител на астма.
Парите на бензинацетаът пък са силно канцерогени и освен рак на панкресата, могат да предизвикат дразнене на очите и дихателните пътища. А най-лесният начин за усвояването им от организма е именно през кожата. Веществото A-терпинеол също има доказана връзка с функцията на централната нервна система и може да бъде причинител на респираторни нарушения.
Всичко това определено звучи притеснително и би ни накарало да преосмислим употребата на омекотител, особено ако е редовна. За щастие, има други, по-безвредни алтернативи, с които да постигнем същия ефект като от продукта.
От центъра за изследване на раковите заболявания поясняват, че с добрия, стар и безопасен ябълков оцет дрехите ни могат да станат също толкова меки, колкото и с омекотител, но като избягваме цялата вредна химия.
Ако дрехи, които са изпрани с прах и добавен оцет, се оставят да изсъхнат навън, то те ще бъдат много по-малко намачкани. Може да добавим малко оцет и в сушилнята за премахване на статичното електрическо като на края на цикъла няма да има остатъчна миризма по дрехите.
В социалните мрежи попаднахме и на един друг съвет с какво да заменим очевидно вредният за здравето ни омекотител. Става дума за смес от вода, ябълков оцет и сода бикарбонат. Ако искаме и приятен аромат, добавяме няколко капки етерично масло. Така получената течност се добавя в отделението на пералнята, където по принцип сипваме омекотителя.
Ако използваме сушилня, то има още една натурална алтернатива за меки и прекрасно ухаещи дрехи. нуждаем се само от топки от естествена вълна и любимото си етерично масло. Слагаме на всяка от тях по няколко капки и пускаме на обичайната програма за сушене.
Това е вариантът, който се предпочита пред листчетата за сушилня, които при нагряване на високата температура също отделят вредни химикали, които вдишваме, докато уредът работи.