Песента "Нищо не остана" е провокирана от мисленето на хората, че не могат да променят нищо. Това каза музикантът Русита Боева в предаването "Утрото на фокус" на Радио "Фокус" с водещ Ася Александрова.

Текстът и музиката на песента се раждат много бързо и неочаквано, разказа тя.

"Доста време ме вълнуваше темата как нашето поколение се сблъсква с една разруха, с една действителност, която е създадена от самите нас, която е следствие на едно много продължително затваряне на очите за различни неща. В момента живеем в една действителност, която не е ОК, но продължаваме да си казваме "Затвори си очите, няма какво да се направи“. Всеки гледа някак си да уреди живота си и живее в едно балонче, което се простира до самия него и семейството му. Дотам се изчерпват всичките му амбиции и стремежи. На мен ми се иска да можем да се виждаме повече, да се чуваме, да си вярваме и да се търсим. Не можем да живеем всеки сам за себе си и да се борим само за себе си“, смята изпълнителката.

Русита Боева е вокалистът на "Ревю“ от пролетта на миналата година. "Чест е да работя с тях. Сравняването с предишните вокалистки на групата е неизбежно, но мен това не ме притеснява. Още от първия момент, в който влязох, Васил Гюров ми даде свобода, остави ме аз да намеря себе си в това нещо. С група на сцената е съвсем различно. На мен ми отне някакво време да се наместя в нея вокално, дори чисто технически, с няколко инструмента на сцената“, разказа тя.

Вокалистката на "Ревю“ сподели, че когато е на сцената с останалите членове на групата се чувства в еуфория. Сред любимите й парчета са "Плачеш ли“ и "Волни до гроб“. "Волни до гроб“ е супер идеалистично, много напук. Този идеализъм е страшно вдъхновяващ. "Плачеш ли“ е една от най-великите български песни за мен“, смята Русита Боева.

Барабанистът Владислав Зидаров прави аранжимента и постпродукцията на песента "Нищо не остана“. Той е работил с много легендарни групи, сред които "Подуене блус бенд“, "Бандата на Пецата“, "Уикеда“, "Светльо & The Legends“, "Контрол“. "От тези групи се научих да слушам. Барабанистите се славим с доста високо его, но се научих да слушам какво ми се казва, защото отстрани се чува с други уши. Много е хубаво да има човек, който те сваля на земята. Ние сме си доста директни и не си спестяваме, всеки си казва какво му харесва и какво не му харесва и на мен това много ми допада“, разказа той.