В Пловдив дирижирам все по-често, бях ангажирана за мюзикъла “Семейство Адамс", но последваха и други заглавия, втората премиера на “Кармен", а през април предстои “Трубадур". Българската публика е много топла, има много ценители. Забелязвам, че дори вече си имам и почитатели, споделя младата диригентка Вилиана Вълчева в интервю с Оля Ал-Ахмед за "Фокус".

Две виртуозни музикантки - звезди на новото поколение ще зарадват меломаните с таланта си на 7 март. Световнопризнатата млада челистка, лауреат на конкурса "Чайковски" Анастасия Кобекина ще направи дебюта с и в София с Вариации Рококо за виолончело и оркестър от Чайковски. Диригентската палка е в ръцете на младата и вече обичана от столичната публика Вилиана Вълчева, която допълва програмата с Фантазия "Франческа да Римини“ отново от Чайковски и Втора симфония от Шуман.

Какво е да си жена – диригент?

Ще си поговорим с младата и харизматична Вилиана Вълчева, която смело държи палката дирижирайки едни от най-трудните творби.

Коя е Вилиана Вълчева?

Вилиана Вълчева е сред изявените днес млади български диригенти. Получава средното си образование в Националното училище по изкуствата "Добри Христов“ в родния си град Варна със специалност "пиано“, след което продължава обучението си в Швейцария – в "Hochschule der Künste“ в Берн, дипломира се в клавирната катедра (2001). Завършва Музикалната консерватория в Нюшател със специалности клавирен съпровод и акомпанимент (2004), Музикалното висше училище в Люцерн с бакалавърска степен по оперно-симфонично дирижиране, музика и фагот при проф. Тюринг Брем, проф. Ахим Фидлер, проф. Беат Блетлер (2008). Дипломира се и като музиколог в Университета в Берн (2011).

Завършва с отличие магистратура по оперно-симфонично дирижиране в Люцернския университет по музика в класа на дългогодишния главен диригент на Цюрихската опера проф. Ралф Вайкерт. Следват майсторски класове с именити диригенти като Бернард Хайтинк, Дейвид Цинман, Зубин Мета, Пиер Булез.

През периода 2004 – 2014 има ангажименти като диригент на различни световни състави: Люцернския симфоничен оркестър, Бранденбургския симфоничен оркестър, "Хайдн синфониета“ (Виена), Филхармоничния оркестър на Фаенца (Италия), Оркестър "Хохдорф“ (Люцерн), Филхармоничния оркестър на Йоханесбург (Южна Африка), Концертния оркестър – Берн, и др. Корепетитор и асистент е на Вагнеровия фестивал във Велс (Австрия).

През годините от 2008 до 2014 получава престижната стипендия на "Zeno-Karl Schindler“ (Женева) за средновековна немска музика, както и стипендията "Richard Wagner-Stiftung-Bayreuth“ за изучаване творчеството на Рихард Вагнер. През сезон 2023/2024 Вилиана Вълчева дирижира приетата възторжено българска премиера на мюзикъла "Семейство Адамс“ в рамките на фестива "Opera open“ – Пловдив, участва и в летния фестивал "Symfonia Umenia“ в Братислава с ансамбъла на "Щатскапеле Берлин“.

Вилиана, завършвате успешно Националното училище по изкуствата "Добри Христов“ в родния си град Варна със специалност "пиано“. Какво ни накара да тръгнете към Швейцария?

Случайно стана! Като дете мечтаех да замина за Америка и много да пътувам, любимото ми място беше гарата във Варна;). Е, посбъдна се мечтата, но до Америка не съм стигнала още.

Пианото не беше ли по-лесната песпектива за едно младо момиче, млад музикант? Защо не продължихте с пиано? Как решихте да станете диригент?

Не съм оставила пианото, но всъщност от дете мечтая да съм диригент и по-точно да дирижирам в оркестрината в операта. Най-голямата ми мечта. Тя се сбъдна по най-добрия начин и паралелно с това винаги ме е съпътствало пианото.

Завършвате оперно-симфонично дирижиране в Люцернския университет . Какво ви даде това изключително престижно учебно заведение?

Това беше едно от най-хубавите неща които ми се случиха в живота. Изключително съм благодарна на съдбата, че ме отведе в Люцерн. Освен прекрасното образование , което получих, имах шанса да се запозная и “докосна" до най-големите диригенти и музиканти на нашето време. Като студенти в Люцерн  имахме винаги достъп до всякакви репетиции и концерти на един от най-престижните фестивали- Luzern Festival. Правихме майсторски класове с Бернард Хайтинк, Клаудио Абадо (тогавашният артистичен директор), била съм и в академията на Пиер Булез. Безценно!

Била сте в класа на дългогодишния главен диригент на Цюрихската опера проф. Ралф Вайкерт. Какви са неговите основни наставления и заръки? Какво може да научи един музикант от такъв знаменит диригент?

Маестро Вайкерт е възпитаник на най-известната диригентска школа, школата на Ханс Сваровски във Виена. Историческия клас на Сваровски в който заедно са били Вайкерт, Зубин Мета, Абадо. Заръките на Вайкерт? Ето някои от тях, най-важните: диригентът е адвокат на композитора; емоции само на пулта; бъди вярна на партитурата и нотния текст; образовай се постоянно - знанието е сила; уважавай и респектирай всеки до последния пулт; оперите се учат на пианото и се пее всичко!

Следват майсторски класове с именити диригенти като Бернард Хайтинк, Дейвид Цинман, Зубин Мета, Пиер Булез. Какъв щрих, каква индивидуална нотка запомнихте от всеки един от тях?

Пиер Булез е и голям композитор, той водеше младежкия оркестър на фестивала в Люцерн, така наречената Академия. Правеха се основно творби от 20.век и втората виенска школа (Schönberg, Berg, Webern), както и негови творби и творби от Стравински. Обясняваше дванадесетоновия ред(додекафонията) и минимализма в музиката (творби от Джон Адамс). Как да разбираме тази все още за много хора “нова музика".

Хайтинк беше с невероятна енергия, дори толкова възрастен, никога не сядаше, винаги показваше, основния му съвет беше - опитайте се да покажете, което искате, опитайте се да не говорите много, покажете го!

Мета е за мен царя на репетициите. Невероятни репетиции, изключително целенасочени и ползотворни. Като контрабасист желае по-масивния звук, остава понякога контрабасите да октавират (до колкото позволява епохата разбира се), получава се красиво и мащабно.

Цинман (за съжаление вече не живее в Европа), е практикът, изключително харизматичен, един от стожерите на Тонхале Оркестър Цюрих. Той остави своя почерк там.

През януари 2018 дебютирате на сцената на театър "Франческо Чилеа“ в Реджо ди Калабри (Италия) с Реквиема на Джузепе Верди, а по-късно същата година поставяте операта "Норма“ на Белини с огромен успех. В кое от тези две велики произведения се чувствахте по-комфортно на диригентския подиум?

Норма е опера, която ме преследва навсякъде. За първи път я дирижирах във Варна, направих премиера 2016 година, след това я дирижирах на остров Корфу, след това направих премиерата в Калабрия (голям страх беше, имаше много критици от родното място на Беллини) все пак са стотина км до Катания. Аз една българка - жена, в родното място на Беллини, дирижира Норма и то премиера. Заглавието на една от критиките на следващия ден беше - Вълчева е убедителна! Отдъхнах си! Сега продължавам да дирижирам Норма във Варна, следващия спектакъл е през май месец тази година.

Реквиемът на Верди (който тогава дирижирах за първи път) остава завинаги в сърцето ми. Имах невероятен състав, огромен оркестър и внушаващ хор от 80 човека, екстерни тромпети (блестящи музиканти), препълнена зала, Роберто Скандюци един от солистите, голям приятел с Гяуров. Препълнена зала в “Театро Франческо Чилеа". Обичам да се сещам за този концерт и се надявам отново да дирижирам някъде в Италия, почувствах се сред хора с много добра енергия и намерения.

Как се чувствате на родна земя? Доколкото ми е известно сте дирижирала в Пловдив. Как ви приема българската публика?

Чувствам се прекрасно! Всъщност в чужбина е изключително трудно да си намериш място. Тук дирижирам каквото най-много обичам, в моя музикален дом - Русенската опера. Направих невероятен репертоар и събрах безценен опит. В Пловдив дирижирам все по-често, бях ангажирана за мюзикъла “Семейство Адамс", но последваха и други заглавия, втората премиера на “Кармен", а през април предстои “Трубадур". Българската публика е много топла, има много ценители. Забелязвам, че дори вече си имам и почитатели.

Какво ви предстои? Вълнувате ли се?

Предстоят доста неща, много интересни, до края на лятото съм плътно заета. Ще имам и концерт за първи път в България с ансамбъла на Щаатсопер Берлин, с който свиря вече от 3 години, и вече сме правили неколкократни концерти в Берлин, Братислава, скоро и в Белград. През април, по покана на г-жа Даниела Димова ще направим дебют в родния ми град. Започвам и едно турне с най-красивите и известни песни от бродуейски мюзикъли, изключително интересен проект, на който много хора от различни градове в България ще имат възможност да се насладят.

През март ще гостувам за четвърти път на Софийската филхармония. Вълнението и благодарността ми са безкрайни.

Как се приема изобщо по света и у нас професията – жена диригент?

Мисля, че вече се възприе! Разбира се все още има пречки, коментари, но аз свикнах с това. Смятам, че в бъдеще ще има все повече жени на диригентския пулт.

Вкъщи кой дирижира оркестъра?

Аз! ;)