В "Квартала на писателите“ започват да се настаняват творци още в края на ХІХ век. През стотина метра можем да намерим домовете на писатели от края на ХІХ век и от първата половина на ХХ век. Това каза Виктор Топалов – създател на проекта "Бохемска София“, организатор на пешеходни обиколки, в предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“ с водещ Або. Той е автор на книгата "Бохемска София: Духът на стария град“ и съавтор на "Бохемска София: Истории от жълтите павета“. Наскоро излиза и книгата му "Кварталът на писателите“. Води и тематични турове из столицата. 

В исторически план "Кварталът на писателите“ винаги е бил жилищен квартал. Той се намира между ул. "Граф Игнатиев“, от "Патриарх Евтимий“ до "Петте кьошета“, от бул. "Христо Ботев“ до площад "Македония“, "Алабин“ и "Граф Игнатиев“. "Това е бил един квартал в края на града. Оттатък "Патриарх Евтимий“ са Витошките казарми, но няма други обекти“, поясни Топалов.

Той започва да събира материали за "Квартала на писателите“ още през 2019 г. "Винаги съм събирал истории, всеки един интересен спомен и цитат отиваше в една моя лична папка. Трябваше да се спрем на истории, в които има достатъчно любопитни факти, за да са интересни на читателите. Моята специализация е по-скоро класическите писатели, които свързваме с периода между Освобождението и Втората световна война“, сподели писателят.

Редактор на "Кварталът на писателите“ е Павлина Вежинова, която е дъщеря на Павел Вежинов. "През своята кариера тя е събирала всички документи, които могат да представляват интерес. Тя е човекът, който може да направи вероятно цяла книга, посветена само на адресите, на които е живял нейният баща, който е истински градски писател“, разказа Топалов.

Една от най-старите запазени къщи в "Квартала на писателите“ е строена през 1910 г. и е запазена в сравнително автентичен вид. Намира се на бул. "Христо Ботев“ 10. "В този дом са живели четирима известни наши писатели като квартиранти. Човекът, който наема един от етажите на тази къща, е Димитър Подвързачов. Той пренаема стая от своето жилище на трима писатели – Димчо Дебелянов, Йордан Йовков, а след това и Николай Лилиев. След това Николай Лилиев заедно със своите племенници наема и горния етаж на къщата“, разказа Виктор Топалов.

На къщата има паметна плоча с вдълбан в камъка текст, но той е нечетим, допълни той.

Сред първите обитатели на "Квартала на писателите“ е д-р Кръстев, който още през 1892 или 1893 г. купува къщата си на ул. "Хан Аспарух“ 67. Тодор Влайков заживява там през 1895 г. Алеко Константинов също живее в района около 1895-1897 г. Иван Шишманов – също. "Хан Аспарух“ е първата улица, населена от тези творци.

Близо до днешния площад "Гарибалди“ на пресечката на ул. "Алабин“, "Княз Александър“ и "Граф Игнатиев“, в средата, където някога е имало голям вътрешен двор, е бил домът на Михалаки Георгиев, който е бил първият литературен салон в София. "Още преди да има "Писателско кафене“, кафене "Роял“ или кафене "България“, тогава всички млади, неустановени все още писатели са се събирали в дома на Михалаки Георгиев. Без този дом нямаше да я има тази културна среда, която прераства в бохемска София, която обичаме“, разказа Виктор Топалов.

По-късно около "Квартала на писателите“ се оформя "Кварталът на художниците“ около ул. "Любен Каравелов“, "Кварталът на артистите“ и "Кварталът на журналистите“.

Според него всеки, който обича, оценява и уважава историята, трябва да знае поне малко от историята на София. "Аз, след като съм роден тук, нямаше как да не си дам сметка, че моят град се е превърнал в това, което е, едва в последните 150 години“, допълни Виктор Топалов.