"Лудият Макс" е изключително добра филмова поредица, която вече близо половин век е актуална благодарение на създателя й Джордж Милър. Умението му да те вкара и да те направи участник в екшъна е наистина недостижима. Това коментира журналистът Владислав Апостолов в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов.

Австралийският франчайз дебютира през 1979 г. с първия филм от сагата: "Лудият Макс" (Mad Max) под режисурата на Джордж Милър. В този мрачен и суров филм има нещо изключително гаражно и авторско-аматьорско, смята Апостолов и определя атмосферата на филма като антиутопична и улавяща тенденциите в западната култура по онова време – усещането за разпада на реда, усещането за хаоса като една сила, която очевидно не може да се контролира.

"Първият филм е много по-груб и по-непретенциозен вариант на тази тема за изключително тънкото платно на цивилизация, което в момента, в който се разкъса и ние се озовем сред оскъдица, регресираме към първична форма на плячкосване, грабеж и насилие", обясни той и добави, че във филма има много хубав автентичен органичен черен хумор, който е като противовес на цялата бруталност. По думите му Джордж Милър взима едни клишета и ги прекарва през тази австралийска пустош, и те наистина стават уникални. "За този изключително малък бюджет, с който разполагат, чрез хореографията на екшъна, насилието, начина, по който е представен сблъсъкът на превозните средства, е направено нещо наистина абсолютно велико".

Втората част на филма "Лудият Макс 2: Воинът на пътя" (Mad Max 2: The Road Warrior) според журналиста е едно от най-великите продължения, правени някога. В него е представена една вече разпаднала се цивилизация, като режисьорът е разгърнал и обогатил вселената, почерпвайки вдъхновение от традициите на уестърна. "В "Лудият Макс 2" героят на Мел Гибсън вече е отмъстил за изгубеното си семейство и тотално завършва своята трансформация в един войн на пътя със своята пушка, със своя автомобил като символ на човека на пътя. Това е екшън архетип и поп-културен архетип със засилване на пънк естетиката,“ каза той и добави, че идеята за австралийската пустош е представена по фин и естествен начин.

"Лудия Макс 3: Отвъд Клетката на смъртта" (Mad Max Beyond Thunderdome) се появява през 1985 г. и е със сърежисьор Джордж Огилви. Тази част е малко по-слаба спрямо първите два филма, малко по-мелодраматична и детинска. "Но въпреки това не може да не сме съпричастни като ценители на качественото екшън кино към естетиката, която е пресъздадена. Джордж Милър успява да интегрира различните културни кодове и в третата част, която очевидно има големи пропуски, но пък успя да остави дълбок попкултурен отпечатък с участието на Тина Търнър и с легендарната песен We Don't Need Another Hero". 

30 години по-късно се появява и четвъртата част на филма: "Лудия Макс: Пътят на яростта" (Mad Max: Fury Road) с Том Харди в ролята на Лудия Макс и Шарлийз Терон в ролята на император Фюриоза. Според Владислав Апостолов този филм е един от най-зрелищните, еуфорични, напомпващите на всяко едно ниво филми, един от най-качествените филми за последните 15 години и истински екшън шедьовър. "Филмът налага невероятен чудовищен ритъм и скорост, който не те оставя изобщо да си поемеш дъх, изобщо да се замислиш. Умението на Джордж Милър да направи персонаж, който може да се покаже за 2 секунди, но се превръща в най-запомнящото са нещо, е невероятно". 

"В петата част от сагата "Фюриоза: Сага за Лудия Макс" (Furiosa: A Mad Max Saga) има много моменти, пасажи на величие, на гениалност, на виртуално хореографиран екшън, на интересни персонажи, докосва се до това, което ни показа в пълното си времетраене "Пътят на яростта". Но именно "Пътят на яростта" е твърде високата летва, която беше невъзможно да бъде достигната. И за щастие няма опит за пълна имитация. Търсейки новата формула за структура, според мен леко са объркали тона и разполагането на различните действия, връзките. И затова както структурата на "Пътят на яростта“ беше един от основите му козове и го превърна в шедьовър на драматургично ниво, естетическо, дизайнерско, така тук структурно, драматургично мисля, че има нещо объркано, има някакви проблеми", сподели журналистът.