В началото на февруари тази година бе открита първата сграда в света, конструирана от бетон с армировка от карбонови влакна. Името и е The Cube и е разработка на немското архитектурно студио Henn и Институт за солидна конструкция към Техническия университет в Дрезден. 

Експерименталната сграда е разположена на площад ''Фриц-Фьостер'' в Дрезден и е с площ от 243 кв.м., като съчетава лабораторията и зали за събития, които могат да се използват с образователна цел в университетския кампус, предаде Henn.

Защо карбоновия бетон е толкова специален?

Стоманобетонът е определено е най-използваният материал при строителство на сгради в света, но производството му изисква огромни ресурси и е един от най-големите замърсители на околната среда. За разлика от него карбоновия или още текстил бетонът може да доведе до драстичен спад при потреблението на ресурси, тъй като е до четири пъти по-лек, а и четири пъти по-здрав от обикновения бетон. Преминаването изцяло към този тип бетон би могло да намали емисиите на CO2 от строителството с до 50%. 

Процесът на проектиране на сградата е бил отворен, което е позволило  паралелното провеждане на различни технически тестове, а и е подпомогнало новаторския архитектурен проект.

Дизайнът на The Cube:

Дизайнът интерпретира плавната, текстилна природа на въглеродните влакна, посредством безпроблемно сливане на тавана и стените в една единствена форма. Това предлага една бъдеща архитектура, в която екологичния дизайн е съчетан със свобода и радикално преосмисляне на основните архитектурни елементи. Стената и таванът тук вече не са отделни компоненти, а функционално се сливат един с друг. Тесният отвор минава диагонално отгоре, подчертавайки геометрията на сградата и създавайки ярки капандури във всички пространства.

Карбоновият бетон може да допринесе за по-гъвкави и спестяващи ресурсите, строителни процеси, а преминаването към него наистина може да намали емисиите на CO2 от строителството с до 50%. С тази сграда HENN дава значителен принос за разработването и внедряването на бъдещите строителни технологии.

Велизара Ангелова